Мрамори и калкошисти (De/c). Мраморите нямат широко площно разпространение. Разкриват се като ксенолитни пачки и лещи сред метагабрата. Интрузивните контакти с плагиометагранитите са най-ясни в района на село Малък Девесил. В бизост до контактите с габрата мраморите са замърсени, нечисти и представляват калкошисти. На някои места са частично скарнирани. В останалите случаи са бели– до кремавобели на цвят, дребно до среднозърнести.
Плоскостни структури. Плоскостните структури са представени от регионално проявена фолиация (кристализационна шистозност), формирана от плоско-паралелното подреждане на слюдените минерали. Тя има постоянна, устойчива ориентировка с посока СИ–ЮЗ и потъване на ЮИ с наклони между 20–40º.
Линейни структури. Основната линейна структура е минералната линейност. Тя се формира от линейното подреждане на минералите в процеса на регионалния метаморфизъм. Ориентировката ù се контролира от движенията по синметаморфните зони на срязване – Кесебирска и Девесилска. Около Кесебирската зона е субхоризонтална с посока СИ–ЮЗ и маркира дясно отседно срязване. Постепенно ротира и достига посока ЮИ–СЗ в близост до Девесилската зона.
Гънкови структури. Синметаморфните гънкови структури са представени от изоклинални гънки с посока на шарнирите (350–20º).
3.2.3.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Метаморфизмът е по-нискотемпературен в сравнение с метаморфизма на Кесебирската единица. Това се установява от добре запазените магматични структури в метагабрата и метаплагиогранитите и метаморфните парагенези в метапелитите. Парагенезата гранат+ставролит+мусковит+кварц+биотит, определя ставролитовата зона на среднобазичен тип метаморфизъм. Микроскопските наблюдения показват, че условията на метаморфизъм не превишават нискотемпературните нива на амфиболитовия фациес.
Времето на метаморфните промени се определя за алписко на базата на метаморфните промени в доказани като алпийски (160±19 Ma) протолити на метаплагиогранити и метагабра.
Протолитите на последните са доказано магматични продукти (Ovtcharova, Sarov, 1995), за които И. Пейчева в: Саров и др. (1996), определят възраст от 160±19 Ma. В класификационно отношение плагиометагранитите попадат предимно в калциево-алкалната серия в полето на гранитите и само два анализа в толеитовата серия на нискокалиеви гранити.
Като цяло плагиометагранитите носят минераложките и геохимични особености на I тип гранити. Те асоцират с метагабра и показват слабопералуминиев характер. Теренните наблюдения, петрографските и геохимични особености, показват различна тектонска история за Кесебирските метагранити и плагиометагранитите.
Разрезът на единицата е контрастно различен от разрезите на Кесибирската и Крумовишката единица. За протолитите на метаседиментната част от разреза, представени от пелитово-карбонатни седименти с тънки пачки от дълбоководни кварцити, липсват възрастови определения. Те се датират относително с интрузивните взаимоотношения между тях и доказаните възрастово метагабра и метаплагиогранити, като седименти с възраст по-стара от 160±19 Ma.
