В обема на единицата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна.
Варовикова пачка (tl/lOl1) На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) отложенията на единицата са обособени като „пачка на органогенни варовици” от състава на „задруга на втори кисел вулканизъм”. Обозначени по различен начин и литостратиграфска принадлежност, те са разглеждани от редица други автори (Шабатов и др., 1965ф; Шабатов и др., 1966ф; В. Георгиев и др., 1997ф; 1998ф; Йорданов – в: Саров и др., 1999ф, 2002ф).
Скалите на пачката изпълват пространството на Кърджалийската депресия. В конкретната площ те имат ограничено разпространение в западната част на картния лист в околностите на селата Рударка, Калотина, Пчелояд и Снегово.
Пачката е съставена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, алтерниращи на места с разнообразни кисели туфи.
Скалите се разполагат най-често директно или с постепенен преход (варовити дебелослойни пясъчници) върху скалите на Подковската свита или трансгресивно върху скали от Крумовишката литотектонска единица и мергелно-варовиковата задруга. Просичат се от киселите вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс или се покриват несъгласно от материалите на Звезделския вулкански комплекс.
Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура.
Киселите туфи от състава на пачката са бели, масивни, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.
Дебелината на варовиковата пачка не надхвърля 100 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.).
Туфитна пачкa (tl/tfOl1). Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе), е отнасяна към състава (хоризонт или задруга) на т. нар. I кисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1992). По-късно ( В. Георгиев и др. 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс.
Разкритията на туфитната пачка на картния лист се разполагат в северната част, северно от околностите на с. Трайковци и Крумовград.
Пачката покрива нормално, с рязка литоложка граница скалите на туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс, както и седиментите на Пъдарската свита. Покрива се по същество регресивно и с рязка литоложка граница от материалите на Рабовския вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс.
Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави финопепелни до пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание (варовити туфити и дори туфозни варовици). Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълтозеленикави. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс.
Туфозните варовици са най-често микрозърнести, бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, изграден от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери и по-рядко остракоди.
Дебелината на пачката достига до 100 m.
Олигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963, и др.).
