Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Мергелно-варовикова задруга (mlE3)

Изтегляне 1.31 Mb.

страница	6/11
Дата	12.07.2017
Размер	1.31 Mb.
	#25580
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф).

Задругата се разкрива само в северозападния ъгъл на картния лист, в околностите на с. Овчица.

Разполага се с постепенен, но кратък литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се рязка литоложка граница от андезитите на Ирантепенския вулкан.

На к. л. Черничево задругата е представена изключително от рифови варовици. Скалите са бели- до жълтеникави на цвят, плътни или ядчести. Изградени са главно от варовити водорасли, корали, молюски, бриозои и др. Отделни рифови тела са изградени само от колониални корали.

Дебелината на задругата на картния лист е около 25 m.

Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни биостратиграфски данни, приведени в Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и др.

4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група

Единицата е обозначена като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Обозначавана е и като „вулканогенно-седиментогенна задруга” от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, а от Боянов, Горанов (1997ф) – като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.

С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.

Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008a).

Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на определени регионално или локално обособени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.

На територията на картните листове Черничево и Кехрос от състава на групата присъстват само материали на Ирантепенския вулкански комплекс.

4.1.6.1. Ирантепенски вулкански комплекс

Вулканският комплекс обединява продуктите на Ирантепенския вулкан (Р. Иванов, 1960), от където произлиза името му. Под наименованието „Калабашки” и с указания ранг единицата се разглежда от В. Георгиев, Милованов (2003). Подробна историческа справка за комплекса е направена в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000.

Комплексът е изграден предимно от среднокисели вулкански скали – преобладаващо андезитови по състав лапилно-блокови и пепелни туфи в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали).

Приабонската възраст на скалите е доказана с K-Ar датировки и фаунистични определения. Това, както и взаимоотношенията им със скалите от другите единици, определя възрастта им като приабонска.

В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс е представен само от андезитови по състав лави.

Среднокисели вулканити (IrαE₃). Лавовите скали от състава на вулканския комплекс се разкриват на малка площ в северозападния ъгъл на к. л. Черничево в околностите на с. Овчица. Скалите покриват седиментите на мергелно-варовиковата задруга. Покривка не е запазена.

Скалите от единицата са представени главно от дребно- до среднопорфирни андезити, изграждащи лавови потоци. На цвят са сиви, зеленикави, кафеникави до червено-виолетови. Характерното червено-виолетово оцветяване на част от тях вероятно се дължи на окисление на двувалентното желязо. Текстурата им в повечето случаи е масивна до брекчозна в основата на лавовите потоци. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна (по плагиоклаз и амфибол). Първичните минерали изграждат между 15 и 50%, най-често около 30–35% от обема на скалата. Преобладаващият минерал в порфирната генерация е плагиоклазът (андезин, по-рядко до андезин-лабрадор). В едни случаи амфиболът преобладава над клинопироксена (авгитов тип), а в други съотношението е обратно. Чeсто в скалите присъстват и кристали от ортопироксен, в някои случаи напълно променени (хлоритизирани и серпентинизирани). Относително по-рядко се среща биотит. Акцесорни минерали са апатит, титанит и магнетит. Основната маса е предимно с микролитова и хиалопилитова структура. Изградена е от променливи до равни количества девитрифицирано среднокисело вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, рудни минерали, апатит и по-рядко пироксен и К-фелдшпат. Понякога в нея е развита хидротермална минерализация от хлорит, халцедон, опал, глинести минерали, зеолити, пумпелиит? и др.

Дебелината на лавовите потоци в пределите на изследваната площ достига 50 m.

Данните от K-Ar датировки от лавови скали сочат възрасти в рамките на 35–36,5 Ма (Lilov et al., 1987). K-Ar датировка 39 Ма (бартон) в околностите на с. Герен – к. л. Студен кладенец в М 1:50 000 (V. Georgiev et al., 2003) не съответства на конкретната геоложка обстановка поради факта, че лавите се разполагат върху- и просичат фаунистично датирани приабонски седименти (фиг. 3). По-горе изложените факти определят възрастта на скалите като приабонска.

4.1.7. Планинецки вулкански комплекс

За първи път се споменава като „Планинецки комплекс” от Милованов (в: Саров и др., 2000ф) за скали, продукт на Лозенския вулкан (к. л. Славяново М 1:50 000). Като „Планинецки риолитов комплекс” се въвежда от В. Георгиев, Милованов (2006). Наименуван е на с. Планинец (к. л. Маджарово М – 1:50 000). Р. Иванов (1960) включва тези скали към „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отнасяни към „дайков тензионен комплекс”.

Следвайки възприетия при настоящите изследвания принцип за обозначаване на комплексите от вулкански скали именно като „вулкански”, ние и тук използваме тази съставка на името. Така се прави разграничение с влагания в тях смисъл на комплекси от смесени скали при въвеждането им от В. Георгиев и Милованов като официални литостратиграфски единици.

Единицата е представена предимно от риолити и свързаните с тях пирокластити (извън пределите на изследваната площ). Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление – Планинецка тензионна зона (Р. Иванов, 1960).

По взаимоотношенията със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска.

В регионален план Планинецкият вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от втората единица.

Риолити (PlρOl_1-2). Р. Иванов (1960) отнася тези скали към „екструзията на фелзитовите риолити”. В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) са причислявани към „дайки и тела от риолити – Планинецки тип”.

В пределите на картния лист единицата се разкрива в района на вр. Кючуктепе на юг към с. Тинтява и на изток към селата Конници и Нова ливада.

Скалите на комплекса просичат метаморфити от подложка, а се секат от скали на комплекса на късния базичен вулканизъм.

Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Lilov et al., 1987; Marchev et al., 1997, 2004; V. Georgiev et al., 2003; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)

Единицата е представена от екструзивни куполи, неправилни или линейноудължени тела, къси лавови потоци и дайки. В някои случаи се наблюдава добре изразена призматична напуканост. Скалите са сиви, белезникави, а понякога кафеникави вследствие на ожелезняване. Текстурата им е масивна, като в периферните участъци на телата са автокластично брекчирани. Структурата е порфирна, ивичеста, флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин и биотит. Основната маса е микрозърнеста, сферолитова, на места микролитова. В някои участъци скалите са хидротермално променени.

K-Ar датировки за скали от Планинецкия вулкански подкомплекс са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev в: Bonev et al., 2006b). Тези факти, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици, дават основанието (макар и с известна доза условност) възрастта им да се приеме като рупел-хатска.

4.1.8. Комплекс на късния базичен вулканизъм

За първи път скали от единицата са описани в района на с. Аврен (к. л. Крумовград М 1:50 000) от Барска (1956). Подробна геоложка и петроложка характеристика на вулканитите от единицата прави Маврудчиев (1964), като обобщава геоложките данни, получени при съвместни изследвани с Боянов и др. (1961ф). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) разглежданите скали са означавани като „базалти” с неогенска възраст. Обстойни петроложки, геохимични и геохроноложки изследвания на базичния вулканизъм правят Marchev et al. (1997, 1998, 2004).

В пределите на картния лист скали от комплекса се разкриват по Розинска река – източно от с. Конници, западно от с. Багрилци, при вр. Карталтепе, в околностите на с. Черничево, северно от вр. Коджаеле и в околностите на с. Стражец (неозначени на картата). Отделните тела и дайки се установяват на к. л. Крумовград, к. л. Егрек и к. л. Маджарово – М 1:50 000.

Скалите от единицата изграждат дайки и малки щокообразни тела, просичащи високостепенните метаморфити от кристалинната подложка или риолитите на Планинецкия вулкански комплекс. Представени са от базалти, висококалиеви трахибазалти, шошонити и базанити, като голяма част се отличават с лампрофиров характер (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1997, 1998, 2004).

Комплексът на късния базичен вулканизъм може да се подраздели на различни типове (на картата дадени обединено). Маврудчиев (1964) отделя Авренско-Черничевски и Планинецки тип, а новоустановеното тяло при Маджарово отделяме към Маджаровски тип. Обединяващ белег на скалите от различните типове е базичният им състав, сходната K-Ar възраст и взаимоотношенията им с другите единици – просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс и скали от метаморфната подложка. Разграничаващи за отделните типове са специфичните им петрографски и петрохимични (особено на Авренско-Черничевския тип) характеристки и пространствената им обособеност.

Магматизмът, свързан с вулканитите, е считан (главно поради сходстсвото им с алкалните базалти в Мизийската платформа) за неогенски (Р. Иванов, 1963; Маврудчиев, 1964), плиоплейстоценски (Mavroudchiev et al., 1971) или плиоценски (Nozharov et al., 1981). Определената изотопна възраст по K-Ar метод за скали от Авренско-Черничевския тип е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998, Milovanov et al., 2005), а за Планинецкия тип е в рамките на 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005), отговаряща на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).

На територията на картния лист се разкриват скали от Планинецкия и Авренско-Черничевския тип.

Планинецки тип. Отделени са по този начин от Маврудчиев (1964). Marchev et al. (1998, 2004) изказват мнението, че разглежданите скали образуват дайкови снопове заедно с риолитите, отнесени от нас към Планинецкия вулкански комплекс. Ние запазваме названието „Планинецки” за типа без да му придаваме литостратиграфски смисъл.

Базични скали от този тип се установяват източно от с. Конници. Разкрития от тях се следят непосредствено на север, на територията на к. л. Маджарово – М 1:50 000. В пределите на картния лист изграждат малко изометрично, щокоподобно тяло, вместено всред риолитите от Планинецкия вулкански комплекс. В приконтактните части се наблюдават ксенолити от риолити и термични промени. Скалите са с характерно сферично изветряне.

Според Маврудчиев (1964) скалите са представени от натриево-санидинови долерити, които са процепени от отвесни жилки (1–2 cm) от аналцимови сиенит-порфири. Marchev et al. (1998) ги описват като абсарокити. Макроскопски те са черни до тъмнозелени, среднопорфирни базалти (долерити). Текстурата им е масивна, а структурата – порфирна. Първичните минерали са представени от пироксен и оливин, изграждащи 15% от обема на скалата, и основна маса от плагиоклазови и пироксенови микролити, биотитови люспи и вулканско стъкло. Характерна особеност е липсата на плагиоклазови порфири. Клинопироксените (диопсид-авгит) показват ясно изразен зонален строеж и съдържат включения от магнетит и жълто-кафяво хлоритизирано вулканско стъкло. Оливинът е във вид на закръглени изометрични зърна, цялостно променени в идингсит – смес от смектит, хлорит и гьотит, както и в карбонат, с отделени при промяната рудни минерали. Акцесорните минерали са представени от дългопризматичен апатит и магнетит. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, биотитови люспи, пироксенови зърна и рудни минерали. Ъгловатите пространства между тях са заети от цялостно хлоритизирано и смектитизирано вулканско стъкло. В основната маса се наблюдава и неравномерно проявена локална карбонатизация.

Възрастта на скалите, определена по К-Ar метод – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005) отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).

Авренско-Черничевски тип. Отделен е под това име от Маврудчиев (1964).

Скалите се разкриват западно от с. Багрилци, при вр. Карталтепе, в околностите на с. Черничево, северно от вр. Коджаеле и в околностите на с. Стражец (неозначени на картата), както и в околностите на селата Егрек, Букова махала и Аврен – к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000.

Скалите просичат метаморфити от фундамента. Маврудчиев (1964) описва за района на с. Черничево дайка от алкални базалти, просичаща риолитова дайка. Границите им с вместващите скали са ясно секущи, като се наблюдават контактни промени. Изграждат дайки, внедрени в разломни системи с направление И–З, С–Ю и СЗ–ЮИ (Marchev et al. 1997), следящи се на протяжение от 20 до 100 и дори до 300 m (Маврудчиев, 1964, Marchev et al., 1997, 1998, 2004). Заграбват множество ксенолити от вместващите скали (Маврудчиев, 1964), както и малки ксенолити от мантийни перидотити, ултрамафични и мафични скали и ксенокристали от високо-Mg оливин (Marchev et al., 1997, 1998, 2004, 2006).

Според гореспоменатите автори скалите са представени от алкални базалти, някои от които имат базанитови до лампрофирови (камтионитови) характеристики. Според Marchev et al. (2004, 2006) първичните минерали са представени от оливин, високо-Mg и богати на Fe и Na клинопироксени, микрофенокристали от плагиоклаз, както и „мегакристали” от амфибол, оливин и клинопироксен. Санидинът и биотитът са редки. Основната маса е микролитова, финозърнестта, панидиоморфна, холокристалинна. Изградена е от клинопироксенови и амфиболови микролити с голямо количество аналцит и санидин в междинното пространство. Подробно петрографско описание на тези скали се прави в Маврудчиев (1964) и Marchev et al. (1997, 1998). Според тях скалите имат типични характеристики на вътрешноплочови алкални базалти.

Според Marchev et al. (2005, 2006) ултрамфичните и мафичните ксенолити са заоблени до полузаоблени, по-рядко ръбести с размери до 7 cm и са представени от ултрамафични вебстерити, вебстерити, клинопироксенити, ортопироксенити, както и двупироксенови габра и клинопироксенови габра. Авторите свързват ксенолитите със слоести интрузии, разположени под метаморфните ядрени комплекси.

Определената изотопна възраст по K-Ar метод е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998) и 26,1–27,9 Ma (Milovanov, 2005), което отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).

4.1.9. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм

4.1.9.1. Общи бележки

Едно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското палеогенско понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K₂O нараства на север и с темпоралното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991, Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори – Marchev et al. (1989, 1998, 2004), Nedyalkov, Pe-Piper (1998), Yanev et al. (1989, 1998) и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998), и др.

Съществуват няколко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис, с който се обвързват и петрохимичните данни. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (Р. Иванов, 1963, Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991, и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия, е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998, и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен.

Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”), София.

За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.

При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) анализите са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при >8 wt% сума на алкалиите (Miyashyro, 1978; Богатиков, 1981).

4.1.9.2. Планинецки вулкански комплекс – кисел тензионен комплекс

В петрохимично отношение скалите от Планинецкия вулкански комплекс са висококалиеви риолити и трахириолити (фиг. 4). Наблюдава се силно набогатяване на K, Rb, Ba, Th, Ta, Nb и обедняване на Hf, Zr, Sm, Y и Yb (фиг. 6). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и отрицателната аномалия на Ba. Подобни закономерности са характерни за гранити, образувани в колизионна обстановка (по Pearce et al., 1984). Наблюдава се относително слабо изразена Eu аномалия (фиг. 7).

⁸⁷Sr/⁸⁶Sr отношения за киселите вулканити от комплекса имат типични корови стойности (Yanev et al., 1990; Yanev, 1998).

Табл. 1. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали на Планинецкия вулкански комплекс

№	2270	R	1215
		1
SiO2	69,38	70,99	74,12
TiO2	0,45	0,30	0,15
Al2O3	14,99	13,93	14,69
Fe2O3tot	3,03	1,888	1,35
MnO	0,06	0,05	0,04
MgO	0,81	1,63	0,54
CaO	2,12	1,66	0,82
Na2O	3,11	3,13	2,59
K2O	4,06	5,16	4,06
P2O5	0,24		0,02
З.П.Н	0,84		1,08
Влага	0,51	0,47	1,73
Сума	99,6	99,21	101,19
Sc	4,2
Zr	137,8
Hf	3,04
Nb	14,44
Y	11,97
Th	21,19
Rb	270,3
Sr	148,2
Ba	728,3
La	52,4
Ce	44,87
Sm	3,92
Eu	0,56
Y Местоположение: b	1,45

1215		6 Източник: 1 Р. Иванов 1963 50 м SSE oт с.Сладкодум
2270		750м NW от с.Морянци
R	1	С. Попско

Фиг. 7. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Планинецкия вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974)

Фиг. 6. Многоелементна спайдърграма нормализирана към ORG (по Pearce et al., 1984) за скали на Планинецкия вулкански комплекс.

4.1.9.3. Комплекс на късния базичен вулканизъм

Комплексът на късния базичен вулканизъм е изграден от вулкански и субвулкански скали предимно с базичен състав. Подразделя се на няколко типа поради пространствена обособеност и специфични петрохимични характеристики. Обстойни изследвания върху петрохимичните особености на разглежданите скали правят Маврудчиев (1964) и Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006).

Анализите от скали на Планинецкия тип попадат основно в полето на трахибазалтите. Характеризират се с високи стойности на К₂О (3,6–4,09 wt%) и някои от анализите (Bz18, 2233) отговарят на критерия на Foley et al. (1988) за ултракалиеви скали – К₂О/2>Na₂O и MgO>3wt%.

Анализите от скали на Авренско-Черничевския тип попадат в полето на базалтите, трахибазалтите, базанититите и тефритите. За разлика от скалите от предходния тип се характеризират с по-ниски стойности на К₂О (1,87–3,24 wt%), които са приблизително равни или по-ниски от тези на Na₂O.

Спрямо съдържанията си на К₂О всички вулканити от комплекса се характеризират като високо-калиеви (фиг. 9).

На харкеров тип диаграми (фиг. 10) са представени зaвисимостите между основните петрогенни оксиди и SiO₂. Скалите от Планинецкия тип се отличават спрямо тези от Авренско-Черничевския с по-ниски стойности на Al₂O₃, TiO₂, Na₂O и по-високи на CaO, MgO и K₂O.

Спайдърграмите за елементите следи от различните типове от комплекса на късния базичен вулканизъм показват контрастно различаващи се характеристики (фиг. 11). Тези от Планинецкия тип имат характеристиките на калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (по Thompson et al., 1984). При скалите от Авренско-Черничевския тип се наблюдават характеристики на океанско-островни базалти (по Thompson et al., 1984), което ги отделя и от всички вулканити в Източните Родопи. Стойности на тежките REE са значително по-високи (до над 10 пъти) спрямо хондритовите. При скалите от Планинецкия тип се наблюдават слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 12), докато при тези от Авренско-Черничевския такива липсват или се наблюдават слабо изразени положителни, което отговаря на първичния им състав.

Планинецкият тип алкални базалти имат ⁸⁷Sr/⁸⁶Sr – 0,7064 (Marchev et al., 1998, 2004), което показва че скалите са претърпели еволюция. Скалите от Авренско-Черничевския тип имат най-ниските ⁸⁷Sr/⁸⁶Sr – 0,70323–0,70338 (Marchev et al., 1998, 2004) отношения от всички вулканити в Източните Родопи и съответно най-примитивен състав. Според авторите (Marchev et al., 1997, 1998, 2004, 2006) присъствието на ксенолити от шпинелови лерцолити в някои от тях потвърждава техния мантиен произход. Термобариметричните изследвания и сравнения с експериментални постановки показват, че мантийните ксенолити са формирани от водонаситена (>3 wt%) базична магма при налягане от 14–9 kbar (45–30 km) и температура 1200–850 ^оС (Marchev et al., 2006).

Табл. 2. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм

	Планинецки тип (Pl)				Авренско-Черничевски тип (A-ch)
№	10	11	Bz18	2233	2	4	BZ 23-1	5	3	IEG-01	IIEG-01	GJ-17	IIEG-04	7	GJ-04	9	STR-10
	1	1	2		1	1	2	1	1	2	2	2	2	1	2	1	2
SiO₂	46,13	46,18	47,78	49,39	43,32	44,44	44,07	45,68	46,11	46,44	46,74	46,75	46,98	47,18	47,2	48,00	48,03
TiO₂	0,93	0,88	0,85	0,94	1,21	1,96	1,81	1,90	2,03	2,01	2,02	2,23	2,04	1,83	2,2	1,39	2,20
Al₂O₃	14,13	13,89	11,70	12,53	18,51	18,85	15,92	19,90	17,26	16,48	16,68	16,86	16,87	18,46	17,1	19,21	18,04
Fe₂O₃tot	9,16	8,91	9,26	9,21	10,16	9,17	9,412	8,06	9,66	9,24	8,72	8,75	8,66	8,32	8,08	6,40	8,42
MnO			0,17	0,16			0,12			0,15	0,16	0,18	0,15		0,17		0,20
MgO	6,18	8,44	8,88	8,87	7,13	5,64	8,45	6,66	6,55	7,61	7,38	5,96	7,46	6,02	5,93	6,00	4,51
CaO	9,88	11,42	10,54	9,55	10,49	9,68	9,28	8,56	8,62	10,10	9,35	8,49	9,59	8,66	8,49	7,60	8,39
Na₂O	2,30	2,29	1,90	1,68	3,01	2,69	2,11	3,09	3,16	2,11	3,75	3,91	3,79	4,60	3,66	3,50	3,61
K2O	4,09	3,73	3,75	3,61	2,56	2,56	2,23	3,05	2,99	2,30	2,34	2,94	1,87	3,00	2,93	2,53	3,24
P₂O₅			0,74	0,77			0,53			0,57	0,69	0,75	0,71		0,75		0,88
Влага	1,31	0,83	1,64	0,60	0,80	2,04	5,67	1,19	1,82					0,99		2,16
CO₂		0,33						0,25	0,43					0,37		2,64
З.П.Н	6,13	1,69	3,78	2,93	3,41	3,15	2,96	1,94	2,13	3,13	2,08	2,91	2,28	1,48	3,18	1,40	2,54
Сума	100,2	98,6	101,0	100,2	100,6	100,2	99,6	100,3	100,8	100,1	99,9	99,7	100,4	100,9	99,7	100,8	100,1
Sc			47,00							20,90	18,60	15,60					8,10
V			216,00							194,00	174,00	158,00					133,00
Cr			313,00							159,00	166,00	83,00					32,00
Co			37,00							34,00	33,00	30,00					24,00
Ni			51,00							104,00	102,00	78,00					42,00
Zn			89,00							71,00	72,00	77,00					76,00
Cu			124,00							53,00	43,00	34,00					25,00
Pb			21,00							3,00	4,00	4,00					4,00
Zr			104,00							187,00	224,00	262,00					307,00
Hf			2,40							3,30	4,10	5,00					5,30
Nb			6,00							74,00	83,00	94,00					104,00
Ta			0,30							3,70	4,30	5,60					6,10
U										2,20	2,10	3,00					2,40
Y			23,00							25,00	26,00	25,00					25,00
Th			5,61							8,30	10,20	9,30					9,60
Rb			344,00							59,00	75,00	66,00					72,00
Sr			400,00							637,00	801,00	839,00					934,00
Ba			1580,00							699,00	695,00	744,00					802,00
La			11,50							42,50	47,70	48,70					53,30
Ce			30,40							73,00	76,00	80,00					88,00
Nd			22,10							27,00	29,00	31,00					29,00
Sm			3,85							6,40	7,40	7,00					7,50
Eu			1,11							2,00	2,10	2,10					2,20
Tb			0,86							0,86	0,81	0,68					0,80
Yb			1,50							2,00	1,90	1,70					2,00
Lu			0,25							0,33	0,31	0,37					0,28

	Източник:
1	Маврудчиев, 1964	2	Marchev et al. 1998

Местоположение:
10	2	ЮЗ от с. Планинец	BZ 23-1	1	с. Егрек	IIEG-04	1	вр. Пърженака
11	2	ЮЗ от с. Планинец	5	2	с. Голям Девисил, над воденицата	7	2	3 km СИ от с. Аврен
Bz18	1	ЮЗ от с. Планинец	3	2	И от Букова махала	GJ-04	1	с. Горни Юруци
2233		ЮЗ от с. Планинец	IEG-01	1	с. Егрек	9	2	с. Черничево, при граничната застава
2	2	ЮЗ от с. Девeсилово	IIEG-01	1	вр. Пърженака	STR-10	1	с. Стражец
4	2	И от с. Егрек	GJ-17	1	с. Горни Юруци