Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.9. Джебелска свита (DOl₁)

Седиментите на свитата се разкриват на сравнително голяма площ в южните части на картния лист, в околностите на Джебел и селата Вълкович, Подвръх и Тютюнче. Те изпълват треторазрядното Джебелско понижение от рамките на Момчилградското комплексно понижение.

Отложенията на свитата залягат с размивна граница (базално съгласие) върху- и се зацепват с материали, идентични по характер с тези, отнесени към състава на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишкия вулкански подкомплекс – Нановишки вулкански комплекс). Процепват се и се покриват от пирокластитите и лавите на Звезделския вулкански комплекс.

Седиментите се характеризират със сравнително еднообразен литоложки състав, представен от много специфични теригенни материали – сиво-бели, жълти до ръждиви пясъчници. Значително по-ограничено е участието на алевролити, песъчливи варовици, глини и единични пластове от кисели туфи, туфити и дребнокъсови конгломерати.

Пясъчниците са разнозърнести полимиктови или кварц-фелдшпатови, с груба хоризонтална и коса слоестост и лоша сортировка. Матриксът е глинест и по-рядко варовит. Характерно е наличието на дребночакълни конгломерувани късове от кисели туфи и разнообразни висококристалинни скали от подложката. Основните минерални зърна са представени от кварц, фелдшпат, по-рядко мусковит и променен биотит. Присъстват и въглефицирани растителни останки. Често се наблюдава цимент от железни хидроокиси.

Северно от Джебел са характерни глинесто-песъчливите алевролити. Те са тъмносиви, с ясно изразено наслояване, по-добре споени, с мономинерални зърна от кварц, фелдшпат, хлорит, мусковит и въглефицирано органично вещество.

В рамките на картния лист дебелината на свитата достига 150 m.

R. Ivanov, Kopp (1969) определят седиментите като делтови образувания.

Горанов (1982) предполага алувиално-пролувиално-езерен произход.

Нашето мнение, че повечето от характеристиките на единицата – пълнеж, структурни белези (коса слоестост) и доказано смесен (алувиално-морски) генезис са в подкрепа на идеята на Ivanov, Kopp (1969), но с етап на развитие и посока на транспорт, напълно различен от представите на посочените автори.

Рупелската възраст на свитата е определена биостратиграфски в съседни, разположени на юг площи (Радев, 1926; Сапунджиева, Янев, 1984).

4.1.10. Звезделски вулкански комплекс

Звезделският вулкански комплекс има широко разпространение в по-южните райони, където е развит в пълния си обем. Поради това историческата справка за него и за съставящите го единици се дава в Обяснителната записка за картен лист Джебел в М 1: 50 000.

В пределите на к. л. Кърджали единицата се разкрива в югоизточната му част между вр. Бешиктепе на запад и с. Врело на изток.

Скалите на комплекса се разполагат върху кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс и седименти на Джебелска свита, като в по-късните етапи на развитие се генерират секущи субвулкански тела. В района между селата Падница и Соколино се наблюдава няколкократно редуване на скали от комплекса с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Единицата се покрива от скали на варовиково-мергелната задруга и кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс. Просича се от вулканити на Момчилградския и Соколинския вулкански подкомплекс.

Скалите от единицата са представени от базични до среднокисели лави, съпътстващи вулканомиктови седименти, маркиращи периоди на затишие на вулканската дейност и в по-малка степен пирокластити. Епикластитите, туфитите и туфите постилат и разделят две ефузии от сходни по характеристики базични до среднокисели лави. Базичните разновидности са по-редки, като се явяват през различни етапи от вулканската активност. В късните етапи от развитието на вулканизма се внедряват множество дайки и субвулкански тела, а южно от площта на картния лист се разкрива и хипоабисална интрузия.

K-Ar датировки за вулканитите от комплекса са от порядъка на 31,5 Ма (Lilov et al., 1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Чрез магнито-стратиграфски корелации Moskovski et al. (2004) потвърждават възрастта на скалите като рупел.

В пределите на картния лист Звезделският вулкански комплекс се подразделя на следните единици (от долу – на горе): долна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – долна ефузия; горна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – горна ефузия и базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес.

4.1.10.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl₁)

Скалите от пачката се разкриват източно от Бешиктепе между селата Садовица, Багрянка, Соколино, Островец и Друмче.

Единицата се разполага върху скали от Джебелска свита, Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се от лавите на долната ефузия, кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс и варовици от варовиково-мергелната задруга. В района на с. Падница се установява зацепване с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просича се от субвулкански тела и дайки, свързани с комплекса и вулкански тела от състава на Момчилградския и Соколински вулкански подкомплекс.

Пачката е изградена предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Най-разпространени са вулканомиктовите брекчоконгломерати. Те са дебелослоести до масивни, с неравномерно разпределен сиво-жълтеникав песъчлив до гравиен, в различна степен туфозен, матрикс. Късовете са дребно- до едрочакълни, с отделни валуни и блокове. Обработката им е от средна до добра. По състав са главно от базични до среднокисели вулканити, като често срещани са червено-виолетовите феноандезити. Рядко присъстват чакъли от метаморфити. На различни места в разреза на пачката се срещат относително издържани нива, прослойки и лещи от туфозни вулканомиктови псамитови до гравийни пясъчници, алевролити, туфити и среднокисели туфи.

Дебелината на пачката в пределите на картния лист варира, като максималната достига 125 m.

Harkovska et al. (1994) считат, че обстановката на отлагане на вулканомиктовите седименти е плиткоморска – литорална до неритична. Ние предполагаме, че подхранването на скалите от пачката е свързано основно с размив на среднокисели приабонски вулканити.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция е рупелска. За скали от пачката, западно от с. Карамфил (к. л. Крумовград 1: 50 000) Harkovska et al. (1997) привеждат фаунистични определения и с хатска възраст. Впоследствие Moskovski et al. (2004) ги корелират магнито-стратиграфски с долноолигоценски единици от района.

4.1.10.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия (2ZvαβOl₁)

Скалите от единицата се разкриват източно от Бешиктепе между селата Садовица, Багрянка, Соколино, Островец и Друмче.

Вулканитите се разполагат върху скали от Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. Постилат се от скалите на долната туфо-туфитна епикластична пачка. В околностите между селата Соколино и Падница алтернират с кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс. Просичат се от тела и дайки, свързани с по-късните етапи от развитието на комплекса, както и такива от Соколинския и Момчилградския вулкански подкомплекс. Покриват се от скали на варовиково-мергелната задруга.

Единицата е изградена главно от лавови потоци и покрови от масивни, често призматично напукани, предимно сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко в преход към базалти или латити.

Андезитобазалтите и андезититe изграждат основната част от комплекса. Първичните минерали са 5-40% от обема на скалата. Плагиоклазите са зонални, като при андезитите са андезин до лабрадор, а при андезитобазалтите – лабродор, по-рядко до битовнит. Фемичните минерали са представени от авгит, енстатит, амфибол и биотит. В по-базичните разновидности се среща оливин. Акцесорните минерали са титаномагнетит, титанит и призматичен до иглест апатит. Основната маса е хиалопилитова, по-рядко трахитова. Всред лавите се наблюдават миндали, запълнени с хидротермална минерализация.

Някои андезити съдържат капкоподобни базични включения с интерсертална основна маса (Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) плагиоклазът в тях има битовнитова преиферия, като същия състав имат и микролитите в основната маса. Вулканското стъкло във включенията е по-базично отколкото това в самите скали. Това е указание за смесване на две магми през различни стадии от еволюцията. Според тези автори по-рядкото внедряване на базична магма предполага пулсираща връзка между централна магмена камера с по-ниско налягане и по-дълбоко разположен източник с по-примитивна базалтова магма. Други признаци за смесване на магми, описвани за лавите от Звезделския вулкански комплекс, са неравновесни кристални асоциации и разлика в състава на течностни включения в минералите и основната маса, както и разлика в състава на ивички в разслоени лавови потоци (Недялков 1986; Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper. 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006).

Максималната дебелина на лавовите потоци достига 100 m.

4.1.10.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка (3ZvOl₁)

Скалите на пачката се разполагат върху лавовите потоци от долната ефузия и се покриват от тези от горната ефузия.

По характеристики скалите са сходни с тези от долната туфо-туфитно епикластична пачка. Представени са предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. В случая източникът на подхранване за късовете във вулканомиктовите седименти са предимно базичните до среднокисели вулканити от Звезделския вулкански комплекс.

Максималната дебелина на пачката е 40 m.

4.1.10.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия (4ZvαβOl₁)

Скалите на единицата се разкриват в околностите на с. Садовица и на изток до с. Врело.

Вулканитите залягат върху скалите от горната туфо-туфитно епикластична пачка. Процепват скалите от долната туфо-туфитно-епикластична пачка и долната ефузия.

По характеристики вулканските скали от горната ефузия са сходни с тези от долната. Представени са от сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко базалти и латити. Изграждат лавови потоци, покрови и издължени и изометрични секущи вулкански тела.

Дебелината на лавовите потоци достига 40 m.

4.1.10.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl₁)

Субвулкански тела от състава на комплекса в пределите на картния лист се разкриват източно от с. Садовица.

Вулканитите са внедрени в скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс, Джебелската свита и долната туфо-туфитна епикластична пачка. Изграждат силове, неправилни тела и дайки.

Скалите от силовете и неправилните субвулкански тела са от зърнести сферичноизверящи, сивочерни до черни андезитобазалти до андезити. Кристалната минерална съставка изгражда 60–100% от обема на скалата. Преобладаващи са плагиоклазите (лабрадор), които са зонални. Фемичните минерали са представени от орто- и клинопироксен, рядко оливин. Основната маса е с интерсертална структура.

Дайките се разкриват в околностите на с. Багрянка и източно и югоизточно от с. Соколино. В околностите на с. Багрянка изграждат северозападния фланг на Багрянско-Пазарския дайков сноп, а източно от с. Соколино контрол върху внедряването им оказва Соколинския вулкан.

Дайките просичат скали от Чифлишкия и Соколинския вулкански подкомплекс и скали от Звезделския вулкански комплекс. Контактите им с вместващите скали са резки, ясно секущи.

Дайковите скали са предствени от сиво-черни до черни андезитобазалти и андезити, рядко базалти. Първичните минерали изграждат до половината от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин до лабрадор), амфибол, биотит, клино- и ортопироксен. В по-базичните разновидности се срещат редки оливинови кристали. Основната маса е с хиалопилитова и микролитова структура. Изградена е от плагиоклазови, по-рядко пироксенови и магнетитови микролити.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.72 Mb.

Сподели с приятели: