Кисели вулканити. Разглеждани са от Р. Иванов (1961б) като „риолитови разливи”. Поделени са на специфични типове преобладаващо кисели лавови скали, които са самостоятелно картирани.
Червеникаво-кафяви флуидални, ивичести риолити (3SIρOl1). Развити са в района на с. Заград и северно от вр. Здравец. Изграждат изометрични, удължени, в някои случаи дайкоподобни тела и маломерни потоци. Ивичестостта на скалите е обусловена от тънко разслояване по слоевете на течение с дебелина около 1-2 mm. Присъстват редки миндали с хидротермална минерализация. На редица места скалите са ожелезнени. В някои участъци, особено в периферните части, телата са брекчирани като се наблюдават и окологърлови туфобрекчи и „яки” от черни перлити. Макар и нехарактерно е заграбването на ксенолитокласти от среднокисели вулканити. Структурата на риолитите е афирна, фелзитова, микрофелзитова. Изградени са от светлокафеникаво до жълто-кафяво вулканско стъкло с ясно изразена микрофлуидална текстура и редки субпорфири от кисели плагиоклази и клинопироксен, рудни минерали и биотитови люспи.
Черни среднопорфирни трахидацити (4SIτζOl1). Разкриват се в района на вр. Кирсетепе. Разполагат се върху- и просичат пирокластите от пачката на пепелните до лапилни туфи. Изграждат екструзивни куполи и лавови потоци. Често са плочесто напукани по флуидалността.
Скалите са масивни, плътни, с порфирна структура. Порфирите изграждат около 25 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин) и клинопироксен (авгит). Акцесорните минерали са от апатит и рудни минерали. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от тънкопризматични плагиоклазови и пироксенови микролити, кристалити и светлокафеникаво, частично девитрифицирано, вулканско стъкло.
Южно от вр. Кирсетепе се наблюдава вулкански канал, запълнен от експлозивни брекчи (гърлови кластолави). Контактите със скалите от Момчилградския вулкански комплекс са резки, ясно секущи. Кластолавите са изградени от две макроскопски различни вулкански скали (черни до сиво-черни и червеникави до виолетови) и лавова основна маса. Тъмносивата до черна скала е феноандезит, а червеникавата до виолетова – фенориолит.
Дребно- среднопорфирни риолити, трахириолити и перлити (5SIρOl1). Развити са в района на вр. Кирсетепе. Изграждат екструзивни тела, които просичат черните трахидацити. Скалите са предимно масивни. Перлитите са черни и се разполагат в периферията на екструзивните тела.
Изотопната възраст на киселите вулканити от подкомплекса по К-Аr датировки в околностите на с. Чомаково (Georgiev et al. 2003) е 31 Ма. Тези данни и взаимоотношенията определят рупелската им възраст.
4.1.8.8. Юкаянски латити (UλOl1)
За първи път се отделят тук и се въвеждат като официална неслоеста литостратиграфска единица в състава на Нановишкия вулкански комплекс. Независимо от силно ограничения си обем и разпространение, единицата се разглежда като основна и извън обхвата на подкомплексите, изграждащи Нановишкия вулкански комплекс. Мотивите за това са както специфичният състав и макроскопски облик, така и стратиграфската позиция. По съчетанието от тези два белега единицата контрастно се отличава от другите вулканити в района.
Единицата е именувана на вр. Юкая, в близост с който се намират единствените разкрити тела от скалите ù, т. е. това е и типовият ù локалитет. Разкритията се намират на 400 m ЮЮЗ от с. Заград.
Скалите изграждат три линейно подредени в ЗСЗ–ИЮИ направление вулкански тела (обобщено показани на картата), които просичат епикластично-туфозната задруга на Светиилийския вулкански подкомплекс.
Латитите са черни със смолест блясък, масивни, с редки неравномерно разпределени порфири. Структурата им е порфирна, пилотакситова. Фенокристалите изграждат 8–10 % от обема на скалата. Представени са от идоморфни, призматични и плочести плагиоклази, амфиболи, по-рядко опацитизиран биотит и клинопироксен (авгит). Акцесорните минерали са от апатит и магнетит. Основната маса е съставена от голямо количество плагиоклазови микролити, често със субпаралелна ориентировка, иглести пироксенови микролити, ксеноморфен санидин?, магнетит и прашести рудни минерали.
По стратиграфска позиция възрастта на скалите се определя като рупелска.
4.1.8.9. Варовиково-мергелна задруга (lmOl1)
За първи път задругата се отделя в този обем при настоящото изследване.
Р. Иванов (1961б) отнася скалите от задругата към „хоризонта на трети кисел вулканизъм”, а Горанов (1960) и Шабатов и др. (1965ф) – към „шести – горен кисел хоризонт на олигоцена”.
В пределите на картния лист единицата е разпространена в околностите на селата Димитровче, Равен и Хризантема.
Скалите на варовиково-мергелната задруга се разполагат съгласно върху вулканити от Момчилградския вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс, а се покриват от кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс.
Задругата е представена от мергели, пепелни до финопепелни кисели туфи и органогенни (рифови) варовици. Поделени са на две суперпозиционно разположени пачки – долна – мергелна и горна – варовикова. В пределите на картния лист се разкриват единствено скалите от варовиковата пачка, но, изхождайки от ситуацията в непосредствено съседство на изток, може да се предположи присъствие и на мергели в дълбочина.
Възрастта на скалите, въз основа на стратиграфската им позиция се приема за рупелска.
Варовикова пачка (lm/lOl1). Скалите от пачката се разкриват в околностите на селата Димитровче, Равен и Хризантема.
В района на с. Хризантема, където задругата се разполага с по-високи нива върху подложката, варовиците залягат върху епикластити и базични до среднокисели лави от Звезделския вулкански комплекс и се покриват от кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс. При селата Димитровче Равен границите между скалите от задругата и тези от Мочилградския и Равенския вулкански подкомплекс са тектонски.
Пачката е представена от сиво-бели до кремави органогенни (рифови) варовици, в някои участъци с ядчеста текстура. Установява се изобилна фауна представена предимно от корали, но се срещат и бивалвии, гастроподи и ехиниди. Северно от пътя между селата Равен и Чобанка се наблюдават хидротермални промени, изразяващи се в окварцяване и присъствие на ръждиви повлекла по пукнатини (В. Георгиев и др., 1998ф).
Дебелината на пачката достига до 100 m.
Възрастта на варовиците по стратиграфска позиция е рупелска.
