Туфо-туфитна пачка(1RaOl1). Под това наименование се отделя при настоящото изследване. В пределите на картния лист се разкрива на ограничени площи южно и западно от с. Горна кула.
Скалите от пачката се разполагат в основата на разреза на Рабовския вулкански подкомплекс. Залягат съгласно върху скали от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Покриват се с преход от среднокисели туфи и туфити на подкомплекса или с размив от скалите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Процепват се от субвулкански тела от състава на Звезделския вулкански комплекс.
Пачката е изградена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи и туфити, включващи епикластични късове от среднокисели вулканити. На различни места в разреза са развити извънмащабни по размери пластове и лещи от органогенни и детритусни варовици. Пирокластичният компонент в скалите е представен от смектитизирани и хлоритизирани витрокласти с нарушена морфология, литокласти от среднокисели вулканити и редки ксенолитокласти от метаморфити, неравномерно разпределени кристалокласти от плагиоклази, пироксен и биотит. Наблюдават се организмови останки от бриозои и фораминифери. Кластичните минерали са предимно от редки полузаблени и заоблени кварцови зърна. Рядко се установява бентонитизация.
Максималната дебелината на пачката в пределите на картния лист достига 50 m.
Рупелската възраст на скалите е определена въз основа на изобилна фауна във варовиковите прослои (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).
Пачка на грубопепелните до лапилни туфи(2RaOl1). Под това наименование се отделя при настоящото изледване. В пределите на картния лист се разкрива на относително широки площи в околностите на селата Кайлъка, Соя, Луличка и Дафин.
Единицата се подстила и прехожда от скалите на туфитно-туфозната пачка. Процепва се, прослоява се или се покрива от базични до среднокисели лави на Рабовския вулкански подкомплекс. Покрива се с размив от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и с рязка литоложка граница от кисели пирокластити и варовици на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Пачката е изградена от пепелни до лапилни среднокисели туфи, прослояващи се на различни нива с туфити и епикластити. Скалите са масивни до дебелослоести, по-рядко среднослоести. Матриксът е сиво-зеленикав, в някои случаи кафяв, туфозен. Литокластите са от базични до среднокисели вулканити с черен, кафеникав или дължащ се на промени (оксидация) червеникав цвят. Наблюдават се жълто-кафяви до зеленикаво-кафяви витрокласти, заместени от глинести минерали (смектити) и по-малко от хлорит. Рядко се срещат реликти от стъклени класти с частично запазени морфоложки форми. Кристалокластите са от редки плагиоклази и пироксени.
На различни места в разреза на пачката се наблюдават пластове и лещи от рифови и биодетритусни варовици. По-издържани нива се разкриват в околностите на с. Дафин.
Дебелината на пачката се изменя в рамките на 250–400 m.
Възрастта, определена по стратиграфската позиция, е рупелска.
Базични до среднокисели вулканити(3RaαβOl1). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) разглежданите скали са отнасяни към „дребнопорфирни латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.
Вулканитите имат ограничено развитие западно от с. Синделци и западно от с. Соя.
Скалите от единицата се разполагат върху и процепват кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Единицата е представена от черни, сиво-черни до червеникави вследствие на ожелезняване андезити до латити. Изграждат лавови потоци и секущи тела. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин до лабрадор), пироксен (диопсид, авгит), амфибол и биотит. Често образуват гломеропорфирни струпвания. Акцесорни минерали са апатит, циркон и руден минерал. Основната маса е с хиалопилитова, пилотакситова и в някои случаи микролитова структура с микролити от плагиоклаз и санидин. Често се наблюдават различни по големина миндали, запълнени с хидротермална минерализация (хлорит, опал и главно халцедон и кварц).
Възрастта на единицата, определена по-стратиграфска позиция, е рупелска.
Като самостоятелна, под това наименование и ранг, единицата се разглежда за първи път при настоящото изследване на Източните Родопи. Скалите ù са отнасяни от предишни автори към различни „хоризонти” на кисел или среднокисел вулканизъм (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Кацков и др., 1966ф; Кожухаров и др., 1995). В. Георгиев и др. (1998ф) ги отнасят към „брекчоконгломератна пачка” от „Перперешки риолитов комплекс”.
В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват в околностите на селата Синделци, Кайлъка, Ралица, Метлика и Рибино.
Единицата заляга с размив върху метаморфната подложка (западно от с. Ралица), мергелно-варовиковата задруга и скали на Рабовския вулкански подкомплекс. Покрива се съгласно от рифови варовици и кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс и се просича и покрива от материалите на Звезделския вулкански комплекс. Просича се от кисели дайки от състава на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Задругата е изградена от чакълни до блокови брекчоконгломерати с варовит, песъчлив и кисел туфозен матрикс и по-малко пясъчници.
Брекчоконгломератите са с пъстър изглед. Цветът им е ръждив, зеленикавожълт, розовеещ до сиво-зелен. Късовият компонент е представен от варовици, среднокисели вулканити, кисели туфи, по-рядко от метаморфити. Матриксът е неравномерно разпределен, туфозен.
Рядко в състава на задругата се установяват прослойки и лещи от кисели туфи. Северно от с. Синделци присъстват пачки от разнокъсови мономиктови (варовикови) кластподдържани брекчи с песъчливо-варовит матрикс.
Пясъчниците се разкриват единствено в шкарпа на шосето непосредствено източно от с. Карамфил. Те са кафеникави, дебело-неяснослоести, средно-едрозърнести, полимиктови, с масивна текстура.
Максималната дебелината на единицата в рамките на картния лист достига 200 m.
Всред варовици, асоцииращи със скалите от задругата, в района на с. Синделци е определена нумулитидна и фораминиферна фауна с ранноолигоценска възраст (Шабатов и др., 1965ф).
