Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс
Свързани: Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
Централната подзона на СИРТЗ отчасти отговаря на т. нар. Североизточнородопска зона (NERZ – Boyanov, Goranov, 2001). В пределите на изследваната площ северно от Кърджалийския разлом е включен незначителен участък от ЮИ периферия на подзоната. От треторазрядните (градивни) структури в рамките на Североизточнородопското комплексно понижение са застъпени части от Ранилистко понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Треторазрядни единици. В пределите на изследваната площ са застъпени части от две треторазрядни единици – Ранилистко понижение и Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог (Фиг. 26). Ранилистко понижение. Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999б). Новото наименование (поради омонимията с наименованието на първоразрядната структура) се предлага при настоящите изследвания. В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация в основата на теригенния комплекс. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап. Фрагменти от нея са разкрити на повърхността северно и западно от Кърджали, тектонски ограничени в рамките на Солищенския блок. Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999б). Новото наименование се предлага за първи път при настоящите изследвания. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат. Рифовите варовици на мергелно-варовиковата задруга най-често опасват като броеница и така рамкират периметъра на новозалагащата се структура. Поради това те следва да бъдат засебени като самостоятелна подзона, но не като елемент на трога, в който се обрушват и преотлагат. В изследваната площ те са развити при с. Звъника, опасвайки трога от запад. Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане. Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и е с форма, неправилна в план и подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ú характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1: 50 000. Със същия – R23 илирски подетап се свързва ликвидирането на прага между района на с. Седловина и северните отдели на Рибиновското издигане, при което тефроидната турбидитна седиментация от рамките на вулкано-седиментния трог прехожда и се зацепва с песъчлива флуксотурбидитна седиментация в по същество единния, трансформиран на етапа и разпрострял се далеч на ЮЗ късноеоценски (приабон-ранноолигоценски) басейн. Освен останалите фактори, с този тип седиментация и взаимоотношения могат да се обяснят доказаните по геофизичен път (Йосифов и др., 1981) значителни дебелини на палеогенската покривка източно от Джебел. Дълбочината на кристалинния фундамент в този район достига 2500 m (Боянов, Горанов, 1997аф). По северната периферия на картния лист попада участък от трога, запълнен от скалите на Свободиновската вулкано-седиментна група и туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. Центровете на последния са свързани със Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона североизточно от изследваната площ. Границите на трога в пределите на листа са разломни. Изтегляне 6.81 Mb. Сподели с приятели: |