Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 1.31 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2. 1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси ( a Qp)
- 4.2.2. Плейстоцен-холоцен
- 4.2. 3.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси ( a Qh)
- 5. ТЕКТОНИКА 5.1. Развитие на представите
- 5.2. структури в метаморфните терени
- 5.2.1.1. Зони на срязване
- 5.2.1.2. Гънкови структури
4.2. КВАТЕРНЕРКватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални и колувиални с плейстоценска, плейстоцен-холоценска и холоценска възраст. 4.2.1. Плейстоцен4.2.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)Алувиалните наслаги с плейстоценска възраст се разкриват по левия долинен склон на р. Бяла, западно от с. Бели дол. Представени са от различно заоблени полимиктови чакъли и валуни с песъчлив матрикс. Пясъците образуват неиздържани прослойки и лещи. Глините имат незначително участие, като преобладават в горната част на разреза. Общата им дебелина варира в широки граници, като на места достига до 25 m. 4.2.2. Плейстоцен-холоцен4.2.2.1. Колувиални наслаги (cQp-h)Колувиалните наслаги имат ограничено разпространение. Установяват се в левия долинен склон на р. Бяла, в подножието на вр. Ташлъка. Изградени са от различни по форма и големина несортирани срутищно-сипейни блокажи от силно окварцените седименти на Крумовградската група. 4.2.3. Холоцен4.2.3.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)Алувиалните наслаги с холоценска възраст изграждат заливната тераса на р. Бяла. С по-голямо площно разпространение са в долинното разширение в района на с. Гугутка – с. Бели дол. Представени са от разнозърнести пясъци, гравий, глини и добре заоблени средно и дребнокъсови полимиктови чакъли – разливен фациес. Чакълите са от кварц, метаморфити и палеогенски седименти. Количеството на валуните е незначително. Често в откоси се наблюдава хоризонтална слоестост. Видимата им дебелина достига до 5–7 m. Русловият фациес е от добре огладени валуни и разнокъсови чакъли с матрикс от гравийни пясъци. Общата дебелина на алувиалните наслаги достига до 10 m. 5. ТЕКТОНИКА5.1. Развитие на представитеРазвитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. Дълги години, от тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов, Русева (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент (Срединен масив), който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване. В последните десетилетия съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Ж. Иванов 1998; Burg et al., 1990, 1994; Ricu et al., 1998) като резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка. Гореизложените данни препотвърждават пренебрегвани, известни още от началото на 60-те години на миналия век данни за младата, реннотерциерна възраст на масива. Формирането на цялото Източнородопско терциерно околосвод-блоково пространство е в тясна позиционна и темпорална връзка с характера на процесите и структурите, генерирани във фундамента. Залагането на „Източнородопското понижение” (Р. Иванов, 1960) се обвързва с „късноларамийските движения от края на мастрихта и през палеоцена” (Atanasov, Goranov, 1984; Goranov, Atanasov, 1992). Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейттектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, само част от която е представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук той е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”. 5.2. структури в метаморфните терени5.2.1. Регионални структуриВ рамките на к. л. Черничево се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионния етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Белоречката подутина и късните разломни нарушения. 5.2.1.1. Зони на срязванеКомпресионни зони на срязване. Burg et al. (1990, 1994), Ricou et аl. (1998) характеризират Родопите като сложна синметаморфна навлачна постройка, изградена от три терена – долен, междинен и горен, разделени от зони на пластични синметаморфни навличания. В рамките на картен лист Черничево ние отделяме три синметаморфни компресионни зони на срязване – Белоречка, Железинска и Гнездарска (фиг. 13). Белоречка зона. Като Белоречка зона разглеждаме синметаморфното срязване в основата на пластината от метаофиолитови фрагменти. Контактът се маркира от широка зона на милонитизация в порфирните метагранитии и от еклогити и милонитни шисти в основата на метаофиолитовите фрагменти. Той има пластичен характер и S/C милонитен строеж. Синкинематичните критерии за посоката на синметаморфния транспорт (сигмоидални порфирокласти, „С” срязвания и др.) показват южна посока, което означава, че пластината от метаофиолити е навлечена по полегато потъваща на СИ плоскост върху разреза на метагранитите. Основната зона се проследява от границата с Гърция (източно от кота Хиладжик), през Керезлийска река, южно от Ботурче, Хамбар дере, Казак, до долината на Бяла река. Същата зона се разкрива и в основата на голямата синметаморфна клипа, в района на Черната планина, (североизточно от с. Черничево) и в района на котите Коджаеле и Папазлъка – южно от вр. Орлов кладенец. Железинска зона. Железинската зона отделя парашистния разрез от метагранитите около селата Нова махала, Пъстрок и Юрен дере, Кокарджа дере, Съртарла и около селата Багрилци и Чернооки. В района на с. Калайджиево е срязана от Авренския разлом, след което излиза в района на с. Черничево (фиг. 13). Милонитната зона е разкрита добре в долините на Кокарджа дере, Голямата река, Суложан дере, Дермен дере. Характерът на милонитите е същият като в Белоречката зона, пластично деформирани гранити и шисти от горната пластина, но срязването засяга по-високи части от парашистната алтернация, където метаофиолитовите фрагменти са много по-малко по количество и са хаотично разсеяни в парашистния разрез. Възможно е двете зони да са свързани, като по Белоречката да са извадени по-дълбоки части от разреза. Гнездарска зона. По тази зона се наблюдава пластичен контакт, по който става навличане на равномернозърнестите метагранити от района на Железино върху горните части на метаофиолитовата пластина. Тази зона, която се явява междинна на Железинската и Белоречката се следи северно от селата Гнездаре и Ботурче, в долината на Хаджяковско дере, след което излиза извън картния лист северно от Жълти чал. Западно от Гнездаре е срязана от късните стръмни разломи от Белоречкия разломен сноп (фиг. 13). Екстензионни зони на срязване. Изявите на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се изразяват с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне. Пелевунска зона (разлом на отделяне). Пелевунската зона е развита в основата на алохтонния фрагмент на Мандришката литотектонска единица. Този фрагмент е известен в литературата като Пелевунски навлак (Р. Иванов, 1961; Боянов, Кожухаров, 1971). По характера на милонитите, Пелевунската зона е преобладаващо крехка, но има участъци (западно от селата Вис и Ветрушка, южно от с. Гугутка и други извън картния лист), в които се наблюдават и срязвания в зеленошистен до нисък амфиболитов фациес. Това дава основание Пелевунската зона да се разглежда като реактивирана синметаморфна зона, която в сегашния си вид представлява част от описания (Ж. Иванов, 1998) Орешино-Меденбукски разлом на отделяне между Белоречката и Мандришката литотектонска единица. Висящият алохтонен блок на този разлом на отделяне е изграден от диафторизирани гнайси и гнайсошисти с отделни пачки от мрамори и амфиболити (западно от Вис и Ветрушка и долината на р. Бяла река). Те изграждат по тези места основата на Мандришката единица. В горната част от разреза преобладават мраморите, които се разкриват на широки площи около с. Ленско и североизточно от него. Върху мараморите в района на с. Ленско е установено малко петно от нискокристалинни шисти, залягащи без видим тектонски контакт. Върху тази подложка е развито палеогенското понижение между селата Ленско, Бели дол, Гугутка, Бял градец, вр. Ташлъка и с. Вис. 5.2.1.2. Гънкови структуриСинметаморфните напрежения, свързани с придвижванията на алохтонните пластини в юг–югозападна посока, водят до формирането на гънкови структури с различни размери и посоки на шарнирите. Преобладаващата част от гънките в Белоречката литотектонска единица са „А” тип, с шарнири паралелни на свиващите усилия, което се обяснява (Malavieille, 1987) с напредналата деформация на скалите. Гънките с километрови размери се очертават от регионалната фолиация. Тя оформя поредица от синформни и атиформни гънки, на които посоката на шарнирите съвпада със синметаморфната минерална линейност (20–40°). В ядрата на антиформните гънки се разкриват предимно метагранити, а в синформните – запазени участъци с метаофиолитови фрагменти. Ясно изразени гънки са антиформата между селата Синигер и Тинтява и синформата в клипата от района на Черната 
Фиг. 13. Тектонска схема 1–5. Литотектонски единици: Източнородопски метаморфен терен: 1-3. Белоречка единица: 1 – метагранити; 2 – метаофиолити; 3 – мрамори, шисти и амфиболити; 4 – Крумовишка единица: мигматизирани гнайси; 5 – Мандришка единица: мрамори, амфиболити и диафторизирани гнайси; 6-8. Източнородопска комплексна депресия: Североизточнородопска структурно-тектонска зона:6-7. Югоизточна подзона: 6 – Крумовградска зона; 7 – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог – югоизточен фланг с Ирантепенски вулкан; 8 – Белоречко грабеновидно понижение; 9 – условен контур на Планинецката тензионна зона; 10 – граници между литотектонските единици (зони на срязване): I Белоречка; II Железинска; III Гнездарска; IV Пелевунска; 11 – разломни структури Авренски разлом; Подрумченски разлом; Белоречка разломна зона; 12 – отсед; 13 – шарнир на гънкова структура: а. синклинала; б. антиклинала; Ягодинска синлинала – югоизточни центриклинални участъци; Бялградецка синлинала; Подутини: БП Белоречка подутина планина.
5.2.1.3. ПодутиниСъществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста отдавна. За района на Източните Родопи Р. Иванов (1961) описва Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Яранов (1960), Боянов, Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски структури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време. По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира същата структура, като Белоречка подутина и я разглежда като продукт на късноалпийската корова екстензия, която започва да се развива в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). Картен лист Черничево обхваща по-голямата част от ядрото на подутината. То е изградено от скалите на Белоречката литотектонска единица, представени от метагранити, метаофиолити и алтернация на шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Ядрото на структурата се ограничава от изток от Орешино-Меденбукския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Основната зона на този разлом се разкрива в района на селата Орешино и Меден бук (източно от разглеждания район). В рамките на картния лист се разкрива част от алохтонния блок, характеризирана като Пелевунски алохтон. Равнината на разлома на отделяне потъва полегато(20–30°) на изток. От запад ядрото е срязано от късните движения по Авренския разлом, който допира скалите на Крумовишката литотектонска единица до ядрените части, изградени от метагранитите и шистите на Белоречката единица. Ако се съди по взаимоотношенията на късните недеформирани или частично деформирани аплитоидни гранити с възраст 68±15 Ma (Marchev et al., 2006), които процепват Пелевунската зона, екстензията би трябвало да е започнала преди или синхронно с техното внедряване. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|