Наименованието на структурата е предложено от Боянов, Йосифов (1986). Известна е още като „депресия на Долна Марица и Ергене” (Яранов, 1960) или „Източномаришко структурно понижение” (Савов, 1972). Сравнително подробни сведения относно развитието на представите са изложени от Кожухаров и др. (1995). Като интегрални части от площта на ИТД на българска територия Боянов, Горанов (1997ф) и Boyanov, Goranov (2001) разглеждат Южносакарското понижение, Белоречкия грабен (к. л. Черничево – М 1:50 000) и Мандришкото понижение. Белоречкият грабен се възприема от нас като самостоятелно, първично изолирано вътрешнопланинско понижение (Йорданов в: Саров и др., 2008b), без отношение към периметъра или развитието на ИТД.
Към периметъра на ИТД на българска територия по новите данни е отнесено само т. нар. тук Белополянско понижение, застъпено в пределите на картния лист.
Белополянско понижение. Формулира се за първи път в настоящия текст по името на с. Белополяне. Подобно Кърджалийската депресия в изследвания район, понижението представлява реликт от периферията на обширна структура с вероятно основно разпространение на гръцка територия. Разположението, параметрите и контурът на понижението почти идеално преповтарят очертанията на подстилащата го структура (фиг. 2). Изпълва се от сравнително тънките, преобладаващо грубокластични наслаги на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга с предполагаема миоценска възраст. Въпросните седименти вероятно са били основна предпоставка за отделянето на Вълчеполската свита в района, но освен тектонската позиция, между седиментите на двете единици има съществени различия.
5.3.5.Разломни структури.
Определящо значение при оформянето на сложно устроената Костилковска мозаечно-блокова зона имат разломите със субекваторилно (80–100º) и субмеридионално направление (350–10º). Освен тях важна роля имат тези със ССИ–ЮЮЗ (120–130º) посока, както и система с посока 150–160º, повиваща до субекваториална в района на селата Сив кладенец и СИ от Долно Луково.
Разломите са преобладавашо субвертикални или слабо наклонени към висящите крила разседен тип структури, често съпроводени с катаклаза, брекчиране, тектонска глина и огледала. В някои локалитети по тях е проявена хидротермална дейност (Йорданов и др., 1995ф). Амплитудите в повечето случаи надхвърлят 150–200 m, но най-често денивелацията е предполагаема поради неравномерното развитие на скалите, изпълващи по-старите понижения от основата на разреза. Поради същия факт указаната от Кожухаров и др. (1995) амплитуда от 200–300 m (за района СЗ от с. Свирачи и с продължение на север) е до голяма степен относителна.
