В петрохимично отношение скалите от Устренския вулкански подкомплекс са средно- до висококалиеви риолити и трахириолити (Фиг. 19 и 20). Наблюдава се силно набогатяване на K, Rb, Ba, Th, Ta, Nb и обедняване на Hf, Zr, Sm, Y и Yb (Фиг. 21). Подобни закономерности са характерни за гранити, образувани в колизионна обстановка (по Pearce et al., 1984). На диаграмите (Y+Nb)/Rb (Фиг. 22) и Rb/Zr към SiO2 (Фиг. 23) киселите вулканити от подкомплекса попадат в полето на синколизионните гранити. Наблюдава се добре изразена Eu аномалия, която вероятно е свързана с фракционирането на фелдшпати (Фиг. 24).
За киселите вулканити от подкомплекса 87Sr/86Sr отношения имат типични корови стойности (Yanev et al., 1990; Yanev. Y., 1998).
Според Yanev (1998) температурата на кристализация на риолитите в околностите на с. Мишевско (к.л. Ардино, М 1: 50 000) е 645ºC.
Стойностите на химичните анализи са поместени в обяснителната записка към к.л. Ардино (М 1: 50 000).
Фиг. 23. Дискриминационна диаграма Rb – (Y+Nb) по Pearce et al. (1984) за скали от Устренския вулкански подкомплекс Фг. 24. Дискриминационна диаграма Rb/Zr към SiO2, по Harris et al., (1986) за скали от Устренския вулкански подкомплекс
Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, колувиални, техногенни и смесени с плейстоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен
4.2.1.1 Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)
Алувиалните наслаги изграждат надзаливните тераси на р. Арда и р. Върбица.
По-широко разпространение наслагите имат в долината на р. Арда, в Кърджалийското долинно разширение – около Кърджали, кв. Веселчане и кв. Прилепци, и при вливането на р. Върбица в района на с. Широко поле – Широкополското долинно разширение. Изградени са от заоблени чакъли и валуни с разнообразен състав – гнайси, амфиболити, мигматити, кварц, по-малко вулкански скали и варовици, и разнозърнести пясъци. На места се наблюдава хоризонтална слоестост. Дебелината на алувиалните наслаги е 4–6 m.
В долината на р. Върбица по десния долинен склон между Момчилград и Вишеградския пролом. Алувиалните наслаги са съставени от средно- до едрокъсови добре заоблени чакъли с полимиктов състав, с матрикс от слабо глинести, пясъци. Общата им дебелина е 3 m. Преобладава песъчливо-гравийната фракция. Към Вишеградския пролом наслагите са представени от грубозърнести пясъци и гравий, примесени с дребно до среднокъсови добре заоблени чакъли, предимно от вулкански скали.
