Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.2. ПАЛЕОГЕН

4.2.1. Принципи на подялба на палеогенските скали

Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединени със седиментни свити и задруги в единици от по-висок ранг – вулкано-седиментни групи.

Въведените от някои автори официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при




Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).
Абревиатурни обозначения:

ТД – Тракийска депресия; ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплекна структура; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга

нашите изследвания, без промяна на авторството им.

Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени структури от II, III и пр. порядък.

Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг.2 и фиг. 15. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г.

По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам.

4.2.2. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E₂)

Следва да се отбележи, че някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от настоящия авторски колектив като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез. На к. л. Искра групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварска свита.

Седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и 15). На по-големи площи единицата се разкрива западно и източно от с. Новаково. Афльорименти от нея се наблюдават също югозападно от яз. Мечка. Отделни изолирани петна са установени южно от с. Леново под неогенските отложения.

Долната граница на Крумовградската група не се разкрива на повърхността. По сондажни данни е установено, че скалите залягат несъгласно с размив върху неподелената кристалинна подложка. Покрива се несъгласно, съответно с размив и трансгресивно от скалите на Подрумченска свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Просича се локално от вулканските скали на Тримогилския вулкански подкомплекс.

Скалите, изграждащи единицата, са предимо сиви или зеленикави, хаотични уплътнени брекчи и брекчоконгломерати. На места всред брекчоконгломератите има неравномерно разпределени лещи и пластове от грубозърнести пясъчници.

Късовете са с преобладаващо едрочакълни размери, като на места се срещат валуни и отделни блокове с размери до няколко m³. Обработката е слаба или напълно липсва. Текстурата е предимно кластподдържана. В околностите на с. Новаково късовият състав е представен от гранити, амфиболити, мрамори, кварц, различни видове гнайси, шисти и серпентинити. Издържани пластове и пачки от мономиктови, разнокъсови уплътнени брекчи се срещат в околностите на същото село. Те са изградени от разнокъсови (до блокови) мраморни брекчи. Свързващата маса е предимно с карбонатен състав с псамо-псефитна структура и в подчинено количество.

Дебелината на скалите от Крумовградската група варира от 0 до150 m, а по сондажни данни достига 450 m.

Хроностратиграфският обхват на скалите от групата варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и с. Тополово) възрастта на групата се определя като палеоцен – среден еоцен.