Като официална литостратигрфска единица от ранга на вулканските компплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b). В пълния си обем включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали на Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс.
4.1.8.1. Рабовски вулкански подкомплекс
Въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) литостратиграфска единица под името „Рабовски латиандезитов комплекс” тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) същите скали са включени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.
В рамките на картния лист единицата се разкрива на относително широки площи между селата Месари, Диляна, Синделци, Кайлъка и Горна кула, като разкритията им продължават и на север от изследваната площ. Попадат в обхвата на т. нар. Синделски участък („зона”).
Скалите на единицата се подстилат от теригенния комплекс, мергелно-варовиковата задруга и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийската вулкано-седиментна група). Покриват се с размив от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и съгласно с рязка литоложка граница от скали на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Всред тях са вместени базични до среднокисели субвулкански тела от състава на Звезделския вулкански комплекс.
Рабовският вулкански подкомплекс е изграден от преобладаващо базични до среднокисели вулкански продукти – лави, агломератови и пепелни туфи, туфити и вулканокластични седименти, всред които на различни места се установяват рифови варовици. Продукт са на различни вулкански центрове, които бележат встъпителен среднокисел етап от развитието на Нановишката полукръгова магмопроводяща структура. Вулканската активност е протекла основно в субаквална и отчасти субаерална обстановка.
Във варовици, асоциращи с туфи и туфити на подкомплекса, е определена ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф; 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).
В пределите на картния лист Рабовският вулкански подкомплекс се поделя на туфитно-туфозна задруга, обединяваща слоестите тела от състава му, и базични до среднокисели лавови продукти.
Туфитно-туфозна задруга.За първи път е обособена по този начин при настоящото проучване на Източните Родопи. В предишни изследвания скалите от задругата са отнасяни от Р. Иванов (1960, 1961b) към „средна туфитова свита”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) те са причислени към „пачка на среднокисели туфи, туфити, органогенни (рифови) варовици”.
Туфитно-туфозната задруга обединява среднокиселите туфи, туфити, вулканокластити и прослояващите се с тях варовици от състава на Рабовския вулкански подкомплекс. Характерна особеност са преходите и латералните зацепвания на скалите от различните пачки.
Скалите от задругата са образувани главно в субаквални условия.
В пределите на картния лист задругата е представена от две прехождащи една в друга картируеми пачки.
