Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

Почви

Поради протекли в миналото ерозионни процеси съдържанието на физична глина в повърхностния хоризонт е малко 20,10 – 29,46%. Преобладават фракциите на едрия и дребния пясък. По механичен състав почвите са леко песъкливо-глинести. Това определя добра филтрация и аерираност, слаба водозадържаща способност и слабо съпротивление при обработка.

Съдържанието на хумус е ниско (1,18 – 2,41 %). Повърхностният хоризонт е със силно кисела реакция - pH във воден извлек е 4,5 – 4,8. Карбонати не се установяват, поради излужването им.

Устойчивостта на почвите към замърсяване с тежки метали е ниска. Адсорбентите в почвата за тях не са в състояние да поемат и задържат големи количества метали. Буферността на почвата също е ниска и по данни за физико-химичните й характеристики основните буферни процеси са обмяната на протони с базични катиони и изветрянето на вторични силикати, което се придружава с освобождаване на обменен алуминий. При тези условия замърсяването с тежки метали е неблагоприятно, поради високата им мобилност.

Профилът на тези почви е маломощен - около 36 см. Повърхностният хумуснo-елувиален хоризонт е само 12 cм. Почвата в него има кафяв цвят, висока плътност и зърнеста структура. Почвата е слабо камениста. Илувиалният хоризонт е с мощност 24 см, жълтеникаво-кафяв на цвят, плътен с кубовидна структура.

Механичният състав не се различава съществено от този на предходното почвено различие. Почвите са леко песъкливо глинести, със съдържание на физическа глина 20,56 %. Преобладават фракциите на едрия и дребния пясък. Физичните свойства и на тези почви се характеризират с добра филтрация, аерираност, слаба водозадържаща способност и слабо съпротивление при обработка.

Съдържанието на хумус е ниско (1,34 %). Активната почвена киселинност е в киселия спектър. Карбонати не се установяват.

Устойчивостта на почвите към замърсяване с тежки метали е по-ниска от тази на предходното почвено различие. Освен неблагоприятното съдържание на глина и хумус, и киселата реакция тук се добавя и малката мощност на профила, която силно намалява ефективността на почвата като миграционна преграда.

Силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви, нееродирани и слабо еродирни, леко песъкливо глинести. Почвеното различие се характеризира със значително по-голяма мощност от предишното и достига 90-130 см. Повърхностния хоризонт е 32-36 cм. Почвата в него има кафяв до жълтеникаво-кафяв цвят. Тя е плътна, със зърнеста структура. Илувиалният хоризонт варира по мощност 60-80 см. Той е кафяв, до светло кафяв на цвят, с буцеста структура и висока плътност.

Повърхностният елувиален хоризонт и при това почвено различие се характеризира с относително лек механичен състав. Преобладаващи фракции в него са тези на едрия и дребния пясък. В илувиалния хоризонт механичният състав се променя, което е типично за лесивираните почви. Преобладаващите фракции са иловата и праховитата. Механичният състав се променя към по-тежък. Текстурният коефициент достига 1,7 – 1,8. Почвата от елувиалния хоризонт се характеризира с по-добра филтрация, по-слаба водозадържаща способност и по-малко съпротивление при обработка, сравнено с илувиалния хоризонт.

Почвата е бедна на хумус (1,02 – 1,84 %), със силно до средно кисела реакция (pH във воден извлек 4,5-5,9).

Устойчивостта на почвата към замърсяване с тежки метали е по-висока, сравнено с предходните 2 почвени различия. Благоприятна характеристика е по-голямата мощност на профила и тежкия механичен състав на почвата в илувиалния хоризонт.

Средно излужени ливадни канелени почви глеевидни, средно песъкливо глинести. Профилът им се характеризира със средна мощност - около 90-115 см. Повърхностният хоризонт е сравнително мощен 28-32 cм. Имат тъмно сивкаво-кафяв цвят и зърнеста структура. Илувиалният хоризонт е с мощност 60-70 см, съдържа ръждиви и сиви петна, получени от процеса оглеяване, протичащ при анаеробни условия.

По механичен състав почвите са средно песъкливо глинести. Преобладаващи фракции са тези на дребният пясък и прахта.

Физичните свойства на тези почви се характеризират със средна филтрация, аерация и водозадържаща способност. При обработка имат средно съпротивление в повърхностния хоризонт. Съдържанието на хумус варира от ниско до средно (1,87 – 3,37 %). Активната почвена киселинност е силно до средно кисела (pH в H2O 4,9-6,0). Карбонати се установяват под 90-100 см.

Делувиални почви – срещат се в подножието на планинския склон. Образувани са от отлагането на почвен и скален материал. Образуваните слоеве са предимно песъчливи и глинесто-песъчливи. Почвата е камениста - примесена с различти по големина скални късове.

Площадката на инвестиционното предложение е разположена върху канелени горски почви – „силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви, слабо еродирани, леко песъкливо глинести”. В района на площадката и около нея са заложени 3 почвени разреза – Р1 – в двора на предприятието, Р2 – в орехово насаждение, което се намира в непосредствена близост до площадката и Р3 - в изоставена нива. Резултати от извършените анализи са представени в таблица 3.4-1.

Повърхностният почвен слой от площадката на инвестиционното предложение е с неутрална реакция, има средно съдържание на хумус и общ фосфор, ниско съдържание на общ азот и много високо за общия калий.

Почвен разрез № 2 характеризира почвата в ореховата градина като средно кисела, бедна на хумус, общ азот и фосфор, но богата на калий.

В изоставената нива – разрез № 3, почвата е средно кисела, бедна на хумус и богата на общ фосфор и калий.

Сегашното състояние на почвата от площадката на инвестиционното предложение се характеризира със силно антропогенизиране. Част от нея е „запечатана” от построени сгради, съоръжения и настилки. Незначителна площ е с открита почвена повърхност, където при направата на изкопни се наблюдава профил на канелена горска почва.

Съдържанието на някои тежки метали в почвени проби от разрези № 1,2 и 3 са посочени в таблица 3.4-2.

Съдържанието на олово в повърхностния почвен слой е най-високо в разрез № 1, т.е. на производствената площадка. То е по-високо от фоновата и предохранителната концентрация, но е значително по-ниско от максимално допустимата концентрация за производствени терени – 500 mg/kg. По смисъла на Наредба № 3 (2008) това означава отсъствие на риск за околната среда и човека. Функционирането на производствените мощности до сега не е замърсило почвите, над допустимата норма. Останалите тежки метали са с концентрации, които съответстват на незамърсени почви.

В прилежащите до площадката на инвестиционното предложение земи също не са открити повишени количества тежки метали в почви. В проучване на Института по почвознание «Н.Пушкаров», в близост до гр. Долна баня, е напревен извод, че «изследваните почви не показват присъствие в токсични количества на тежки метали и радионуклеиди и тези почви не носят екологичен и здравен риск».

Реконструкцията и модернизацията на инсталацията за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави ще се извърши на територията на сега съществуващата производствена площадка. Всички предвидени инсталации ще бъдат реализирани в производственото хале. Общата площ на целия терен, използван за разполагането на основните производствени мощности, които могат да се разглеждат като производствена площадка е 23 578m². По време на строителство и експлоатация на обекта няма да бъдат засягани територии извън промишлената площадка на Дружеството. Промени в земеползването няма да настъпят. Земите, върху които ще се реализира инвестиционното предложение са, собственост на инвеститора.

2. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 3.85 Mb.
   
   Сподели с приятели: