Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 1.31 Mb.

страница	9/11
Дата	12.07.2017
Размер	1.31 Mb.
	#25580
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Фиг. 15. Схема на полезните изкопаеми

1 Метални полезни изкопаеми: 1а. Черни метали, 1б. Цветни метали, 1в. Цветни, благородни и редки метали; 2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали; 3. Строителни материали; 4. Твърди горива; 5. Скъпоценни и полускъпоценни камъни

6.1. Метални полезни изкопаеми

Картният лист обхваща част от югоизточния край на Източнородопския руден район. Металните полезни изкопаеми са концентрирани в Черничевско-Тинтявското рудно поле, Розинската и Долноюрушката рудоносна площ.

6.1.1. Черни метали

Установените железни проявления (Ботурче и Жълти чал) са отнесени към метаморфозираните минерализации от джеспелитов тип с ограничено латерално развитие, без промишлен интерес.

В района западно от с. Черничево се разкрива едноименното находище на хромит. Представено е от изток-североизточни стръмнозападащи хромитови лещи сред серпентинизираните ултрабазити от Белоречката литотектонска единица. Освен хромит (до 30%) са описани пентландит (2%), бравоит и вероятно платина.

6.1.2. Цветни метали

В обхвата на Черничевско-Тинтявското рудно поле зонално са развити антимонитови, полиметални и кварц-злато-полиметални орудявания, отнесени към хидротермално-плутогенните рудни формации. Рудното поле е разположено изцяло в метаморфните разновидности на Белоречката литотектонска единица. Рудните жили и зони варират от запад-северозападна до североизточна посока. Дължините са от 300 m до 3500 m (нах.Черничево), а дебелините – в диапазона от 0,5 m до няколко десетки метра (нах. Тинтява). Вместващите скали са интензивно каолинитизирани и серицитизирани, като в тях се вместват жили и лещи от манганокалцит и кварц.

Полиметалното орудяване е концентрирано във вид на прожилки, гнезда и впръслеци. Сулфидната минерализация включва сфалерит, галенит, пирит и халкопирит. Общото съдържание на метали не превишава 3% в сулфидните жили. По една от зоните в находище Тинтява е установено до 300g/t сребро.

Антимонитовото орудяване (нах. Черничево) е разположено в централните части на рудното поле. Представено е от жилки, впръслеци, гнезда и налепи в кварцови жили сред силно брекчирани, окварцени, хлоритизирани, каолинитизирани и серицитизирани скали. Общата дължина на минерализираните интервали достига 200 m при дебелина до 0,7 m и съдържание на антимон 5–6%. Контактите на зоните са неясни и постепенни.

Злато- и сребросъдържащи полиметални орудявания са фиксирани в североизточната част на рудното поле. Те са във вид на проявления и индикации, представени от неиздържани секущи и съгласни на основните структури зони и жили с разнообразен минерален пълнеж и различна посока. Съдържанията на олово, цинк и мед достигат до няколко процента, среброто – до десетки грама, а златото е под промишления руден кларк.

Останалите регистрирани кварц-полиметални проявления, макар и да формират рудоносни площи нямат промишлено значение.

6.1.3. Благородни метали

Най-значимо в Розинската рудоносна площ е златното находище Розино. Минерализацията е от прожилково-впръснат тип и е отнесена към кварц-златорудната формация. Епитермалното орудяване е разположено в северната периферия на Белоречкото грабеновидно понижение (местн. Ташлъка) във възела на пресичане на север-североизточни и север-северозападни разломни снопове с разседен характер. Минерализацията обхваща основно теригенни седименти – хаотични разнокъсови полимиктови или мономиктови брекчи (Крумовградска група) и частично скалите от метаморфната подложка (Мандришка литотектонска единица). Съдържанието на злато се изменя от десети до десетки g/t. Изчислени са запаси от златни руди, подходящи за открит добив.

В източна посока от нах. Розино се разкрива златното проявление Ленско – отнесено също към кварц-златорудната формация. Площта му обхваща части от седиментите на Крумовградската група, метаморфити и мрамори на Мандришката и Белоречката единица, разкриващи се в източния борд на Белоречкото понижение. Характеризира се от послойни орудявания с лещообразна форма, развити в благоприятна за заместване литоложка среда. Те са привързани към рудопроводящи запад-северозападни до изток–западни крехки нарушения. В участъка са фиксирани десетки рупи. Съдържанията на благородни елементи достигат до няколко десетки g/t.

6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали

Площта е бедна на тези суровини. Разкриват се единични проявления на азбест (Чал дюзи, Жълти чал) и мусковит (Чернооки) без промишлено значение.

6.3. Твърди горива

Североизточно от с. Гугутка в скалите от конгломератно-пясъчниковата задруга е установено бедно въглепроявление.

6.4. Строителни материали

Кариерно са разработвани суровини за строителство от андезити (с. Овчица), варовик (с. Перуника), мрамори (при с. Железино и с. Пелевун).

6.5. Скално-облицовъчни материали

Експлоатация на скали с декоративни качества (мрамори и гнайси) се води при селата Железино, Ленско и западно от с. Пелевун.

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ

Към геоложката опасност се включват разрушителните процеси и явления в земната кора – естествени и техногенни. По начин на проявление се разделят на процеси с внезапно действие или периодично активизиране, процеси и явления с непрекъснато действие и процеси и явления с непрекъснато действие, водещи до внезапни рискови ситуации (Бручев и др., 1994).

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)

Земетресения. Прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) е с интензивност VII степен и с магнитудни диапазони на сеизмичната огнищна зона от 4,10 до 4,50 М. Отразена е сеизмичната опасност както при земетресения на територията на страната, така и на такива извън нея, но оказващи влияние на сътресяемостта. В площта не са регистрирани епицентри на земетресения. Земетресението на 09.08.1912 г. с епицентър в Мраморно море, е усетено в района с интензивност VІІ степен или с магнитуд 5,0–6,0. Съвременните движения (–1 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Скоростта на вертикалните движения за периода 1930–1985 г. за по-голямата част от площта е –0,5 mm/a.

Свлачища. Плитки свлачища, с малък дълбочинен обхват са образувани предимно в долинните склонове. Активността им зависи от страничната ерозия, валежите и антропогенната дейност. Проявяват се предимно през дъждовните периоди, като някои от тях нанасят сравнително големи щети – най-често прекъсване на междуселските пътища. Такива са свлачищата в района на с. Доборско, развити в палеогенските седименти, като за хлъзгателна повърхнина служат глинести прослойки.

Срутища. Привързани са към стръмните и отвесни долинни склонове. Активизирането на срутищните процеси е в периодите на интензивни валежи, като съществува опасност от преграждането на речните долини. Сравнително големи са срутищата по десния бряг на р. Бяла и в подножието на вр. Ташлъка. В долината на р. Хамбардере голямо срутище се наблюдава източно от с. Казак. Срутища са образувани и в подножието на стърчащите скали в района на вр. Орлов кладенец.

Разрушителни наводнения. Особеностите на валежния режим, промяната на речното легло, отлагането на големи количества наноси в долинните разширения правят долината на р. Бяла потенциално опасна за големи и разрушителни наводнения.

Слягане на терена над подземни изработки. Това явление е в резултат на слягане и пропадане на земната повърхност над минни изработки. Локални пропадания има над изоставената галерия за проучване на антимон в района на с. Черничево. Рискови са и галериите за търсене и проучване на полиметални руди в района на с. Тинтява.

Изтегляне 1.31 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11