Аплитоидни метагранити (Ks/amү). Левкократните метагранити са установени в района на селата Пашинци, Лещарка и западно от Чобан махле, Тъжево, Малък Девесил и Егрек. Те са жълто– до ръждиви на цвят, равномерно-до грубозърнести, на места порфирокластични. Наблюдава се фино нашистяване, свързано с процесите на синметаморфното срязване по Кесебирската зона на срязване. Изградени са основно от калиев фелдшпат, кварц и мусковит.
Фолиация. Наблюдаваната фолиация е получената в резултат на регионалния метаморфизъм. По същество тя е втора генерация, тъй като в ксенолити от биотитови мигматизирани гнайси е установена и реликтова. Регионалната фолиация в метагранитите е добре изразена. Тя се оформя от плоско-паралелното подреждане на слюдите или изтеглените в ивици кварц и фелдшпати.
Ивичестост. Тази плоскостна структура е представена от две разновидности – метаморфна и деформационна. Метаморфната е получена в процесите на метаморфна диференциация. Деформационната ивичестост е резултат на деформация, при които порфирокластите са изтеглени в ивици и скалата придобива ивичеста текстура. Двата типа често пъти са коси една на друга, което е във връзка със степента на деформация. Те са паралелни в интензивно милонитизираните участъци в близост до зоната на срязване.
Плоскостите на „С” срязване .Те се развити косо на плоскостите на фолиация. Ъгълът между двете плоскостни сруктури зависи от степента на деформация и той намалява с нарастване на деформираността на скалите. Използват се като критерий за посоката на синметаморфния транспорт. За разглежданите метагранити, определената по плоскостите на “С” срязване посока е север–североизточна.
Линейност. Наблюдавани са минерална и стриационна линейност. Минералната линейност, получена при регионалния метаморфизъм от подредбата на минералите биотит, кварц и др., е с посока север-североизток. Стриационната линейност на разстягане е оформена от изтеглянето на кварц-федшпатови порфирокласти и кварцови агрегати. Тя има същата посока като на минералната линейност.
