Среднокисели вулканити (2IrαE3). Лавовите скали от състава на вулканския комплекс се разкриват като множество изолирани или серии потоци на различни нива от разреза на комплекса, продуцирани и просичащи се от андезитови тела, свързани с отделни етапи от развитието му.
Скалите от единицата са представени от андезитобазалти до андезити и дацити. Андезитите преобладават. Лавите изграждат множество секущи тела (некове и линейни канали) и потоци. На цвят са сиви, зеленикави, кафеникави до лилави. Характерното червено-виолетово оцветяване на част от тях вероятно се дължи на окисление на двувалентното желязо. Текстурата им в повечето случаи е масивна до брекчозна при гърловия фациес или в основата на лавовите потоци. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна (по плагиоклаз и амфибол). Първичните минерали изграждат между 15 и 50%, най-често около 30–35% от обема на скалата. Преобладаващият минерал в порфирната генерация е плагиоклазът (андезин, по-рядко до андезин-лабрадор). В едни случаи амфиболът преобладава над клинопироксена (авгитов тип), а в други съотношението е обратно. Чeсто в скалите присъстват и кристали от ортопироксен, в някои случаи напълно променени (хлоритизирани и серпенитизирани). Относително по-рядко се среща биотит. Акцесорни минерали са апатит, циркон, титанит и магнетит. Основната маса е предимно с микролитова и хиалопилитова структура. Изградена е от променливи до равни количества девитрифицирано среднокисело вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, рудни минерали, апатит и по-рядко пироксен и К-фелдшпат. Понякога в нея е развита хидротермална минерализация от хлорит, халцедон, опал, глинести минерали, зеолити, пумпелит? и др.
Данни за химичния състав на отделните минерали в андезитите се привеждат от Nedyаlkov, Pe-Piper (1998).
Данните от K-Ar датировки от лавови скали указват възрасти в рамките на 35–36,5 Ма (Lilov et al., 1987). K-Ar датировка 39 Ма (бартон – V. Georgiev et. al., 2003) в околностите на с. Герен (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) не съответства на конкретната геоложка обстановка поради факта, че лавите се разполагат върху- и просичат фаунистично датирани приабонски седименти. Новите U-Pb датировки по циркон указват възраст 32,7 ± 1,4 Ма (Kibarov et al., 2007) и доближават началото на ефузивната вулканска активност до границата на приабона и рупела. По-горе изложените факти определят възрастта на скалите като приабонска.
