Среднокисели до кисели вулканити (2BdλOl1). Единицата обединява лавите на подкомплекса. Детайлни петрографски изследвания на скалите прави Марчев (1979), като смята, че лавите изграждат реликти от покров.
Скалите от единицата в повечето случаи просичат и покриват лавопирокластичната задруга и по-рядко се прослояват с нея. Често в периферията на лавовите потоци, сeкущите тела и по-големите дайки се образуват срутища от лавови блокажи.
Единицата е съставена от латити до трахидацити, изграждащи секущи тела, проводящи канали, потоци и дайки.
Секущи тела – некове (lava plug) се разкриват при върховете Казанлък, Сиврикая и Юмруккая. Към тях до известна степен условно са отнесени телата СЗ от с. Ненково и източно от с. Дойранци. Запълват сателитни проводящи канали на Бездивенския вулкан. Наблюдава се добре изразена вертикална, ветриловидна и полегнала призматична напуканост (с диаметър до 1 m), напречна на повърхнините на застиване. При повечето от телата се установява И–З до ИЮИ–ЗСЗ (100°) удължение.
Източно от с. Дойранци и северозападно от с. Ненково се разкриват две тела, просичащи киселите пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Границите на северното тяло с вместващите пирокластити са ясно секущи, като по СИ си контакт изправя пластове от тях. Наблюдава се добре изразена призматична напуканост (призмите имат наклон 60–70о на СЗ – 300о).
Секущите тела са изградени от сиви (вр. Казанлък), тъмносиво-зелени до черни (вр. Сиврикая и вр. Юмруккая) масивни латити до трахидацити. Структурата им е порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз и пироксени). Порфирите изграждат 10–20 % от обема на скалата. Представени са от зонален плагиоклаз – андезин (преобладаващите порфири), опацитизиран биотит (с включения от апатит и сагенит), рядък клинопироксен и ортопироксен. Някои от плагиоклазите са с обратна или осцилатoрна зоналност (Марчев, 1979). Акцесорни минерали са дебелопризматичен светлокафяв апатит и магнетит. Основната маса е съставена от ксеноморфен К-фелдшпат, плагиоклазови микролити със субпаралелна ориентировка, рудни минерали и незначително количество девитрифицирано вулканско стъкло. В някои случаи се наблюдават миндали с неправилна форма, запълнени с опал и малко хлорит. Понякога (при лавите на вр. Казанлък) се наблюдава излужване на порфирите.
Марчев (1979) описва наличие на включения със състав, аналогичен на порфирната генерация. Главна роля за тяхното образуване е играла кристализационната диференциация и те се отнасят към групата на родствените (хемогенни). Според автора по-голямата част от порфирите и включенията са неравновесни с вместващата ги топилка.
Лавите от потоците имат относително сходни петрографски характеристки с тези, изграждащи секущите тела. Наблюдава се ясно изразена (при вр. Сиранкая и вр. Кючуккая, западно от с. Дойранци) до неясна призматична (в околностите на вр. Бездивен) и плочеста (западно от Бездивен) напуканост. Представени са от тъмносиви, тъмнокафяви до тъмновиoлетово-кафяви латити до трахидацити. Характерна осбеност за проводящия канал на вр. Бездивен са червено-виолетовите (вследствие на окисление на Fe-съдържащи минерали) лавобрекчи.
Дайките са изградени от сиви, с лек розов оттенък латити до трахидацити със сходни петрографски характеристики с лавите от единицата.
Дебелината на лавовите изливи в околностите на вр. Бездивен достига 120 m, докато в другите части е значително по-малка.
К-Ar датировка (2 km ЮИ от вр. Бездивен, при вр. Кючуккая) указва 32,5 Ма (Lilov et al., 1987). Възрастта на лавите, изграждащи секущото тяло източно от с. Дойранци (мах. Желязковци), определена по K-Ar метод, е 33 Ма (Lilov et al., 1987). Това определя възрастта на скалите като рупелска.
