Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 1.31 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.3.1. Подрумченска свита ( P E 3 )
- 4.1.4. Теригенен комплекс
- 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )
4.1.3. Ивановска групаЕдиницата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава и са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). При настоящите изследвания Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а). В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита. Възрастта на групата съобразно стратиграфската и позиция се определя като приабонска. Скалите на Ивановската група представляват изключително континентални седименти, продукт на различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с преобладаващо груботеригенен пълнеж и разнообразен литоложки състав. 4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Саров и др., 2008b), където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез. Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф; Горанов, 1960; Боянов и др., 1961ф; Горанов и др., 1995; Саров и др., 1996ф). На к. л. Черничево Подрумченската свита е разпространена в околностите на вр. Карталтепе на ИЮИ до вр. Съртбаир, в рамките на Белоречкото грабеновидно понижение. Установява се още южно от селата Овчица и Доборско, където участва в строежа на Крумовградската зона. В регионален план изпълва Припекското съставно понижение. Единицата заляга несъгласно, с размив върху метаморфната подложка и скалите на Крумовгрaдската група. Покрива се с кратък литоложки преход или трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга. Литоложкият облик на свитата се определя от брекчоконгломератите. Те се заместват незакономерно във вертикална и латерална посока от конгломерати и грубозърнести пясъчници. Псефитните късовете са червенооцветени, с едрочакълни до валунни размери, слабо до полуобработени. Представени от нискометаморфни скали, метабазити, кварцити, кварц, гнайси, гранити, пегматити и др. Характерно е отсъствието на мраморни късове. Скалите са слабоспоени или рахли, класт- до матриксподдъражани. Матриксът е оранжево-кафяв или червено-виолетов, песъчлив до глинесто-песъчлив. Дебелината на свитата в изследваната площ е значителна, вариращас от 300 до 500 m. Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания с характерен червено-виолетов цвят. Скалите могат да се възприемат като преотложени продукти на латеритоподобна кора, развита по метаморфния терен в субаридна обстановка. Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с приабонска възраст, се допуска, че тези отложения са образувани в рамките на ранния приабон.
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистско понижение (фиг. 2 и 14). В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в комплекса единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия. 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995; Саров и др., 1996ф). Седиментите на единицата са развити основно в северозападната част на картния лист, северно от с. Чернооки и западно от с. Багрилци, където участват в строежа на Крумовградската зона. В пределите на Белоречкия грабен те са разпространени в околностите на селата Бялградец, Гугутка и северно от с. Бели дол – по поречието на р. Бяла река. Конгломератно-пясъчникова задруга заляга съгласно, с бърз литоложки преход или трансгресивно върху скалите на Подрумченската свита. Покрива се с бърз литоложки преход или рязка литоложка граница от мергелно-варовиковата задруга (само в рамките на Крумовградската зона). В строежа на единицата участват незакономерно алтерниращи пясъчници и конгломерати. Пясъчниците са жълтеникавосиви, преобладаващо грубо- до неяснослоести. Те са дребно- до среднозърнести, с полимиктов състав, представен от минерални фрагменти от кварц, фелдшпат, биотит и мусковит, а свързващата ги маса е от по-фин материал, често примесен с карбонатно вещество. Конгломератите изграждат отделни единични пластове (5–6 m) или лещи всред пясъчниците, но в отделни разкрития преобладават. Те са сиво-кафяви, с чакълни до валунни (0,5 m) размери, много добре заоблени, с матрикс-поддържана текстура. Изградени са от гнайси, шисти, амфиболити, кварц, пегматити, гранити, аплити, серпентинизирани ултрабазити. Матриксът е обилен, песъчлив до глинесто-песъчлив, рядко варовит. Общата дебелина на задругата в Белоречкия грабен е 280 m, а в Крумовградската зона при с. Овчица достига 500 m. В Белоречкия грабен седиментите на задругата са отлагани в континентална фациална обстановка, а в Крумовградската зона те са продукт на постепенно налагащ се морски режим. Всред по-варовитите нива на задругата (извън пределите на картния лист) Динков и др. (1968ф) установяват приабонски фосилни съобщества. Приабонската възраст се потвърждава и поради факта, че тя прехожда бързо в мергелно-варовиковата задруга, която е с многократно биостратиграфски доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Горанов и др., 1995).
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|