Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница4/11
Дата12.07.2017
Размер1.31 Mb.
#25580
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

3.3. Неметаморфозирани гранити

3.3.1. Аплитоидни гранити () – Розински гранити


На редица места, около селата Ветрушка, Розино и Бели дол се разкриват тела от неметаморфозирани, частично деформирани гранити, които характеризираме като Розински тип гранити.

Розинският тип гранити са левкократни аплитоидни средно- до дребнозърнести скали. Текстурата им е масивна до неясно шистозна в окрайните им части. По състав са двуслюдени и мусковитови, по-рядко биотитови. Останалите минерали са кварц, калиев фелдшпат, кисел плагиоклаз, апатит, циркон и магнетит. Контактите им с вместващите скали (гнайси и мрамори) са интрузивни, без съществени контактни промени.

В петрохимично отношение се характеризират със завишено съдържание на алкални компоненти и понижено съдържание на желязо, магнезий.

Определената по циркони възраст (Marchev et al., 2006), показва 68±15 Ma.


4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ

4.1. ПАЛЕОГЕН

4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скали


Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.

Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи.

Въведените от някои автори официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания без промяна на авторството им.

Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено ранкиране на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени (суб)структури от II, III и пр. порядък.

Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и фиг. 14. Двете схеми са разработени от Йорданов в периода 1999–2006 г.

По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам.





Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).

Абревиатурни обозначения:

ТД – Тракийска депресия; ЗИСТЗ – Звинишко-Ибреджекска структурно-тектонска зона; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга

4.1.2. Крумовградска група – неподелена (KgGPc-E2)


Обособяването на старопалеогенски седименти от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовгадската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991), се прави в Zagorchev (1998). Някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от нас като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез.

На к. л. Черничево групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварската свита.

В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и 14). В изследваната площ тези скали участват в пълнежа на Белоречкото грабен-синклинално понижение. Разпространени са на около 1 km южно от с. Розино, както и южно от селата Ленско и Бял градец.

Скалите на Крумовградската група се разполагат несъгласно, с размивна граница върху метаморфния терен. Покриват се несъгласно, с размивна граница от брекчоконгломератите на Подрумченската свита.

В околностите на вр. Ташлъка Крумовградската група е представена от пъстрооцветени грубо- до неяснослоести, разнокъсови, много здраво уплътнени конгломератобрекчи. Размерът на късовете е от гравиен до блоков, с ниска до добра обработка, представени от филити, кварц и белезникави променени скали. Характерното за тези скали е излужването в отделни участъци, хематитизация, лимонитизация и интензивно окварцяване. Текстурата е кластподдържана. Матриксът е жълто-бял, с дребно- до среднозърнеста пасмитна структура.

На 500 m южно от с. Ленско скалите на Крумовградска група са изградени от полигенни брекчи и брекчоконгломерати. Размерът на кластите варира от чакъли до валуни (от 5 до 50 сm). Късовете са от гнайси, амфиболити, мрамори, левкократни гранити, кварц, кварцити, пегматити и нискометаморфни шисти. Текстурата е кластподдържана, а матриксът е глинесто-песъчлив. По-нагоре основната част от разреза на единицата е изградена от тъмносиви слабоспоени брекчи и брекчоконгломерати. Късовете са като тези от базалните нива, но се забелязва увеличаване на количеството на класти от нискометаморфни шисти, кварцити и филитизирани аргилити. Количеството на матрикса осезаемо се увеличава и се преминава в незакономерно лещовидно изклинващи прослойки от слабоспоени до рахли тъмносиви до черни гравийни пясъчници.

Дебелината на единицата варира от 50 до 250 m.

По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград) и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата варира в диапазона палеоцен – среден еоцен.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница