Звезделският вулкански комплекс е изграден от базични до среднокисели вулканити. Анализите попадат в полето на базалтите, андезитобазалтите и андезитите (Фиг. 13). Базалтите са редки, като се явяват на ралични нива от разреза.
Наблюдава се слабо повишаване на алкалиите с повишаване на SiO2. Скалите попадат в полето на средно- и високoкалиевите вулканити (Фиг. 14). Наблюдава се закономерно повишаване на стойностите на Al2O3 с повишаване на SiO2. При TiO2, CaO, Fe2O3, MgO се наблюдава обратната закономерност (Фиг. 15). Това се дължи на по-малката роля в кристализирането и фракционирането на мафични минерали и все по-кисели плагиоклази при повишаване на SiO2.
Спайдърграмите за елементите следи от Звезделския вулкански комплекс (Фиг. 16) имат характеристиките на калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се добре изразени негативни аномалии на Nb и Ti. Стойности на тежките REE са значително по-високи (над 10 пъти) спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. Слабо изразените негативни Eu аномалии (Фиг. 17) предполагат, че магмата е имала фракционно кристализирал плагиоклаз, или че е била в равновесие с плагиоклаз-съдържащ плитко разположен мантиен източник. На диаграмата Zr-Ti (Фиг. 18) скалите попадат в полето на калциево-алкалните базалти.
Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) условията на кристализация на андезитобазалти от Звезделския вулкан са 980–1100oC по двупироксеновия термометър на Davidson, Lindsley (1985) и 4,5±2 kbar по метода на Ghiorso, Carmichael (1980).
При развитието на вулканизма свързан със Звезделския вулкански комплекс голяма роля играе смесването на магми (коментирано в раздел 4.1.10). Базичните вулканити от комплекса имат 87Sr/86Sr отношения в рамките на 0,70713–0,70722 (Marchev et al., 2004). Според авторите магматизмът е продукт на проявено в различна степен частично топене на набогатена астеносфера, като в по-късен етап магмите са били корово замърсени. Nedyalkov, Pe-Piper (1998) считат, че еволюцията на магмата е свързана с родоначална магма, отделена чрез частично топене от метасоматизирана мантия, набогатена на LILE и HFSE по време на по-ранна субдукция.
Табл. 4. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от Звезделския вулкански комплекс
№
2014
2050
25-G
3246
1
3060
3055
1219
1 053
3
3
3
1
2
2
1
SiO2
51.35
53.4
53.84
54.25
55.42
55.7
56.8
57.2
59.1
TiO2
1.11
1.25
1.01
1.01
0.93
1.02
0.91
1
0.79
Al2O3
17.9
17.8
17
17.57
17.78
18.17
17.5
18.7
17.8
Fe2O3tot
9.647
8.66
8.877
7.79
7.441
7.139
6.54
7.57
6.46
MnO
0.16
0.15
0.16
0.11
0.1
0.13
0.14
0.13
0.16
MgO
5.23
4.5
4.64
3.24
3.33
3.46
3.11
2.27
3 .23
CaO
9.91
8.37
8.25
7.98
6.17
7.54
6.98
6.78
5.93
Na2O
2.66
2.67
3.31
2.85
2.37
4.02
3.23
2.48
3.23
K2O
1.74
2.09
1.31
1.87
2.89
0.96
2.17
2.28
1.54
P2O5
0.34
0.28
0.19
0.28
0.26
0.34
0.38
0.22
0.25
З.П.Н
0.84
0.91
2.23
2.47
1.71
1.32
2.46
1.56
1.53
Влага
0.19
2.78
3.28
0.34
0.12
2.12
0.56
Сума
100.05
99.14
98.59
96.95
96.69
98.48
97.80
98.61
98.5
Sc
24.2
22.3
30
22.58
16.9
V
256
207
228
209
168
Cr
22
8
23
10
11
Co
22
20
23.19
Ni
8
3
3
6
7
Zn
78
67
80
92
86
Cu
30
22
15
22
22
Pb
12
16
10
19
21
Zr
126
156
149
191
191
219
183
Hf
2.78
3.7
3.44
3.97
4.65
Фиг. 13. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Звезделския вулкански комплекс
Nb
7.4
8.27
13
9
10
10
Ta
0.5
0.4
0.54
0.73
0.84
U
2.42
1.8
1.35
1.5
3.42
Y
23.9
27.27
25
23
26
30
Th
7
9.8
6.02
7.62
11.3
Rb
94
100
57
77
80
146
125
Cs
3.9
2.8
2.65
Sr
582
571
493
451
647
586
540
Ba
722
962
574
773
982
La
21.36
26
23.07
36.09
31.1
Ce
42.17
53
44.9
56.23
64.4
Pr
5.01
5.28
Nd
21.36
2.4
22.48
29.2
Sm
5.24
4.4
5.09
5.12
5.75
Eu
1.42
1.5
1.38
1.36
1.39
Gd
4.64
4.7
Tb
0.75
0.84
0.67
0.6
Dy
4.51
4.99
Ho
0.91
1
Er
2.51
29
Фиг. 14. TAS SiO2 към K2O диаграма (Le Maitre et al., 1989) за скали от Звезделския вулкански комплекс
Tm
0.32
0.41
Yb
2.03
2.4
2.59
1.98
2.45
Lu
0.31
0.24
0.4
0.31
0.37
Фиг. 15. Харкеров тип диаграми за скалли от Звезделския вулкански комплекс
Фиг. 15. Харкеров тип диаграми за вулкански скали отЗвезделския вулкански комплекс
Фиг. 17.
Фиг. 18..
Фиг. 17. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Нановишкия вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974)
Фиг. 16. Многоелементна спайдърграма, нормализирана към хондрит (по Thompson et al., 1984) за скали от Нановишкия вулкански комплекс (абривиатурни обозначения като при Табл. 1, 2, 3)
