Среднокисели до кисели вулканити(2SkζOl1). В рамките на изследваната площ лави от Соколинския вулкански подкомплекс се разкриват източно от едноименото село.
Просичат скали от Звезделския вулкански комплекс и пачката на лапилно-блоковите туфи. Покривката не е запазена в разкритията.
Вулканитите изграждат линейно удължени, по-рядко изометрични вулкански тела и куполи.
Скалите на единицата са черни масивни със смолест блясък дацити до андезити. В много случаи притежават ясна ветриловидна или хоризонтална призматична отделност. Структурата им е порфирна. Първичните минерали изграждат под 15% от обема на скалата. Плагиоклазите (андезин) са преобладаващите порфири. Те са призматични, зонални. Съдържат включения от кафяво изотропно вулканско стъкло, ксеноморфни клинопироксенови зърна и иглест апатит. На места са гломеропорфирно струпани. Фемичните минерали са пироксен (авгит) и амфибол. Акцесорните минерали са представени от безцветен до бледокафеникав апатит и магнетитови зърна. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от светлокафяво вулканско стъкло, частично кристализирало с плагиоклазови микролити, които на места са със субпаралелна ориентировка и обтичат фенокристалите. В основната маса присъстват и множество кристалити и изометрични рудни минерали.
Възприетата възраст, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.
4.1.8.6. Момчилградски вулкански подкомплекс
Отделен е за първи път под това наименование от Милованов (в: Георгиев и др., 1998ф) с ранга на комплекс. Ревизията, свързана с ранга и характера на единицата, се извършва в настоящата записка, тъй като в пределите на к. л. Кърджали тя има най-широко развитие и пълен обем.
На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите от подкомплекса са отнесени към състава на „задруга на трети среднокисел вулканизъм”, а преди това към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1964; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1966ф; R. Ivanov et al., 1969). Moskovski et al. (1993) свързват единицата с „Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”.
Материалите на Момчилградския вулкански подкомплекс се разкриват в югоизточната част на картния лист, североизточно от Момчилград, както и в района на с. Друмче. В тектонско отношение те принадлежат на Момчилградската магмопроводяща зона към Нановишката полукръгова магматогенна структура.
Продуктите на подкомплекса покриват и процепват скалите на Чифлишкия подкомплекс и Звезделски вулкански комплекс Процепват се или покриват от скали на Светиилийския вулкански подкомплекс. С продуктите на Зорнишкия вулкански подкомплекс се наблюдават взаимоотношения на редуване и зацепване. Покриват се с размивна граница от задругата на блоковите брекчи.
Момчилградският вулкански подкомплекс е представен от лавови продукти в ефузивен и експлозивен фациес. При настоящите проучвания лахарите и пирокластитите от етапа са обединени в една т. нар. епикластично-туфозна задруга.
