Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали (Йорданов и др., 2008а).
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел – М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие. Това прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях се обособява и още една слоеста литостратиграфска единица – пирокластично-варовиковата задруга. Вулканските скали в състава на групата принадлежат на Зимовинския вулкански комплекс.
Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000).
В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем от туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс, Ангелвойводската свита и туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга.
4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс
Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006c,d), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. Голяма част от пирокластитите на комплекса са въведени като Дъждовнишка свита (Янев, 2007) с типов разрез, разположен по северозападния склон на Шабандере, северно от с. Дъждовница (к. л. Николово – 1:50 000). Тук комплексът се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен, Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат групирани линейно подредени и удължени куполи и корени на канали, продуцирали според нас твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.
Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1:50 000).
В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задругата на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ú различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1:50 000.
В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, както и подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас условна позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на ранния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка и с това е свързана зеолитизацията на пирокластитите.
В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
