Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2.3.1. Подрумченска свита ( P E 3 )
- 4.2.4. Теригенен комплекс
- 4.2.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )
4.2.3. Ивановска групаЕдиницата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). При настоящите изследвания тези седименти са означени като Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а). В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита. Скалите на Ивановската група представляват изключително континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с преобладаващо груботеригенен пълнеж и разнообразен литоложки състав. Възрастта на групата, съобразно стратиграфската ù позиция се определя като приабонска.
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1995). Материалите на Подрумченската свита се разкриват на по-големи площи в землището на с. Нови извор. Отделни малки разкрития се наблюдават западно от с. Новаково и югоизточно от с. Леново. По северния ръб на Родопите тези скали участват в пълнежа на Припекското съставно понижение, а като част от него в рамките на Тополовския клин те преминават в обхвата на обширната Горнотракийска депресия. При с. Новаково седиментите на единицата залягат несъгласно и с размив върху скалите на Крумовградската група. В околностите на с. Нови извор долната граница не се разкрива. Покрива се с къс литоложки преход или трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс и с размив от песъчливо-глинестата задруга на неогена. Главните скални разновидности, изграждащи единицата, са червеникавите или пъстрооцветени брекчоконгломерати. Всред по-конгломератните нива се разполагат лещи и неиздържани пластове от грубозърнести червеникави пясъчници. Кластите са предимно с чакълни до едровалунни размери и слаба обработка. В късовия състав често преобладават биотитови гранитоиди, но се срещат още мрамори, амфиболити, метагабра, шисти, заръждавели променени серпентинити. Скалите са с кластподдържана текстура, а матриксът е грубопесъчлив. Пясъчниците са едрозърнести, с ръбести до полуръбести зърна. Текстурата е масивна, а структурата – псамитна, прехождаща в псефо-гравийна. Дебелината на свитата варира от 0 до 100 m, а по сондажи данни надхвърля 200 m. Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания. В изследваната площ виолетовият цвят, отличителен белег за тези скали, не е характерен. Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че скалите прехождат нагоре в седименти с доказана приабонска възраст, се приема късноеоценска възраст. 4.2.4. Теригенен комплексТова е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра). Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (фиг. 2 и 15). В пределите на картния лист е застъпена една от съставящите го единици – конгломератно-пясъчниковата задруга. 4.2.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995). По данните на един опорен сондаж е описана като „Моминкамъкска въгленосна мергелно-песъчлива свита” (Р. Иванов и др., 1987). Ние приемаме наименованието, включващо ранга на единицата като неофициална и литоложкия състав – от първото ù обособяване като „свита на конгломератите и пясъчниците” от Р. Иванов и др. (1956ф). Скалите на задругата се разкриват в околностите на с. Новаково, южно от с. Тополово и североизточно от с. Нови извор. Те маркират северозападните рамки на Ранилистското понижение. Конгломератно-пясъчниковата задруга заляга трансгресивно върху скалите на Тополовската интрузия или седиментите на Подрумченската свита. В западна посока (к. л. Лъки в М 1:50 000) между двете единици са установени взаимоотношения на вертикален преход. Покрива се трансгресивно (по същество регресивно) от Пъдарската свита и с размив от песъчливо-глинестата задруга на неогена. Процепва се от вулканитите на Драгойненския и Новаковския вулкански подкомплекс. При настоящото проучване към състава на задругата са включени и отложенията на номинираната от Боянов, Горанов (1994) Тополовска свита с типов разрез, разположен на около 1 km южно от с. Тополово по десния бряг на р. Чинарска. Основната причина за това е, че при въвеждането ù свитата е включена към Крумовградската група, а отгорележащите „конгломерато-песъчлива и мергелно-варовикова задруги” следват с трансгресивна граница. При нашите наблюдения на терена такива взаимоотношения не бяха установени, а напротив – разрезът е последователен, с литоложки преходи или резки литоложки граници между отделните асоциации. Този факт, а също и установената морска фауна в средните и горни нива не дават основание за приобщаването на свитата към Крумовградска група, а по-скоро за причисляването на седиментите ù към по-млади възрастови интервали. В изследваната площ задругата е изградена от разнообразни седименти, представени предимно от пясъчници, алевролити, тънки пропластия или лещи от брекчоконгломерати или смесен тип грубокластични седименти в алтернация с обособени пачки от мергели и нечисти варовици. В основата на задругата се разполага пачка, изградена от силно уплътнени кластподдържани брекчи и брекчоконгломерати (bcg). Основната скална разновидност са кафеникавите пясъчници. Те са средно- до дебелопластови (0,2–2 m), средно- до едрозърнести, с масивна текстура. Съставът им е полимиктов, като в теригенния компонент участват минерали, изграждащи метаморфния фундамент. Спойката им е от преобладаващо варовито-глинест тип. На места карбонатното вещество в пясъчниците се увеличава. В разреза присъстват също глинести и алевритови нечисти варовици и мергели с морска макро- и микрофауна. Варовиците са тъмносиви, тънко- до среднопластови, микритни. Рядко се срещат и песъчливo-глинести варовици на различни нива в разреза. Друга характерна съставка на задругата са средно- до едрокъсовите чакълни конгломерати, разположени неравномерно и като различно дебели лещи всред пясъчниците. Късовете са от разнообразни гнайси, амфиболити, мрамори, гранити, серпентинити, пегматити и кварц. Описаният по-долу разрез на задругата се разполага по долината на р. Чинарска, южно от с. Тополово. 6. Дребнопорфирни латити до латитоандезити – разливи в алтернация с лавобрекчи и пепелни до лапилни туфи – Новаковски вулкански комплекс (рупел). ---------------------------------закрита граница---------------------------------------- 2–5 Конгломератно-пясъчникова задруга – 450 m (приабон) 5. 90 m незакономерна алтернация на слабопесъчливи мергели и по-малко нечисти варовици в горната част на пачката с разнозърнести пясъчници, съдържащи лещи или обособени пластове от полигенни, преобладаващо дребно- до средночакълни конгломерати и брекчоконгломерати. В основата на пачката се разполага дебел 3 m пласт от сиво-кафяви псамо-псефитни гравийни до чакълни моногенни брекчи с кластподдържана текстура, изградена от левкократни биотитови ортогнайси. В средните си части пачката е просечена от дебели 7 m сиво-зелени дребно- до среднопорфирни латити, изграждащи послойно внедрено субвулканско тяло (сил) с ориентировка 90/20°, призматично напукано перпендикулярно на границите си. Тялото е внедрено в слабо песъчливите мергели. В ЮЮЗ фланг на сила напречната призматична напуканост се изменя до радиална. По контактните зони се наблюдава притискане и смачкване, но без видими температурни промени.
----------------------------------------неясна граница---------------------------------- 4. 100 m преобладаващо тъмносиви до черни тънко- до среднослоести глинесто-песъчливи варовици с редки прослои от алевритови или дребнозърнести варовити пясъчници. Елемент на залягане (S0) 190/35°.
---------------------------------рязка литоложка граница---------------------------- 3. 230 m преобладаващо дебелослоеста, а в горните части на пачката и тънкослоеста алтернация на сиво-кафяви алевролити, разнозърнести пясъчници и гравелити с прослои от чакълни до валунни конгломерати, брекчоконгломерати и блокови брекчи. Елемент на залягане (S0) 170/40°. На места в пясъчниците се наблюдава неясна градационна слоестост. Рядко в по-фините разновидности се установява увеличено карбонатно съдържание. Грубокластичните скални разновидности са преобладаващо с пъстър състав, разнообразна степен на обработка; матрикс- или кластподдържани. Често напълно необработена кластика изгражда самостоятелни пластове с дебелина 1–3 m. -------------------------------рязка литоложка граница------------------------------ 2. Брекчоконгломератна пачка (bcg) – 25 m полигенни гравийни, дребно- до среднокъсови конгломератобрекчи с размери от 1 до 3–4 cm, рядко се срещат блокове с размери от 60–80 cm до 1m. Късовете са предимно ръбести до полузаоблени, без сортировка. Матриксът е гравиен, с редки глинесто-песъчливи участъци, често липсва (допирен тип спойка). Напластяването е неясно. Цвят – сив. Скалите са силно уплътнени. В късовия състав участват скали от подложката – гранодиорити, мрамори (сивкави и белезникави, предимно с добра обработка), сивозеленикави шистозни нискокристалинни скали и диафторити, аплитоидни късове и кварц. Във височина тези скали бързо прехождат в чакълни брекчоконгломерати с дебели прослойки (до 2 m) от блокови брекчи. -------------------------------трaнсгресивна граница--------------------------------- 1. Левко- до мезократни амфибол-биотитови гранодиорити с масивна до неяснопаралелна текстура – Тополовска интрузия (палеоцен) Обликът на тези скали предполага отлагането им в сравнително плитък басейн и прибрежни условия почти без значителен транспорт на скалния материал, постъпващ от сушата. Варовиците са безспорно доказателство 
6. Новаковски вулкански комплекс – дребно- до среднопорфирни латити 5. алтернация на мергели и нечисти варовици с пясъчници; латити, изграждащи послойно субвулканско тяло 4. глинесто-песъчливи варовици с послойни тела от латити 3. алтернация на алевролити, разнозърнести пясъчници и гравелити с прослои от конгломерати, брекчи и блокови брекчи 2. брекчоконгломератна пачка 1. Тополовска интрузия – левко- до мезократни амфибол-биотитови гранодиорити Фиг. 3. Разрез на конгломератно-пясъчниковата задруга южно от с. Тополово за удълбочаването и развитието на този басейн като морски. Дебелината на единицата в изследваната площ достига 450 m. Приабонската възраст на единицата се основава и на факта, че тя прехожда постепенно в мергелно-варовиковата задруга (извън пределите на картния лист) с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф; Горанов и др., 1995). Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|