Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

Материално и културно наследство

За реализиране на инвестиционното предложение се предвиждат строителни работи. Възможностите за опазване на предполагаемото археологическо наследство, разположено в близост до територията на обекта, и мерките за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателните въздействия върху културно-историческото наследство включват:

• 
  Организацията и извършването на строителните работи са дейности, които крият риск и създават опасност от разрушения върху все още неразкрити археологически паметници на културата. При евентуално разкриване на нови археологически паметници на разглежданата територия следва незабавно да бъдат информирани съответните органи и институции, и предприети действия, съгласно нормативната уредба в Република България.
  
• 
  За всички други действия, засягащи археологически паметници на културата, се носи административна или наказателна отговорност в съответствие с действащото в страната на съответния етап законодателство.
  

Не се очакват преки въздействия върху археологическите паметници на територията по време на експлоатация на обекта, при положение, че по време на строителството са спазени препоръките на базата на анализите и оценките.

Не се очакват преки въздействия върху археологическите паметници на територията при закриване и рекултивация на обекта, при положение, че по време на строителството и експлоатацията са спазени препоръките на базата на анализите и оценките.

Предвиденото за реализация инвестиционно предложение няма да окаже въздействие върху материалното и културно наследство.

Териториален обхват на въздействие: не се очаква въздействие

11. Здравен риск. Вредни физични фактори. Хигиенно-защитни зони. Рискови енергийни източници

4.11.1. Въздействие на строителните работи върху здравното състояние на населението и работниците.

Строителните дейности около разширението на производственото хале ще са в ограничен обем и ще са свързани предимно с монтаж на новите съоръжения.

Транспортният трафик преминаващ през града ще е незначително увеличен. Във връзка с това не се очаква повишаване на неорганизираните прахови емисии и емисиите от горивните газове от товарно-транспортните средства.

Строителната площадка е отдалечена на повече от 3 км. от гр.Долна баня. Шумът генериран от строителните машини /багери, булдозери, тежкотоварни камиони) е около 90 - 100dB/A извън кабините на водачите. Изчислен по методиката на Наредба 6/2006, намаляването на нивото на шума в зависимост от разстоянието на източника, ще бъде много под допустимите норми.

Строителните работи ще се извършват без да се преустановява работата на действащите в момента мощности.

а) По отношение на работниците ангажирани в производството, строителните работи могат да окажат неблагоприятен здравен ефект по отношение на:

- Транспортния поток, разтоварването на материали и строителната техника ще увеличи риска от трудови злополуки, което ще изисква специални мерки за осигуряване на безопасна работа.

• 
  Ще се увеличат неорганизираните прахови емисии и емисиите от изгорели газове. Това налага мерки предприемане на мерки за намаляване на неблагоприятния ефект.
  

По време на строителството, по отношение на строителните работници неблагоприятен здравен ефект могат да окажат редица фактори на работната среда и трудовия процес, а именно:

• 
  Неблагоприятен микроклимат. Работата ще се извършва в четирите годишни сезона, т.е „работа целогодишно на открито”, в условията на прегряващ и в условията на преохлаждащ микроклимат. Прегряващият микроклимат е рисков фактор за развитието на инциденти, като топлинен и/или слънчев удар. При хронично въздействие води до загуба на течности, соли и микроелементи и до топлинно изтощение. Преохлаждащият микроклимат увеличава честотата на простудните заболявания, заболяванията на скелето-мускулната и на периферната нервна система.
  
• 
  Шум. монтажната дейност свързана с използване на пробивни и режещи инструменти. Генерираният от тези машини шум най-често е над граничните стойности за предприемане на мерки, което налага да се използват лични предпазни средства.
  
• 
  Прах. Строителните работници са изложени на неорганизирани прахови емисии и оловни аерозоли. Работата в тази среда ще е временна и няма да представлява риск за здравето.
  
• 
  Експозиция на метални аерозоли и вредни газове . При заваровачните дейности се отделят в различни количества в зависимост от вида на заварката въглероден окис, въглероден двуокис, азотни газове, метални аерозоли (манганови, оловни, железни и други, в зависимост от вида на използвания материал). Тези експозиции при извършване на заварки на закрито (или вътре в големи тръби) могат да доведат до професионални хронични увреждания на белия дроб (хроничен бронхит, пневмокониоза от типа на сидерозата)и налагат използването на лични предпазни средства.
  
• 
  Инфрачервена и ултравиолетова радиация. Заварчиците са изложени на експозиция на УВ и ИЧ радиация. И двата вида лъчиста енергия са рисков фактор, който може да доведе до увреждане на зрителната система. Използването на лични предпазни средства са надеждно средство за елиминиране на риска.
  
• 
  Травматизъм. Строителните работници ангажирани с изкопни и монтажни работи са с най-висока честота на трудов травматизъм.
  
• 
  Тежест на труда. Въпреки механизацията на голяма част от строителните дейности, част от тях изискват тежък и много физически труд, вдигане и пренасяна на наднормени тежести. Друга неблагоприятна особеност в много от дейностите е, че те се извършват в неблагоприятна работна поза и при значително статично напрежение на мускулите на тялото и крайниците. Това води до микротравми, до заболявания на опорно-двигателния апарат и нервно-мускулната система.
  

По време на строителството неблагоприятен здравен ефект върху населението от прилежащите към обекта населени места няма да има. По време на строителството съществува потенциална опасност да се увеличи риска от трудови злополуки.

По време на строителството, факторите на работната среда могат да оказват известно въздействие върху здравето на строителните работници, което е неизбежно при този вид работа. При изпълнение на общоизвестните профилактични мерки за опазване здравето и безопасността на работниците, той ще е минимален.

4.11.2. Здравен риск на населението и работниците по време на експлоатацията на инвестиционното намерение

При експлоатацията на инвестиционното предложение не се очаква замърсяване на атмосферния въздух в района на гр. Долна Баня. В инвестиционното предложение очакваните емисии отговарят на изискванията на Българското законодателство и НДНТ. Получените резултати от направеното математическо моделиране на разпространението на прахо-газовите замърсители показват, че влиянието върху качеството на атмосферния въздух ще е незначително и следователно експлоатацията на инвестиционното предложение няма да доведе до негативен здравен ефект.

Отдалечеността на обекта от населените места изключва шума като рисков фактор по отношение на населението.

Увеличаването на транспортния поток ще е незначително, като няма да повлияе количеството на неорганизираните емисиите от моторните превозни средства.

В заключение може да се каже, че експлоатацията на разширените и реконструирани мощности на завода няма да доведе до негативни промени в здравното състояние на населението. Напротив, разкриването на нови работни места ще се отрази благоприятно на социалното положение на населението и ще има благоприятен ефект.

Въздействие върху работниците.

Основните промени които инвестиционното предложение предвижда по отношение на Инсталацията за топене и обслужващи съоръжения се отнасят главно до изграждане на втора Късобарабанна пещ /КБП 2/, която ще функционира съвместно с съществуващата в момента /КБП 1/. В режим на редукционно топене, в КБП 2 ще преработват несъдържащи сяра оловни отпадъци. Модернизацията и разширението на модула включва и промяна на горивния агент – използването на дизелово гориво ще бъде заменено с газ. Газ-кислородните горелки ще е изцяло контролирана автоматично. Промените в инсталацията за рафинацията на „сурово” олово включва изграждане на два рафирационни котела –РК 2 и РК 3, които след изграждането им, заедно с съществуващият до момента РК 1, ще дадат възможност за промени в технологията за рафиниране и сплавяне. Предвижда се индиректно нагряване с горелки работещи на природен газ. Подобряване на качеството на работната среда се очаква да се постигне чрез:

• 
  Димните газове директно ще се отвеждат към пречиствателните съоръжения /с ръкавен филтър/;
  
• 
  След прахово-газова очистка посредством газоход, технологичните газове ще се емитират в атмосферата от самостоятелен точков източник;
  
• 
  Аспирационни смукателни системи за газовете над ваните;
  
• 
  Ръкавен филтър РФ – 80 куб.м. за очистване на праха от газовете от РФ.
  

При производственият процес като рискови фактори на работната среда, в различа степен и вероятност са:

• 
  Оловото. Допустимата средно сменната концентрация на олово в работната среда е 0,05 mg/m³, а за подрастващи (15 - 18 г. - 0,005 mg/m³). Средноденонощната ПДК за на селение е 0,001 mg/m³. При описаните по-горе наднормени нива в работната среда на експозиции на работниците могат да се очаква манифестиране на сериозни здравни проблеми. Оловото е с висока токсичност, с изразен кумулативен ефект, особено опасен за деца и бременни. Приема се за вероятен канцероген и попада в 2В група. Основният път на проникване при професионална експозиция е дихателния, като около резорбцията на оловото постъпило по този път е около 35 % . На второ място, особено по отношение на населението е гастроинтестиналния. Резорбцията на оловото постъпило чрез храносмилателната система е от 10 до 15%. Органичните съединения на оловото (например тетраетилоловото) проникват и през кожата. До 95% от оловото постъпило в организма се концентрира в костите и зъбите и само 2% циркулира в кръвта. Натрупаното в костите олово е потенциален ендогенен източник и в дадени периоди - бременност, кърмене, заболявания, остаряване, инертното оловото в косите постъпва в кръвта. Излъчва се с урината, жлъчката, изпражненията и в малки количества с потта и роговите образования. Негативния ефект върху здравето на работниците, при установените по-горе концентрации следва да се търси в:
  

- Увреждане на централната и вегетативна нерва система;

- Увреждане на черния дроб;

- Увреждане на бъбреците, гастроинтестиналния тракт и др.

Острите отравяния са рядкост. В производствени условия по-чести са различните по степен на хронично оловно въздействие

• 
  Други цветни метали. При рециклирането на стари акумулатори, както и при преработката на други оловни отпадъци, макар и в много малки количества във въздуха на работната среда ще се отделят и други цветни метали, като As, Ni, Cd, Se, Sn, Sb. Очаква се концентрациите им да са минимални, но при оценката на риска за здравето и безопасността на работещите, следва да се има предвид еднопосочното им действие. Във връзка с това е необходимо да се оценява комбинираното им действие (сумата от отношенията на измерените фактическа концентрация към граничните стойности на всеки един от тях, не трябва да надвишава 1. / Чл 6 (2) от Наредба 13/ 13/30. 12. 2003/. На Таблица 4.11-1. представяме техните гранични стойности за 8-ем часова експозиция (съгласно Наредба 13/30. 12. 2003 за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на химическите агенти при работа) и техните негативните здравни ефекти.
  

• 
  Неблагоприятен микроклимат. Процесите на леене неминуемо са свързани с излъчване на топлина. Инфрачелвената радиация /ИЧ/ е един от основните параметри на прегряващия микроклимата. Прегряващият микроклимат е рисков фактор за развитие на топлинен удар, а специфичната особеност на интензивната инфрачервена радиация да прониква дълбоко в тъканите и органите и в производствени условия може да доведе до слънчев удар. Тези две патологични състояния протичат остро и могат да доведат до трагични инциденти и се разглеждат като остри разстройства на топлинната регулация. По-леките, но ежедневни топлинни натоварвания водят до нарушаване на водно-солевия баланс и хронично изтощение. Тези натоварвания са рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Експозицията на прегряващ микроклимат често води до повишаване на честотата на хроничните ахилични гастрити и язвената болест.
  

В леярните се наблюдава и т.в. мозаечен микроклимат – в един и същи цех има работни места с прегряващ, други с преохлаждащ микроклимат.

Степента на неблагоприятното въздействие на микроклимата върху здравето на работниците зависи в голяма степен от предприетите профилактичните мероприятия, които могат да осигурят надеждна превенция.

• 
  Шум. Интензитетите на шумовите нива на редица работни места са над допустимите норми - от 90 до 115dB/А. Шумът е рисков фактор за развитие на професионални увреждания на слуха (неврит на слуховия нерв, или професионална твърдоухост), потенцира развитието на вибрационната болест. Име неблагоприятен екстрааурален ефект върху нервната система и е рисков фактор за развитие на хипертоничнта болест.
  
• 
  Прах. Наднормените прахови експозиции имат дразнещ ефект върху лигавиците, водят до развитие на хронични възпаления на очите, лигавицата на носа, до хронични бронхити и Обструктивна болест на белите дробове. Те улесняват развитието на астматични бронхити и астма.
  

• 
  Токсични вещества. При горивните процеси се емитират СО, S₂, NО₂ и прах. В инвестиционното предложение очакваните емисии са в нормални граници.. Независимо, че са в допустимите норми, тяхното дразнещо действие (SО₂, NО₂,) има адитивен ефект върху развитието на уврежданията на дихателната система.
  

• 
  които има условия за непълно горене на вещества съдържащи въглерод. В организма се свързва със съединенията съдържащи двувалентно желязо, главно хемоглобин и редица ензими. Свързани СО с хемоглобина образува карбоксихемоглобин (СОНа) и понижава кислородния капацитет на кръвта. Последният е обратим процес, но доста бавен. Времето на полуелиминиране (Т1/2) е от 2 до 7 часа. Това обяснява и кумулативният му ефект в кръвта и при относително ниски концентрации на СО в работната среда.
  
• 
  Тежест на труда. Тежката физическа работа е рисков фактор за развитие на преумора и сърдечно-съдови заболявания. Увеличената белодробна вентилация повишава неблагоприятния ефект от въздействието на праха и токсиксичните вещества.
  
• 
  Принудителна работна поза има неблагоприятно въздействие върху нервната система и опорно-двигателния апарат и изисква прилагането на физиологичен режим на труд и почивка.
  
• 
  Сменен режим на работа. Сменната и нощна работа е рисков фактор за хронични нарушения в съня, развитие на неврози, заболявания на храносмилателната система.