Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ

Първите сведения за метаморфните скали от Източните Родопи се намират в трудовете на Г. Бончев (1905, 1906, 1915, 1921, 1922, 1923), които са резултат от регионални маршрутни изследвания. За Кърджалийско е съставена схематична геоложка карта в М 1:126 000.

Ванков (1923) извършва маршрутни изследвания в Момчилградско и Кърджалийско, като изготвя геоложка скица в М 1:50 000. На нея той отделя кристалинни шисти с архайска възраст и разновъзрастни терциерни седиментни и вулкански скали.

По-късно Гълъбов (1937, 1938) набелязва основните черти на тектонския строеж на Централните и Източни Родопи, като за някои структурни единици приема възгледите на Petrachek (1931) за шариажния строеж.

През втората половина на XX век в региона се провеждат основните геоложки дейности, които включват всички регионални геоложки и геофизични изследвания (геоложки картировки и геофизични снимки), картосъставителски, геологопроучвателни, металогенни, структурни и други специализирани научноизследователски работи.

Базисни за района се явяват проведените в периода 1954–1961 г. разномащабни кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Яковлев и др., 1954ф – западната част; Недялкова и др., 1957ф – източната част) и в М 1:25 000 (Боянов и др., 1959ф – източната част; Боянов и др., 1961ф – западната част). При тях са съставени съответните геоложки карти и са изготвени първите за областта стратиграфски и тектонски схеми. При стратиграфирането на различните комплекси са прилагани смесени варианти от лито-хроностратиграфски подходи.

В обобщен вид геоложката изученост е представена в няколко тематични разработки, придружени с карти на изучеността по видове дейности – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване (Мазников и др., 1973ф; 1976ф; Вълева, 1982; С. Йовчев, 1995ф).

В следващите няколко десетилетия в Централните и Източните Родопи се провеждат геоложки изследвания по проблемите на метаморфните скали.

Натрупаната геоложка информация е разнообразна, нееднозначна и противоречива. Тя отразява сложното развитие на идеите и основните дискусионни въпроси (стратиграфия, метаморфни изменения, възраст, структурни особености, генезис, тектонска еволюция и др.): Яковлев и др. (1954ф); Боянов и др. (1963, 1969, 1984, 1988); Е. Бончев (1960); Р. Иванов (1961, 1980); Вергилов и др. (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Кожухаров (1971, 1984a,b, 1986); Кожухарова, Кожухаров (1980); Кожухаров и др. (1984); Ж. Иванов и др. (1979, 1980, 1984, 1990ф); Z. Ivanov (1988, 1989, 2000); Boyanov, Ruseva (1989); Boyanov et al. (1989); Боянов и др. (1990); Burg et al. (1990); Dabovski еt al., 1991; Macheva, Kolcheva (1992); Кожухаров и др. (1992); Пейчева, 1997; Ж. Иванов (1998); Macheva (1998); Peycheva et al. (2000); Arkadaskiy et al. (2000); Ovcharova et al. (2003); Саров и др. (2004); N. Bonev (2006a).

Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984, 1988; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежът на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), среден (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта е дискусионна и не е категорично доказана.

По-късно Кожухаров (1984а,b; 1987а,b; 1990, 1991); Kozhuharov (1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov, 1983, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990) или като голям комплексен навлак (Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. М. Гочев (1980); Р. Иванов (1980, 1984, 1988), Dabovski еt al. (1991).

Офиолитовите скали от Източните Родопи са разгледани от някои автори като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корови мащабни зони на срязване (Кожухарова, 1984; Kolcheva, Eskenazy, 1988).

Разнообразните магматични прояви, свързани с метаморфните комплекси, са изследвани от Кожухарова, Кожухаров (1978), Кожухарова (1984а,b, 1985), Кожухарова и др. (1988).

Нискокристалинните скали и проявите на диафтореза в югоизточната част на Източните Родопи са описани противоречиво и нееднозначно: диабаз-филитоиден комплекс с раннопалеозойска възраст (Боянов и др., 1961, 1963; Р. Иванов, 1960); динамометаморфни продукти (Каназирски, 1967); Кулинджикска (Власинска) супергрупа с венд-долнокамбрийска възраст (Кожухаров, Кожухарова, 1984а); мезозойски слабометаморфозирани седиментни и вулкано-седиментни скали (Боянов и др., 1990).

Към горнокредната серия, макар и условно са отнесени всички малки тела и дайки от левкократни гранити (Боянов, Горанов и др., 1995) от типа „Чучулигински” (Р. Иванов, 1961) и „Розински” (Боянов и др., 1959ф, 1961ф).

Нови данни за мезозойските шисти, Чучулигинските и Розинските гранити от областта се съдържат в публикациите на N. Bonev, Stamplifli (2003); Staykov, Mavrudchiev (1997) и Marchev et al. (2006).

През 80-те години на миналия век цялата площ от к. л. Черничево е покрита с кондиционна гравиметрична снимка в М 1:50 000 (Р. Иванова и др., 1982ф), аерогамаспектрометрична и аеромагнитна снимка М 1:25 000 (Кербелов и др., 1988ф) и в М 1:50 000 (Дайски и др., 1990ф). Комплексна интерпретация на средномащабните геофизични данни извършва Д. Йосифов (1987).

Паралелно с основните геоложки дейности в Източните Родопи се провеждат ревизионни и обобщителни работи, в резултат на които са съставени за различни части геоложки карти в М 1:50 000 (Мазников и др., 1980ф, 1981ф) и 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф).

В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, като е съставена и отпечатана полистна геоложка карта на България (респ. Източни Родопи) в М 1:100 000, със съответните обяснителни записки (Кожухаров и др., 1992; Горанов и др., 1995). По същество тази карта представлява актуализиран синтез на доминиращата до 1990 г. геоложка информация за този регион.

С публикуването на геоложките карти в М 1:100 000 за Източните Родопи се очертаха редица дискусионни и неразрешени проблеми, свързани със стратиграфията, петрологията, възрастта, структурата и алпийското развитие на Източнородопската област. В тази връзка, както и за обновяване на картния материал, след 30 годишно прекъсване се провежда ново геоложко картиране в М 1:25 000, което включва и разглежданата площ (Саров и др., 1994ф – цялата площ; Саров и др., 2002ф).

Паралелно с геоложкото картиране през последното десетилетие в метаморфните терени на Централните и Източните Родопи се извършват регионални, структурно-геоложки, петроложки, геохимични, геохроноложки и други видове изследвания, които в различна степен допълват с конкретни данни компресионно-екстензионния модел за развитие на Родопите (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998).

Основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматизирани ядра, деформации и др.), строежните особености, генезис и етапи на развитие на метаморфните комплекси са разгледани последователно, съобразно геохроноложки данни, от множество автори (Peycheva, Guadt, 1995; Ovcharova, Sarov, 1995; Peycheva et al., 1995, 1998; Пейчева и др., 1996; Пейчева, 1997; Ж. Иванов, 1998; Саров и др., 1999; Arkadakskiy et al., 2000; Peycheva et al., 2000; N. Bonev, 1999, 2001, 2006; Cherneva et al., 2002; Sarov, Gergjikov, 2001, 2002; Саров и др., 2004; Овчарова, 2005; N. Bonev et al., 2006а,b,c).

Нови данни за метаморфните комплекси в амфиболитов фациес (геодинамика, първична стратиграфия и корелация) се намират в публикациите на Загорчев (2007) и Кожухарова (2007).

Палеогенските вулкано-седиментни скали в к. л. Черничево имат ограничено и второстепенно значение. Те са разгледани конкретно в геоложките доклади на Яковлев и др. (1954ф), Недялкова и др. (1957ф), Боянов и др. (1959ф, 1961ф), Саров и др. (1994ф, 2002ф; 2005ф) и в няколко обобщителни работи (Горанов 1960; Р. Иванов, 1960; R. Ivanov, Koop, 1969; Goranov, Atanasov, 1989; Горанов и др., 1992, 1995; Боянов, Горанов, 1997ф).

Базалтовият магматизъм от Крумовградско е разгледан от Marchev et al. (1997, 1998, 2004).

Специализирани металогенни изследвания и търсене на полезни изкопаеми са извършвани на всички етапи от геологопроучвателните работи.

Първите системни търсещо-оценъчни работи са проведени от Яковлев и др. (1954ф); Боянов и др. (1959ф, 1961ф), като са открити главните за района оловно-цинкови и антимонови жилни орудявания около селищата Черничево, Тинтява, Розино, Попско и др. Обобщен анализ на изучеността на тези находища е направена от Саров и др. (1994ф).

От 2001 г. находище Розино е проучвано от българо-канадската фирма „Хероуърд Венчърс-България”–АД, понастоящем ACG „Cambridge”. Сведения за генезиса и възрастта на епитермалната златна минерализация от нискосулфиден тип (Розино и Адатепе) се съдържат в публикациите на Krummy (2002); Marchev et al. (2002).

Търсещо-оценъчните работи за златно-сребърни орудявания в района на селата Ленско и Бели дол, Крумовградско са проведени от „Геология и Геофизика” АД (Цветков и др., 1999ф).

Железните орудявания от джеспелитов тип са проучвани от Кожухаров и др. (1979ф, 1987).

За Белоречкото подуване и неговата периферия са съставени: регистрационна карта и кадастър на полезните изкопаеми в М 1:100 000 (Мазников и др., 1990ф); металогенно-прогнозна карта на Авренско-Маджаровския руден район в М 1:50 000 (Гергелчев и др., 1986ф); карти на полезните изкопаеми в М 1:50 000 (Саров и др., 1994ф) и други металогенни карти в по-дребен мащаб.

Резултатите от проведените специализирани изследвания на ураноносността в Източни Родопи от ДСО „Редки метали” са обобщени в няколко доклада (Драгоманов и др., 1985ф).