Белоречката литотектонска единица (Единицата на Бяла река – Ж. Иванов, 1998) е развита на широки площи в района между Ивайловград, Попско и Черничево. Тя е най-ниско разположената в навлачната постройка на Източните Родопи. Burg et al. (1990, 1994) установяват в рамките на целите Родопи редица компресионни зони на срязване, като отделят три суперпозиционно разположени, синметаморфни навлачни терена – долен, междинен и горен. В рамките на междинния терен в Белоречката подутина ние отделяме три пластини, които разглеждаме като съставна част от разреза на Белоречката единица. Долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Средната е представена от метаофиолитови фрагменти, съдържащи еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Горната пластина е изградена от незакономерно редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В описания разрез са установени и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити. В рамките на картен лист Мандрица попадат части от трите пластини – метаофиолити, метагранити и редуване на шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори.
Долната граница на единицата не се установява на повърхноста. Горната се маркира от екстензионната Пелевунска зона на зона на срязване (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне) и от трансгресивно залягащи палеогенски и неогенски седименти. В стратиграфско отношение разрезът на единицата е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и към по-късно отделената Прародопска надгрупа (Кожухаров, 1987а; Кожухаров и др., 1991, 1995), еквивалент на архайския ултраметаморфен комплекс.
3.2.1.1. Литоложка характеристика
В литоложко отношение са отделени три ясно разграничими части на разреза, представени от метагранити, метаофиолити и редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори.
Метагранити.За първи път Г. Бончев (1923) допуска възможността една голяма част от гнайсите в Иточните Родопи да са получени от промяната на порфирни и дребнозърнести гранити. По късно Ж. Иванов и др. (1984) доказаха, че смятаните за очни и небулитови мигматити и хомеобластични анатектити (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963), представляват големи тела от едро- до дребнопорфирни метаморфозирани гранити. С работите на Burg et al. (1990); Macheva, Kolcheva (1992); Саров и др. (1994ф) бяха приведени петрографски и петрохимични доказателства за ортопроизхода на тези скали.
В рамките на картния лист метагранитите са представени от равномернозърнестата разновидност, сред които се наблюдават и множество ксенолитни пакети от амфиболити, биотитови и двуслюдени шисти с гранат. В наложената тектонска суперпозиция основната пластина от метагранити се намира под метаофиолитите. Тук в резултат на вътрешно люспуване и движенията по Белоречкия разломен сноп, част от тях са изведени от първоначалната позиция и са навлечени по Гнездарската зона на срязване върху разреза от метаофиолити.
