Като регионални структурни зони от втори ред на картния лист са застъпени части от Североизточнородопската, Момчилградската и Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона. В регионален план те са предопределени от периметъра и разположението на високорангови, негативни огъвания във фундамента по периферията на- или в междусвод-блоковите пространства. Важен елемент за обосноваването им е пространственото разположение на отнесените към тях наложени във вертикален план, кореспондиращи или съпоставими латерално треторазрядни структури.
5.3.3.1. Североизточнородопска структурно-тектонска зона
Североизточнородопската структурно-тектонска зона (СИРСТЗ) – се отъждествява с пространството, рамкирано по границата на Ранилистко понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската и Боровишката вулкано-тектонска структура. По периферията с кристалинните бордове се маркират откъслечни площи, отнасящи се към обхвата на по-ранните Крумовградско и Припекско съставни понижения.
Зоната има генерално СЗ-ЮИ направление (~310º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ тя е тектонски ограничена по разломи, оформящи Тополовския клин (Боянов и др., 1983; в обяснителната записка към к. л. Искра в М 1: 100 000). ЮИ фланг се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче или зоната на Авренския разлом (к. л. Крумовград в М 1:50 000).
В обхвата на зоната се отделят четири подзони – северозападна, централна, източна и югоизточна. В рамките на картния лист е застъпен само малък периметър от централната подзона на СИРТЗ.
Централна подзона. Като цяло подзоната е сравнително симетрична (25 х 27 km). За нея е характерен сравнително най-висок стил на нагънатост, следящ генералната ориентация и свързан с етапа на троговото заложение (R23). Самата тя може да се подели на три паралелни участъка, маркирани по СИ и ЮЗ клонове на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, както и един разделителен (централен), оформен по разположението на Габровската (к. л. Николово – М 1: 50 000) и Солищенската структура.
Табл. 5. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопската късноалпийска структурно-тектонска зона.
