Комплекс на късния базичен вулканизъм (ψOl1-2)

4.1.12. Комплекс на късния базичен вулканизъм (ψOl_1-2)

В пределите на картния лист скали от комплекса се разкриват западно от с. Планинец, по Солакларска река и южно от Маджарово. Отделните тела и дайки се установяват на к. л. Черничево, к. л. Крумовград и к. л. Егрек (М 1:50 000).

Скалите от единицата изграждат дайки и малки щокообразни тела, просичащи високостепенните метаморфити от кристалинната подложка или риолитите на Планинецкия вулкански комплекс. Представени са от базалти, висококалиеви трахибазалти, шошонити и базанити, като голяма част се отличават с лампрофиров характер (Маврудчиев, 1964, Marchev et al., 1997, 1998, 2004).

Комплексът на късния базичен вулканизъм може да се подраздели на различни типове (на картата те са изразени обединено). Маврудчиев (1964) отделя Авренско-Черничевски и Планинецки тип, а новоустановеното от нас тяло при Маджарово отделяме към Маджаровски тип. Обединяващ белег на скалите от различните типове е базичният състав, сходната K-Ar възраст и взаимоотношенията им с другите единици – просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс и скали от метаморфната подложка. Разграничаващи за отделните типове са специфичните им петрографски и петрохимични (особено на Авренско-Черничевския тип) характеристики и пространствената им обособеност.

Главно поради сходстсвото им с алкалните базалти в Мизийската платформа магматизмът, свързан с вулканитите на късния (финален) базичен комплекс, е считан (за неогенски (Р. Иванов, 1963; Маврудчиев, 1964), плио-плейстоценски (Mavroudchiev et al., 1971) или плиоценски (Nozharov et al. 1981). Определената изотопна възраст по K-Ar метод за скали от Авренско-Черничевския тип е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998, Milovanov et al., 2005), а за Планинецкия тип – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005), т. е. отговаряща на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).

На територията на картния лист се разкриват скали от Планинецкия и Маджаровския тип.

Базични скали от този тип се установяват в Солакларска река, западно от с. Планинец, по самата южна граница на картния лист и с нессъществено продължение на к. л. Черничево (М 1:50 000). В пределите на картния лист изграждат малко изометрично, щокоподобно тяло и едно дайкоподобно тяло, просичащи риолитите от Планинецкия вулкански комплекс. В приконтактните части се наблюдават ксенолити от риолити и термични промени. Характерни за тези тела е сферичното изветряне.

Според Маврудчиев (1964) скалите са представени от натриево-санидинови долерити, които са процепени от отвесни жилки (1–2 cm) от аналцимови сиенит-порфири. Marchev et al. (1998) ги описват като абсарокити. Макроскопски скалите са черни до тъмнозелени, среднопорфирни базалти (долерити). Текстурата им е масивна, а структурата – порфирна. Порфирните минерали са представени от пироксен и оливин, изграждащи 15% от обема на скалата. Основната маса е изградена от плагиоклазови и пироксенови микролити, биотитови люспи и вулканско стъкло. Характерна особеност е липсата на плагиоклазови порфири. Клинопироксените (диопсид-авгит) показват ясно изразен зонален строеж и съдържат включения от магнетит и жълто-кафяво хлоритизирано вулканско стъкло. Оливинът е под формата на закръглени изометрични зърна, цялостно променени в идингсит – смес от смектит, хлорит и гьотит, както и в карбонат, с отделени при промяната рудни минерали. Акцесорните минерали са представени от дългопризматичен апатит и магнетит. Основната маса е съставена от сравнително големи, често взаимно пресичащи се плагиоклазови микролити, биотитови люспи, пироксенови зърна и рудни минерали. Ъгловатите пространства между тях са заети от цялостно хлоритизирано и смектитизирано вулканско стъкло. Плагиоклазовите микролити са свежи, но някои са серицитизирани и заместени от глинести минерали. В основната маса се наблюдава и неравномерно проявена локална карбонатизация под формата на къси неиздържани жилки и лещи със сферична и елипсоидна форма.

Възрастта на скалите, определена по К-Ar метод – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005) отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел–хат).

Скалите просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс. Изграждат малко (извънмащабно) щоковидно тяло, поради спецификата си отразено на геоложката карта.

Маджаровският тип е представен от тъмносиви, с тъмнозеленикав оттенък, масивни вулканити с шошонитов състав. По някои петрографски осбености те показват характеристики на базалти. Структурата е порфирна, като плагиоклазовите порфири представляват 70–80 % от общата маса на фенокристалите (около 25 %). Пироксеновите кристали в повечето случаи са във вид на гломеропорфирни струпвания, а тези от основната маса са самостоятелни. Заместват се от зелен влакнест амфибол (уралит), малко хлорит и епидот. Основната маса е пълнокристалинна, с микроофитова структура. Изградена е от безпорядъчно разположени идиоморфни призматични плагиоклазови кристали с размери 0,1–0,4 mm, късопризматичен авгит, обикновено с по-ниска степен на идиоморфизъм от плагиоклазите, както и единични напълно хлоритизирани биотитови люспи. В отделни участъци скалите са засегнати от метасоматични изменения.

Според взаимоотношенията си на пресичане с новонабелязаното риолитово тяло от състава на Планинецкия вулкански комплекс, скалите са отнесени към комплекса на късния базичен вулканизъм. Поради зърнестия, субвулкански вид, базичния до среднокисел състав и петрографските си характеристики, те биха могли да са свържат и с евентуално късно доразвитие на хипоабисалната, интрузивна дейност на Маджаровския вулкан.