Природни обекти – защитени територии

Природни обекти – защитени територии

Защитените територии, разположени в Община Долна Баня, са Защитените местности Голямото градище, Малкото Градище и Свети Спас и Резерват Ибър, който попада в границите на Национален парк Рила.

Паркът е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Обявен е през 1992 година със Заповед 114 на Министъра на МОСВ. Прекатегоризиран със Заповед 397 от 1999 г. Заема площ от 81 046 хектара, от които 53 481 хектара гори и 27 565 хектара безлесна зона. Разположен е в Рила планина (между 41°53´ и 42°19´ северна ширина, 23°07´ и 23°55´ източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 m. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 m.).

По-голямата част от територията на парка е покрита с вековни гори от обикновен смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България.

Голямо е фаунистичното богатство на парка - 2934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни. Птиците са 99 вида.

НП Рила обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 m, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На неговата територия са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.

В границите на НП Рила попадат 4 резервата. Най-близко до района за реализация на инвестиционното предложение се намира резерват Ибър (Код в регистъра: 45). Обявен е през 1985 г. с цел опазване на формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата - над 50 вида птици, сред които скален орел, голям ястреб, балканска ушата чучулига и др. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от кафявата мечка, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локален ендемичен подвид на лалугера.

И трите защитени местности са обявени през 2003 година с цел опазване на територии с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата, съответно със Заповеди на МОСВ. В защитените местности Голямото и Малкото градище се намират руини от стари крепости, а в ЗМ Свети Спас - останките на историческия манастир Св. Спас.

2. Минерално разнообразие

Основна суровина са термалните инфилтрационни води, които се използват за геотерапия (балнеологията). Те са в района на град Костенец, Долна баня и Момин проход.

Югоизточно от гр. Долна Баня се намира находище, в което през 1968-1972 година е регистрирано рудопроявление на уран. Дълбочината му е над 500 метра (писмо на МОСВ, изх. ЗНПБ – 1275). Находището се води на отчет в Националния баланс на запасите (НБЗ) и ресурсите на находищата наподземни богатства като участък “КостенецІ” на находище “Костенец”. До днес находището не е разработвано.
Изводи:

В района на площадката, предвидена за реализация на инвестиционното предложение няма установени рудопроявления.

2. Биологично разнообразие

3.9.1 Флора и растителност

Съвременната растителност на територията на инвестиционното предложение е съставена от вторични дървесни и храстово-тревни микрогрупировки формирани с цел декоративно и защитно озеленяване в района на предприятието и в прилежащите му територии. В прилежащите на предприятието територии има селскостопански култури, горски култури и формирани при протеклите вторични сукцесии различни производни тревни и храстово-тревни съобщества на изоставени земеделски земи и на дегредирани в различна степен местообитания.

В района на предприятието с цел озеленяване са формирани дървесни микрогрупировки с участието на Populus nigra L. (черна топола), Populus X euroamericana (хибридна топола), Betula pendula Roth. (бяла бреза), Salix babilonica L. (плачеща върба), Robinia pseudoacacia L. (бял салкъм), Tilia cordata Mill. (дребнолистна липа), Vitis vinifera L. (винена лоза), Buxus sempervirens L. (чемшир), Thuja occidentalis L. (западна туя), Chamaecyparis lawsoniana Parl. (лавзонов лъжекипарис) Juniperus Sabina L. (казашка хвойна), Populus tremula L. (трепетлика), Picea abies (L.) Karst. (обикновен смърч), Aesculus hippocastanum L. (конски кестен), Rosa sp. (хибридна роза), Cerasus avium (L.) Moench. (череша), Rhys typhyna L. (влакнест шмак), Phylodendron amurense Rupr. (амурски фелодендрон) и др. Във формираните тревни площи с общо покритие до 80 % в различни количествени съотношения участват видовете ливадна ливадина (Poa pratensis L.), пълзяща детелина (Trifolium repens L.), едногодишна ливадина (Poa annua L.), разнолистна власатка (Festuca heterophylla Lam.), френски райграс (Arrhenatherum elatius (L.) Beauv. еx J.and C.Presl.), полски хвощ (Equisetum arvense L.) и др.

От вътрешната страна на съществуваща ограда е формирана изредена ивица от хибридна топола (Populus X euroamericana), а над оградата има запазени отделни индивиди от Juglans regia и микрогрупиравки с участие бял бор (Pinus sylvestris L.).

На преовлажнени и заблатени участъци в района на предприятието има формирани хигрофитни микрогрупировки с участието на широколистен папур (Typha latifolia L.), бяла върба (Salix alba L.), кълбест лапад (Rumex conglomerates Murray).), блатен хвощ (Equisetum palustre L.), тревист бъз (Sambucus ebulus L.), малко динче (Sanguisorba minor Scop.), обикновена злина (Barbarea vulgaris R. Br.), вълнеста медовица (Holcus lanatus L.) и др.

Във формираните вторични и производни растителни микрогрупировки в района на промишлената площадка на предприятието участвуват и отделни индивиди на лечебни растения, които не се използуват и не е целесъобразно да се използуват за лечебни цели.

В прилежащи до предприятието територии в СЗ направление са формирани храстово-тревни микрогрупировки с участие на (Rosa canina L.), тревисто звездиче (Dorycnium herbaceum Vill.), полска къпина (Rubus caesius L.), жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), вълнеста медовица (Holcus lanatus L.), многогодишна хрущялка (Scleranthus perennis L.), обикновено еньовче (Galium verum, L.), бял равнец (Achillea millefolium L.), мащерка (Tymus sp.), същинска рунянка (Hieracium hoppeanum Schult.), космат зановец (Chamaecytisus hirsutus (L.) Link.), козя брада (Rumex acetosella L.), дълголистен лопен (Verbascum longifolium Ten.), валезийска власатка (Festuca valesiaca Sch. Ex Gaudin), обикновен орех (Juglans regia L.– изсъхнали индивиди), цер (Quercus cerris L.) връхноцветен зановец (Chamaecytisus supinus (L.) Link.), сребрист очиболец (Potentilla argentea L.), ливадна ливадина (Poa pratensis L.), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia L.), обикновено еньовче (Galium apparine L.), трънлива круша (Pyrus pyraster Burgsd.), камшик (Agrimonia eupatoria L.), обикновен глог (Crataegus monogyna Jack.) и др.

Във формираните множество тревни микрогрупировки в различни количествени съотношения участват видовете Festuca valesiaca Sch. ex Gaudin (валезийска власатка), Anthoxanthum odoratum L. (обикновена миризливка), Agrostis canina L. (кучешка полевица), Bromus arvensis L. (обикновена овсига), Avena sterilis L. (стерилен овес), Festuca rubra L. (червена власатка), Trifolium aureum Pollich. (слатиста детелина), Trifolium pannonicum Jacq. (панонска детелина), Trifolium repens L. (бяла детелина), Achillea millefolium L. (хилядолистин равнец), Erophila verna (L.) Chevall. (пролетна гладница), Prumella grandiflora (L.) Scholler (едроцветна прищница), Cerastium holosteoides Fries (туфест рожец), Digitalis lanata Ehrh. (вълнест напръстник), Euphorbia cyparissias L. (обикновена млечка), Galium verum L. (истинско еньовче), Hieracium hoppeanum Schultes (същинска рунянка), Hypericum perforatum L. (жълт кантарион), Moenchia mantica (L.) Bartl. (обикновена поревка), Pastinaca sativa L. (пащърнак), Plantago lanceolata L. (ланцетолистен живовляк), Myosotis stricta Link ex Roemer (изправена незабравка), Centaurea diffusa Lam. (рехава метличина), Agrimonia eupatoria L. (лечебен камшик), Taraxacum officinale Weber (обикновено глухарче) и др.

Покрай шосето в източно направление от територията на инвестиционнното предложение има храстово-тревна покривка с доминиране на трънка (Prunus spinosa L.), полска къпина (Rubus caesius L.), обикновено еньовче (Galium apparine L.), връхноцветен зановец (Chamaecytisus supinus (L.) Link.) и др. В отделни участъци покрай шосето има залесени пояси с бял сълкъм (Robinia pseudoacacia L.), а на преовлажнени участъци има микрогрупировки с преобладаване на папур.

При протекли вторични сукцесии в отделни участъци покрай паркинга има формирани микрогрупировка с участие на обикнавена луличка (Linaria vulgaris Mill.), вълча люцерна (Medicago lupulina L.), жаблек (Galega officinalis L.), козя брада (Rumex acetosella L.), пълзящ пирей (Elymus repens P.B.) и др

На преовлажнени местообитания покрай канал има хигрофитни микрогрупировки с преобладаване на Equisetum palustre L. , разперена дзука (Juncus effusus L.)., пълзящо ленивче (Lysimachia nummularia L.), папур (Typha latifolia L.), миши грах (Vicia cracca L.) и др. На по-сухи местообитания покрай канала е формирана мезоксерофитна растителност с преобладаване на Poa pratensis L., Chamaecytisus supinus(L.) Link.), Arrhenatherum elatius (L.) Beauv. еx J.and C.Presl.) и др.

На изоставена орна земя има вторична плевелна и рудерална растителност, като при протекли вторични сукцесии в различни направления са формирани сериални растителни съобщества, които могат да бъдат включени в различни сукцесионни редове. В обособените множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участват видовете ренанска метличина (Centaurea rhenana Boreau), възловат торилис (Torilis nodosa (L.) Gaertner), троскот (Cynodon dactylon (L.) Pers.), обикновена синя жлъчка (Cichorium intybus L.), четинест пирей (Elymus hispidus (Opiz.) Meld.), жълто подрумиче (Anthemis tinctoria), безосилеста овсига (Bromus inermis Leysser), магарешки бодил (Carduus acanthoides L.), обикновена метличина (Cirsium vulgare L.), хмелна люцерна (Medicago lupulina L.), жълта резеда (Reseda Lutea L.), обикновен кривец (Chondrilla juncea L.), малък репей (Arctium minus (Hill.) Bernh.). дългоосилеста овсига (Bromus sterillis L.), бяла кучешка лобода (Chenopodium album L.), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia L.), миши ечемик (Hordeum murinum L.), компасна салата (Lactuca seriola L.), незабележим слез (Malva neglecta Wall.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L. ), средна звездица (Stellaria media (L.) Vill.) и др. По характерния флористичен състав преобладаваща част от съобществата могат да се отнесат към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951.

Най-близко разположените насаждения от държавния горски фонд са на отстояние не по-малко от километър в северо-западна посока от обекта. В съществуващите горски масиви има иглолистни горски култури насаждения от издънков произход. В горски култури преобладават бял бор ( 62 % ), чер бор ( 13 % ), лиственица ( 2 - 3 % ), дугласка ( 7 % ) и бреза ( 9 % ).

Издънковите насаждения са представени от благун (78 %), цер (15%) и зимен дъб (15 %) (по данни на Горското стопанство, гр. Костенец - за отдели 158, 170 и 171). Бонитетът им е нисък, което се обяснява с относително малката възраст на иглолистните култури и лошото общо състояние на издънковите насаждения, в значителната си част предвидени за реконструкция. Типът месторастене е сухо до свежо, разположено главно на излужена канелена горска почва (средно дълбока, слабо до средно каменлива) с естествена растителност от благун, цер, зимен дъб, космат дъб, липа и бук от III - IV бонитет. Изложенията имат североизточна и южна компонента при наклон от 6 ⁰ до 25 ⁰ и надморска височина 800 ( 650 - 800 ) м.

В северната част на проучвания обект в съседство с насипи, на вдлъбнати повърхнини има фрагменти от производна микрогрупировки с единично участите на Quercus frainetto Ten. (благун) и Quercus cerris L. (цер). В тези микрогрупировки като остатъци от продължително производна растителност могат да се оценят видовете Chamaecytisus hirsutus (L.) Link. (космат зановец), Cornus mas L. (обикновен дрян), Juniperus communis L. (обикновена хвойна), Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог), Astragalus glycyphyllos L. (сладколистно сграбиче), Brachypodiun sylvaticum (Huds.) Beauv. (горски късокрак), Calamagrostis pseudophragmites (Hall.) Koeler (тръстиков вейник), Viscaria vulgaris Rohling (лепило), Viola riviniana Reich. (горска теменуга), Muscari botryoides (L.) Mill. (горско кукувиче грозде), Saxifraga bulbifera L. (луковична каменоломка), Agrostis capillaries L. (обикновена полевица) и др.

На по-сухи местообитания са обособени микрогрупировки с преобладаване на Agrostis capillaris L. (обикновена полевица). В тези микрогрупировки участват Tanacetum vulgare L. (обикновена вратига), Myosotis arvensis (L.) Hill. (полска мезабравка), Vicia lathyroides L. (секирчева глушина) и др. Общото проективно покритие достига до 70 %, като в отделни микрогрупировки участват и индивиди Juniperus communis L. (обикновена хвойна).

В процеса на протичащи вторични сукцесии в прилежащи на проучвания обект територията на изоставени обработваеми земи са формирани изредени храстово-тревни микрогрупировки с участие на Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог), Rosa canina L. (обикновена шипка), Prunus spinosa L. (трънка), Hieracium hoppeanum Schultes (същинска рунянка), Potentilla argentea L. (сребролистен очибилец), Ranunculus millefoliatus Vahl. (хилядолистно лютиче), Ornithogalum nutans L. (наведен гарвански лук) и др. В отделни части покритието на храстовия синузий достига 10-30 %. Променливото количественото съотношение между видовете Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог), Rosa canina L. (обикновена шипка) и Prunus spinosa L. (трънка) може да се обясни с начините на разпространение на плодовете и семената и антропогенното въздействие. В отделни микрогрупировки участието на Festuca valesiaca Sch. ex Gaudin (валезийска власатка) достига 30-50 %, в съчетание със значително участие на Medicago lupulina L. (хмелна люцерна) , Lotus corniculatus L. (обикновен звездан) , Galium verum L. (истинско еньовче), Myosotis arvensis (L.) Hill. (полска незабравка) и др.

По физиономичния подход за класификация на растителността, растителните съобщества в проучвания район се отнасят към следните синтаксони:

1. Тип растителност Lignosa (Дървесна растителност )

1.1.Клас формации Aestilignosa (Листопадни широколистни формации);

1.2.Клас формации Aciculilignosa (Иглолистни формации );

2. Тип растителност Fruticeta (Храстова растителност )

2.1.Клас формации Aestifruticeta (Листопадни храстови формации);

3. Тип растителност Herbosa (Тревиста растителност )

3.1.Клас формации Aestiduriherbosa (Ксерофитни тревисти формации )

3.2.Клас формации Pratoherbosa (Мезофитни тревисти формации)

3.3.Клас формации Theroherbosa (Плевелни формации )

По флористичния подход за класификация на растителността, растителните съобщества в проучвания район се отнасят към следните синтаксони:

1. 
   Към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951 се отнасят плевелните съобщества в изоставените ниви и част от едногодишните съобщества на деградирани терени.
   
2. 
   Към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951 се отнасят рудералните съобщества на деградирани терени с преобладание на многогодишни тревисти растения.
   
3. 
   Пасищните съобщества на сухи местообитания могат са се отнесат към клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958, а мезофитните пасища и хигрофитните тревни съобщества на по-влажни местообитания се отнасят към клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937.
   
4. 
   Към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klica et Novak,1941 се отнася крайводна растителност на преовлажнени местообитания
   
5. 
   Към клас Rhamno-Prunetea Rivas Goday et Borja Carbonell, 1961 се отнасят фрагментите от храстовата растителност