Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания на Източните Родопи.
Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. В регионално отношение изпълва трансзоналната Кърджалийска депресия.
В пределите на изследваната площ единицата е представена от четири пачки (от долу на горе): туфозна, карбонатно-туфитно-туфозна, пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на киселите едровитрокластични туфи.
Туфозна пачка (1ZmE3). Скалите от пачката се разкриват в югоизточния ъгъл на картния лист, в района на с. Драгоевци и западно от него. Разпространение имат и на юг от изследваната площ, където са дадени обединено с пирокластити от по-високи нива на туфитно-туфозната задруга.
Скалите от пачката се прослояват със седиментите от горните нива на Пъдарска свита. Представляват една встъпителна проява на киселия вулканизъм за района.
Пачката е изградена от масивни бели до бледорезедави пепелни туфи с редки кристалокласти от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, пироксен, амфибол, мусковит, апатит, руден минерал. Наблюдават се слабо девитрифицирани витрокласти с рогулчати форми. Матриксът е пепелен, променен от глинесто-хидрослюдени минерали. Малки пори са запълнени с влакнест радиолъчест агрегат от зеолити или жълто-зелени криптолюспести глинесто-слюдени минерали. Срещат се отделни литокласти от променени, окварцени вулкански късове със заличена основна маса. Дебелината на отделните пластове не превишава 15 m.
Възрастта им, по стратиграфска позиция (прослояват се с приабонски седименти от Пъдарска свита), се приема за приабонска.
Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (2ZmOl1). Единицата е разпространена на много малки площи в югоизточната част на картния лист в околностите на яз. Кърджали, както и северно от него по долината на р. Боровица. Скалите на пачката се разполагат с бърз преход върху седиментите на Пъдарската свита или залягат трансгресивно върху среднокисели вулканити от състава на Бездивенския вулкански подкомплекс и Войновския вулкански комплекс. Над тях се разполагат съгласно, с преход материали от пачката на киселите витрокристалокластични туфи и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Пачката е изградена от органогенни варовици, глинести варовици, кисели туфи и туфити.
Варовиците са преобладаващи. Те са бели до кремаво-бели, здрави, плътни, яснослоести. Структурата им е микрозърнеста, на места органогенна или литокластична. Кластичният компонент е представен от полузаоблени късчета вулканско стъкло. На места преминават в глинести варовици.
Дебелината на пачката не надвишава 50 m.
Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (3ZmOl1). Единицата изгражда само няколко тънки ивици в югоизточната част на картния лист в околностите на с. Драгоевци и в склоновете в левия бряг от долното течение на р. Боровица.
Пирокластитите на пачката прехождат от материалите на пирокластично-варовиковата пачка и покриват конкордантно, с рязка литоложка граница седиментите на Пъдарската свита. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави пирокластити с вероятно пеплопаден характер. В повечето случаи туфите са масивни и много рядко финослоести, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове и редки ювенилни – от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.
Дебелината на пачката не надхвърля 30 m.
