Метаеклогити (De/ek). Сред описаните шисти и гнайсошисти във вид на изтеглени по фолиацията лещовидни тела се срещат амфиболитизирани еклогити. Метаеклогитите са изградени главно от грубопаралелно ориентирани средно – до едропризматични амфиболови кристали, развити диафторитно за сметка на моноклинен пироксен, който е запазен като реликти в амфибола. На места се наблюдават типични симплектитови обраствания от ортопироксен и плагиоклаз. В скалата присъства бледорозов гранат под формата на изометрични, идиобластични зърна с размери до 1,5 mm. В граната се наблюдават множество включения от амфибол, епидот и финокристален рутил. Около гранатовите зърна се наблюдава келефитова обвивка от салични минерали и зелен амфибол, което е признак за регресивен метаморфизъм.
Амфиболити (De/a). Амфиболитите (Метагабрата) имат характерена петниста текстура, която се обособява от тъмните (амфиболови) и светлите ( плагиоклазови) участъци в скалата. Те са слабо нашистени, със запазени интрузивни контакти с плагиометагранитите и мраморите (с. Егрек, Голямата река, вр. Голям камък и др.). Разглежданите метагабра са описвани в състава на Богутевската свита (Кожухаров, 1987а), които заедно с метаплагиогранитите са разглеждани като мигматизирани гнайси и амфиболити с „леопардова текстура”. Структурата на метагабрата е гранобластова до гранонематобластова. Главните скалообразуващи минерали са амфибол, плагиоклаз,биотит, кварц, пироксен, епидот, илменит, рутил и титанит.
Амфиболъте представен от зърна с хипидиоморфна форма и различна големина. Плеохроира по схемата Ng>Nm>Np, като цветът му варира от жълтозелено до бледосламеножълт. На места съдържа включения от плагиоклаз и акцесорни минерали. По пукнатини и по периферията е заместен от актинолит и хлорит.
Плагиоклазът е представен от неправилни зърна, отчасти деформирани и натрошени, с вълновидно потъмнение. Често образува полисинтетни срастъци.
Биотитътидва в единични, косо разположени люспи, променени до мусковит или частично хлоритизирани.
Кварцът е силно напукан, с изометрични или неправилни зърна, засебени в левкратните участъци.
Пироксенът се наблюдава само в пегматоидното габро. Той е два вида – ромбичен и моноклинен. Ромбичният пироксен образува едри табличати зърна, слабозеленикави на цвят, плеохроитни, с паралелно потъмнение и положително удължение. Зърната са напукани и процепени от кварц-плагиоклазови жилки. Моноклинният пироксен е безцетен с косо потъмнение.
Епидотът плеохроира в жълто, показва супернормални интерференционни цветове. Наблюдава се в сравнително идиобластни кристали сред меланократните минерали.
В скалата участват още и руден минерал (илменит), който е заместен от титанит, като най-интензивно този процес е проявен в ивиците от хлоритизиран биотит.
