Свободиновска вулкано-седиментна група

4.2.5.1. Пъдарска свита (PdE₃)

Скалите на Пъдарска свита се разкриват на по-големи площи южно и западно от с. Искра, както и СИ от с. Леново. Отделни изолирани малки разкрития се разполагат под вулканитите на Драгойненския вулкански комплекс. Скалите на свитата са основен пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Долната граница на единицата се разкрива североизточно от с. Новаково, където тя лежи с размив както върху конгломератно-пясъчниковата задруга, така и върху скалите на неподелената Крумовградска група. Покрива се с рязка литоложка граница от скалите на Драгойненския вулкански подкомплекс и с размивна граница от миоценската песъчливо-глинеста задруга. В свитата в североизточния клон на трога са вероятно внедрени разнообразни по форма вулкански тела от среднокисели вулканити на Буковския вулкан, но тези взаимоотношения не се наблюдават на повърхността.

Единицата е изградена от незакономерна алтернация на среднокисели туфи, туфити, мергели, пясъчници, алевролити, които бързо прехождат пространствено. Характерни цветове на скалите са сиво-бежов, кафяв и сиво-зелен. Материалите на Пъдарска свита притежават добре изразена хоризонтална слоестост и образуват предимно тънко- до среднопластови последователности. В околностите на яз. Мечка свитата е изцяло изградена от жълто-кафяви, масивни, псамо-псефитни пясъчници. Послойно по границите ù с подстилащата единица по сондажни данни (Добрева, Д. Йорданов, 1989ф) са установени силоподобни тела от среднокисели вулканити. Пясъчниците в алтернация с алевролитите и мергелите образуват тънко- до среднопластови последователности.

Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ варира в границите 200–500 m.

В предимно туфозни, варовити и по-рядко песъчливи седименти е установена богата, преобладаващо нумулитна приабонска фауна (Боянов, Маврудчиев, 1961). Приабонската възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1966ф), Саров и др. (2006ф) извън пределите на картния лист. В изследвания район Боянов и Маврудчиев (1961) установяват в слоестите туфи южно от с. Искра фосилна флора от горски топлоюбиви таксони с еоцен–олигоценска възраст.

Изхождайки от тези данни, за конкретния район е възприета приабонска възраст на свитата.

4.2.5.2. Минзухарски вулкански комплекс

В по-широк регионален план скалите от единицата просичат или се разполагат с размив върху конгломерато-пясъчниковата задруга и съгласно, в някои случаи в преход върху Пъдарската свита. В пределите на картния лист обаче тези взаимоотношения не се наблюдават поради това, че долната граница на комплекса не е разкрита на повърхността. Единицата се покрива и просича от Драгойненски и Брястовския вулкански подкомплекс, а извън картния лист – и от Зимовинския вулкански комплекс. Просича се и от Йончевските трахиолити. Скалите на комплекса изграждат североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Минзухарският вулкански комплекс обединява вулканити с относително сходен химизъм (шошонити, латити, рядко до андезити). Изграден е от лави, лавобрекчи, пепелни и агломератови туфи, както и епикластити. Установени са и монцонитоидни интрузии, както и субвулкански тела.

По стратигарафска позиция и K-Ar датировки възрастта на скалите се определя като приабонска.

В пределите на картния лист се разкриват само скали от Буковския вулкански подкомплекс.
Буковски вулкански подкомплекс. Като „Буковски шошонит-латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006a). Наименовани са на с. Буково. Боянов, Маврудчиев (1961) ги отнасят към „долна ефузия на андезитите и латитите” от „четвърти хоризонт на приабона”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са включени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Разглежданите скали се разкриват в североизточния край на картния лист, западно от с. Буково. Разпространение имат и на изток, в пределите на к. л. Сусам (М 1:50 000).

Долната граница на подкомплекса не се наблюдава на повърхността, но вероятно те се разполагат основно върху седименти от Пъдарската свита. По геофизични данни (Исаков и др. 1992ф) в Брястовския грабен (на изток от изследваната площ) вулканитите залягат върху неподелени, недатирани седименти. Покриват се от относително сходни вулкански продукти на Драгойненския вулкански подкомплекс, като по границата на няколко места се наблюдават органогенни варовици с приабонска възраст. Покриват се и се процепват от скали на Брястовския вулкански подкомплекс и Горнобрястовската интрузия (западно от вр. Голямото Градище, к. л. Сусам – М 1:50 000). Просичат се от дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс.

Буковският вулкански подкомплекс е съставен от шошонити до латити, изграждащи поредица от лавови потоци с прослои от пирокластити и епикластити. В тях се внедряват субвулкански и интрузивни тела (монцонити). Вулканизмът протича в субаквални условия.

Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция и K-Ar датировки, отговаря на приабона (фиг. 4).

Буковският вулкански подкомплекс се подразделя на три единици: среднокисели вулканити – субвулкански фациес, среднокисели вулканити и Пилашевска интрузия.

Текстурата на лавите е масивна, а структурата – порфирна. Първичните минерали изграждат до 30 % от обема на скалата. Преобладаващи са плагиоклазите – андезин при латитите до андезин–лабрадор при шошонитите. Мафитите са представени от карбонитизиран клинопироксен, променен ортопироксен, опацитизиран биотит, по-рядко амфибол. Рядко всред по-базичните разновидности се среща серпентинизиран оливин. Акцесорни минерали са апатит, магнетит и илменит. Основната маса е изградена от множество плагиоклазови микролити, на места със субпаралелна ориентировка, рудни минерали и ксеноморфен К-фелдшпат. Често скалите са в различна степен (до интензивно) хидротермално променени.

K-Аr датировки на лави в околностите на с. Буково са 36–37,5 Ма (В. Георгиев и др., 1995ф) и 35 Ма (Lilov et al., 1987). Това, както и стратиграфската им позиция определя възрастта на скалите като приабонска.
Среднокисели вулканити – субвулкански фациес(2BuψE₃). В пределите на картния лист се разкриват южно и югозападно от с. Буково.



Фиг. 4. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Lilov et al., 1987; Harkovska et al., 1989; Лилов, Харковска, 1992; Yanev, Pecskay, 1997; Marchev, Singer, 1999; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al. (1987) и Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)
Скалите са вместени в лавите от същия подкомплекс и се просичат от кисели дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс. Отнесени са към Буковския вулкански подкомплекс главно поради сходството в състава им. Поради силно издължената си форма в изток-югоизточно направление, както и локализирането им в зоната на Пилашевския дайков сноп (Тримогилски вулкански подкомплекс), всред който има и шошонитови дайки, разглежданите скали биха могли да се отнесат и към последния, за което са нужни датировки за изотопна възраст и детайлни геохимични изследвания.

Шошонитите са сиво-черни до черни, плътни, дребнозърнести, с масивна текстура. Изграждат полегато залягащи силоподобни и субвертиклани субвулкански тела. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин – лабрадор), орто- и клинопироксен, биотит и серпентинизиран оливин. Основната маса е пилотаксична или микролитова. За разлика от предходната единица, скалите не са засегнати от хидротермални промени (Нафтали и др., 1994ф).

Радиоизотопни датировки на скали на единицата липсват, поради което възрастта им условно се приема за приабонска.
Пилашевска интрузия (PiςE₃). Пилашевската интрузия е открита и описана под това наименование от Боянов, Маврудчиев (1961). На повърхността е разкрита югозападно от с. Буково като малко тяло, слабо удължено в субекваториална посока.

Скалите са внедрени всред хидротермално променени среднокисели вулканити от Буковския вулкански подкомплекс.

Пилашевската интрузия е изградена от сиенит-порфири, сходни с тези от Сърнишката интрузия, разкрита на к. л. Сусам – М 1:50 000 (Боянов, Маврудчиев, 1961).

4.2.5.3. Органогенни постройки (lE₃)

Скалите се разкриват източно и североизточно от вр. Пърженака и изток–югоизточно от вр. Драгойна.

Варовиците изграждат лещовидни, изолирани тела с характер на биостроми, които се разполагат на границата между Буковския и Драгойненски вулкански подкомплекс.

Варовиците са сиво-бели до розово-червени, органогенни, с множество фаунистични и алгови останки, в т. ч. и на рифостроящи организми. Всред тях се установяват дребни късове от среднокисели вулканити. В някои случаи варовиците са окременени.

Дебелината на отделните тела не превишава 30 m.

Възрастта на варовиците, определена по нумулитидна фауна е приабонска (Боянов, Маврудчиев, 1961).