Биотитови шисти и гнайсошисти (B/bsh). Биотитовите и двуслюдени шисти и гнайсошисти са преобладаващите разновидности, които са като матрикс за останалите скали. Те изграждат широка ивица, която е продължение на описаната в картен лист Ивайловград и се проследява между селата Кобилино, Орешино и Костилково.
Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест – до милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби.Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.
Характерна особеност за целия разрез е наличието на паралелни на фолиацията деформирани пегматитови жили.
Амфиболити (B/a). Амфиболитите са представени от тънки неидържани тела в разреза на шистите и гнайсошистите, където са интензино нашистени от наложената деформация. Те са ситнозърнести, мезо-до меланократни, изградени от амфибол, епидот, хлорит и фини ивички от плагиоклаз и кварц.
Мрамори (B/c). Тънки пачки от мрамори сред биотитовите и двуслюдените шисти са установени западно от Орешино. Те са бели до кремави, дребно- до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сиво-зелени, масленозелени и др. Текстурата на мраморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.
Фолиация.Фолиацията е формирана от плоскопаралелното подреждане на слюдените минерали. Тя е ясно изразена плоскостна структура в метагранитите и параметаморфитите на единицата. В пластичните зони на срязване метаморфната фолиация съвпада с милонитната, което е доказателство за връзката между метаморфизма и съпътсващите го деформации. Наблюденията върху фолиацията в метагранитите и параскалите на единицата показват пълно сходство в ориентировката, което дава основание да се приеме, че те са формирани едновременно в един етап на метаморфизъм и деформация. Генетично свързани с фолиацията са и „С” плоскостите на срязване, развити под ъгъл спрямо нея. Те са много ясно изразени в зоните на срязване, където се наблюдават S/С милонитни структури. Наблюденията върху хода на фолиацията показват, че тя потъва полегато на С–СИ.
