За първи път с този ранг към състава на Нановишкия вулкански подкомплекс се отделя в настоящото изследване. Като официална литостратиграфска единица от смесени скали е предложена от В. Георгиев, Милованов (2003) под името Светиилийски трахириодацитов комплекс. Ревизията в ранга и същността (вулканска вместо от смесени скали) на единицата е направена в Обяснителната записка към картен лист Студен кладенец – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където тя има пълно развитие.
На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите на подкомплекса са причислени към „трахириодацити с перлити (Ардински тип)” от „задруга на трети кисел вулканизъм”. Според Moskovski et al. (1993), в пределите на картния лист, те са продукт на “Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”, а по-стари автори ги причисляват към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960).
В пределите на картния лист единицата се разкрива в района на с. Заград и южно от него, северно от вр. Здравец (Дамбалък) и в околностите на вр. Кирсетепе.
Скалите на подкомплекса се разполагат върху- и просичат пъстра подложка от скалите на Рабовския, Чифлишкия, Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс.
Светиилийският вулкански подкомплекс е изграден предимно от кисели вулканити, развити в ефузивен и експлозивен фациес.
Възрастта на скалите, определена по К-Аr датировки и стратиграфска позиция, е рупелска.
Подкомплексът се поделя на епикластично-туфозна задруга и кисели вулканити.
Епикластично-туфозна задруга. Обединява киселите пирокластити и епикластити с характер на лахари, съпътстващи разрушаването на скалите от подкомплекса.
Поделя се на две пачки: пачка на пепелните до лапилни туфи и епикластична пачка.
Пачка на пепелните до лапилни туфи (1SIOl1). Скалите от пачката заемат относително малки площи южно от с. Заград, в периферни части на киселите куполи северно от вр. Здравец (Дамбалък) и в района на вр. Кирсетепе.
Пачката се разполага върху скали от Рабовкия, Чифлишкия, Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Границата ù с киселите пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс северно от вр. Здравец често е неясна. Бележи се главно по наличието на ювенилни литокласти от червеникави ивичести риолити и перлити. Южно от с. Заград покрива нормално епикластитите от едноимената пачка. Процепва се и се покрива от кисели вулканити от подкомплекса.
Скалите са бели до кремави със зеленикав отенък, най-често масивни, пепелни пирокластити. Витрокластите и литокластите са главния пирокластичен компонент, като в определени участъци едните преобладават над другите. Витрокластите са бели, влакнести, с размери 1–3 cm, в повечето случаи интензивно променени от влакнест агрегат от глинести минерали и хлорит, с почти напълно заличена морфология. Литокластите са с лапилни до блокови размери. Ксенолитокластите са представени от разнообразни базични до среднокисели вулканити. Наблюдават се и оксидирани (червени) резургентни късове. Ювенилните литокласти са от сиви и червеникави ивичести риолити и черни перлити. Те вероятно са изнесени по експлозивен път или са образувни вследствие на закаляване при контакта на риолитовите тела с водонаситените пирокластити (преотложени хиалокластити – пеперити). Кристалокластите са най-редки. По състав са кварцови, плагиоклазови и биотитови.
Част от пирокластитите северно от вр. Здравец вероятно представляват окологърлов фациес на киселите куполи от подкомплекса.
Максималната дебелина на пачката не превишава 80 m.
Възрастта по стратиграфска позиция е рупелска.
Епикластична пачка (2SIOl1). Разкрива се на ограничени площи в района на с. Заград и южно от него.
Пачката се разполага върху кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс и базични до среднокисели вулканити от Зорнишкия вулкански подкомплекс. Покрива се от пирокластика от пачката на пепелните до лапилни туфи. Просича се от кисели вулканити на подкомплекса и Юкаянските латити.
Единицата е представена от масивни хаотични полигенни епикластити (лахари). Матриксът е жълто-зеленикав, неравномерно разпределен, песъчлив, на места включващ кисела туфозна компонента. Късовете са с чакълни до блокови, често внушителни размери. Представени са както разнообразни базични до среднокисели вулканити, така и кисели разновидности – чевеникави ивичести риолити, черни перлити и пр.
Дебелината на пачката не превишава 75 m.
Възрастта по стратиграфска позиция е рупелска.
