Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Геологопроучвателни и металогенни изследвания
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
- 3.2. Тракийска литотектонска единица
- 3.2.1. Литология
- 3.2.2. Структурни особености
- 4.1. палеоценски интрузии
- 4.1.2. Изворска интрузия ( Izγ Pc)
2.3. Геологопроучвателни и металогенни изследванияМеталогенните особености и полезните изкопаеми са били предмет на дългогодишни геологопроучвателни и специализирани металогенни изследвания. Резултатите са анализирани и обобщени от Нафтали и др. (1994ф) и е направен обстоен металогенен анализ с прогнозна оценка на перспективните площи от района. Съставена е металогенно- прогнозна карта в М 1:25 000. 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИПодялбата е направена на литотектонски принцип, възприет за висококристалинните и силно деформирани метаморфни разрези. При разчленяването на тези скали са отделени литотектонски единици. Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. 3.2. Тракийска литотектонска единицаКато цяло Тракийската литотектонска единица обхваща метаморфните разрези, характеризиращи Сакарския терен. В рамките на картния лист се наблюдава само едно изолирано разкритие от скалите на подложката, представени от биотитови гнайси. В стратиграфко отношение тези гнайси се разглеждат от Боянов и др. (1990) като неподелен докамбрий. Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. От юг, между Тополово и Златоустово е срязана от Маришката отседна зона, като в посочения участък е покрита от палеогенски и неоген-кватерни отложения. Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неоген-кватернерни отложения на Горнотракийското понижение. Биотитовите гнайси са в интрузивни взаимоотношения с тела от недеформирани амфибол-биотитови гранодиорити от Тополовската интрузия. 3.2.1. ЛитологияБиотитови гнайси (Tr/bg). Биотитови гнайси се разкриват на малка площ югозападно от с. Тополово. Макроскопски са дребнозърнести ясно фолиирани, милонитизирани скали с очна и очно-ивичеста текстура. Порфирокластите са от сигма тип, най-често изградени от микроклин. Порфирокластите от плагиоклаз са сравнително по-редки и значително по-дребни. 3.2.2. Структурни особеностиФолиация. Фолиацията е ясно изразена. Добре проявени са и плоскостите на „С” срязване. Скалите имат S/C милонитен строеж. 3.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеПротолитите на биотитовите гнайси са гранитоиди, деформирани и метаморфозирани през алпийско време във висок зеленошистен фациес. Възрастта на протолита е 454±3,8 Ma (Von Quadt et al., unpublished). 4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 4.1. палеоценски интрузии4.1.1. Тополовска интрузия (TγδPc)Тези скали са описани за първи път от Л. Антонов (1943) като гранодиорити. Р. Иванов и др. (1956ф) ги приемат за разновидност на описаните от тях гранитогнайси от състава на метаморфната подложка. Като амфибол-биотитови гранити, които прехождат към гранодиорити, са описани от Боянов и др. (1959ф). Като „Тополовски плутон” скалите са означени от Нафтали и др. (1994ф), както и на Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Искра). Единицата се разкрива на малка площ в западната част на картния лист южно от с. Тополово. Тялото е с размери 1 х 0,8 km. В дълбочина е доказано продължението му в северна и западна посока (Нафтали и др., 1994ф). Скалите са вместени в гнайсите от Тракийската литотектонска единица. Покриват се трансгресивно от седиментите на брекчоконгломератната пачка от състава на конгломератно-пясъчниковата задруга. Тополовската интрузия е изградена от светлозеленикави масивни или с паралелна текстура равномернозърнести биотит-амфиболови гранодиорити с хипидиоморфнозърнеста и монцонитова структура. Първичните минерали са представени от зонален плагиоклаз, калиев фелдшпат (микроклин-пертит), кварц, амфибол, биотит, апатит, титанит, аланит и магнетит, а вторичните – от хлорит, серицит и глинести минерали. Преобладават саличните минерали, които изграждат над 70 % от обема на скалата. Боянов и др. (1995) отнасят интрузията условно към палеозоя поради факта, че тя се пресича от горнокредни хипоабисални магматити в дълбочина. Нафтали и др. (1994ф) приемат горнокредна възраст по аналогия с горнокредни гранитоиди от Източното Средногорие. По данни от K-Ar датировка (Милованов, непубликувани данни) възрастта на интрузията е 59 Ма. 4.1.2. Изворска интрузия (IzγPc)Тези скали са описани от редица изследователи (Динков и др., 1966ф; Добрева, Д. Йорданов, 1989ф; Нафтали и др., 1994ф, и др.). На Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са означени като „среднозърнести до порфирни гранити”. Като „Изворски плутон” интрузията е описана от Нафтали и др. (1994ф) по името на с. Нови Извор. Интрузията изгражда сравнително голямо тяло, разкрито на повърхността, в северозападната част на картния лист, югозападно от с. Нови извор. Скалите са установени и със сондажи в района на височината Алантепе (Добрева, Д. Йорданов, 1989ф). Вместващите интрузията скали не се разкриват на повърхността. Покривка е неогенската песъчливо-глинеста задруга. Единицата е представена от белезникави левкогранити с масивна текстура. Те са пълнокристалинни, неравномернозърнести, дребно- до среднозърнести, на места порфирни по калиев фелдшпат. Първичните минерали са представени от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат (ортоклаз и ортоклаз-микропертит), биотит, титанит, магнетит, апатит и циркон, а вторичните – от серицит и глинести минерали. Кварцът е преобладаващият минерал. Той заема до 35 % от обема на скалата. Фемичните минерали са в незначително количество. На места гранитите прехождат в кварцдиорити до гранодиорити. Скалите са силно изветрели и грусирани. Според Нафтали и др. (1994ф) интрузията представлява по-късна фаза (наставка) на Тополовската. Някои автори приемат интрузията за къснокредна по аналогия с други тела и дайки от скали, разкриващи се югозападно от с. Долнослав – к. л. Лъки в М 1:50 000 (Боянов и др., 1960ф, 1983, 1995; Боянов, Маврудчиев, 1961). По данни на Милованов (устно съобщение) изотопната възраст на интрузията по K-Ar датировка е 50 Ма. Тази възраст е възприета и при настоящите изследвания. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|