Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение
Изтегляне 3.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ландшафт
Земни недраПроизводствената площадка на „Ел Бат“АД е разположена в крайната северна част на Костенско - Долнобанската котловина, местността Съръмеше. Площадката на обекта заема територия в подножието на най-южните склонове на Ихтиманска Средна Гора, отляво на шосето Долна Баня – Пчелин. В геоморфоложко отношение районът представлява междуречен масив на реките Марица и Очушлица. Релефът е хълмист, с ниска вертикална и хоризонтална разчлененост. Надморската височина е около 620 м. Тектонски и геоложки строеж В регионален геоложки аспект районът е изграден от следните формации: Докамбрий: Родопска надгрупа – Бачковска лептинитова свита. Разкрива се по периферията на котловината между селата Гуцал и Пчелин. Преобладаващата скална разновидност са финно- до дребнозърнести бедни на слюда лептинити. Дебелината на свитата е от порядъка на 500 м. Горна креда: Гуцалски плутон – процепва скалите на докамбрия. Разкрива се на големи площи около селата Гуцал и Пчелин. В района на обекта е представен от едрозърнести порфирни гранодиорити. Неоген – Кватернер: Брекчоконгломерато-пясъчникова задруга. Обединява всички континентални алувиални и алувиално-пролувиални образувания отделяни от по-старите автори като плиоцен. Задругата е изградена от пясъци и чакъли с типично охрьозножълтеникав цвят. Дебелината й варира от 10 до 30 м. Кватернер: Алувиални отложения – изграждат терасите на реките. Представени са от валуни, чакъли и пясъци. В тектонско отношение разглежданата площадка попада в обсега на Маришката зона. Тя представлява широка 10-20 км ивица на интензивно разломяване и магматично насищане, повърхностна изява на Маришкия дълбочинен разлом. Морфологията на зоната се определя от серия стръмни субпаралелни разломи с посока 110-130о. Проучваната площадка попада в зона със сътресяемост IX степен съгласно 1000 год. прогнозно сеизмично райониране и коефициент на сеизмичност Kc=0,27.
В зависимост от генезиса, литоложките особености и физико-механичните показатели на разновидностите установени в проучвателните изработки, са отделени два инженерногеоложки пласта. Пласт 1 – Прахова глина Пластът заляга под маломощно (0,20 – 0,40 м) покритие от насип баластра или непосредствено на повърхността. Представен е от светлокафява прахова глина в твърдопластична консистенция. Дебелината на пласта е от 0,80 м до 2,00 м като се увеличава в източна посока. Пластът се характеризира със следните физико-механични показатели: Обемна плътност – 1,88 g/cm3 Коефициент на порите – 0,689 Показател на консистенция – 0,76 Компресионен модул – 7,5 MPa Модул на обща деформация - 17 MPa Ъгъл на вътрешно триене (норм.) – 21o Кохезия (норм.) – 30 kPa Изчислително натоварване – 0,285 MPa Пласт 2 - Среден чакъли с песъчлив запълнител Пластът е разпространен повсеместно в проучвания терен. Заляга под пласт 1 на дълбочина 1,00-1,20 м от теренната повърхност в западната част и на 2,00 м в източната част на площадката. Изграден е от среден полузаоблен чакъл с песучлив запълнител до едър пясък. Чакълите са от магмени и метаморфни скали. Пълната дебелина на пласта не е премината в проучвателните изработки. Пластът се характеризира със следните физико-механични показатели: Обемна плътност – 2,00 g/cm3; Ъгъл на вътрешно триене (норм.) - 38 o; Модул на обща деформация – 30 Mpa; Изчислително почвено натоварване – 0,300 Mpa Изводи: 1. В геоморфоложко отношение районът представлява междуречен масив на реките Марица и Очушлица; 2. В зависимост от генезиса, литоложките особености и физико-механичните показатели на разновидностите установени в проучвателните изработки, са отделени два инженерногеоложки пласта: пласт 1 – прахова глина и пласт 2 - среден чакъли с песъчлив запълнител. Производствената площадка е разположена в крайната северна част на Костенско - Долнобанската котловина. Площадката на обекта заема територия в подножието на най-южните склонове на Ихтиманска Средна Гора, отляво на шосето Долна Баня – Пчелин. Най-близките територии на горския фонд са на разстояние 2 - 3 км в посока север-северозапад, представени от широколистни видове. На около 200 м от обекта, в югоизточна посока под шосето, започват пасища и обработваеми земи от землището на гр. Долна Баня, които се простират до р. Марица на юг и до р. Очушница на изток. Ландшафтът, в който е разположена територията на инвестиционното предложение, се класифицира според двата вида ландшафтно райониране на страната – регионално и типологично, както следва: Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България обектът на инвестиционното предложение попада в: В. Южнобългарска планинско – котловинна ландшафтна област IX. Витошко – Ихтиманска ландшафтна подобласт. 66. Долнобалкански ландшафтен район Обозначените буквени и числени индекси означават ландшафтната област, подобласт и райони, и съответстват на възприетото Регионално ландшафтно райониране на страната. Според ландшафтно-типологичната схема на страната типът ландшафт на Долнобанската котловина е на „умереноконтиненталните ливадно-степни и лесо-ливадно-степни котловинни дъна”, подтип “ландшафти на ливадно-степните предимно равни дъна на междупланинските котловини“, характеризиращ се с планинско-котловинен релеф; терен изграден от плиоценски седименти и кватернерни наслаги; алувиални и алувиално-ливадни в терасата на р. Марица, делувиални и делувиално- ливадни по склоновете югоизточно от Долна Баня с плитки и ерозирали канелени горски почви; преходно-континентален характер на климата, обуславян в резултат на оградните планински склонове и проникващото откъм юг по долината на р. Марица средиземноморско климатично влияние. По-подробна система за класифициране и подходяща за конкретното местоположение на инвестиционното предложение “Реконструкция и модернизация на инсталация за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави” е тази по вида на земното покритие, което позволява конкретно дефиниране и на антропогенните въздействия върху ландшафта. Територията на инвестиционното предложение представлява антропогенен ландшафт. От неговите разновидности се среща ландшафт “антропогенен индустриален”. В неговата структура участват антропогенни елементи, а обликът му се определя от технологичните сгради и съоръжения, свързани с работата на оловната фабрика. На територията на инвестиционното предложение има и запазена растителност. С цел озеленяване и подобряване на околната среда са създадени микрогрупировки с участие на дървесни и храстови видове в представителната част от територията на оловната фабрика. Срещат се видове от род Thuja, Juniperus, Rosa с др. Антропогенните ландшафти от територията на инвестиционното предложение се характеризират със слаба устойчивост. Нямат възможност за саморегулиране, а съществуването им зависи изцяло от антропогенната дейност. Извън територията на инвестиционното предложение в Долнобанската котловина има голямо разнообразие от ландшафти. С най-голямо разпространение са аграрните ландшафти.
От техните разновидностите са разпространени следните ландшафти: „сеитбооборотен”, „трайни насаждения” и „пасища”. Аграрен сеитбооборотен притежава структура, в която растителната покривка е силно опростена и е представена само от едногодишни култури. Този ландшафт се среща в землищата на селата от общината. Ландшафт „трайните насаждения” също се характеризира с еднообразна растителност, в която основно участие имат култури от малини югоизточно от гр. Долна Баня и орехи, непосредствено до площадката на инвестиционното предложение. Понастоящем голям процент от земеделските площи са изоставени и пустеещи. Пасищните ландшафти заемат най-ниските части на Средногорските склонове, между пътя Долна Баня – Пчелин и горските масиви. Растителната покривка е представена от пасищни треви и единични дървета и храсти.
Горските ландшафти обхващат част от горския фонд на Горското стопанство Костенец и са разположени в северо-западна посока от обекта. Специфичното в техния облик е дървесната растителност. Тя е представена от иглолистни гори и насаждения от издънков произход. Културите са от бял бор, чер бор, лиственица, дугласка и бреза. Издънковите насаждения са представени от благун, цер и зимен дъб. Устойчивостта на горските ландшафти във времето е висока, поради наличието на възможности за саморегулиране и самовъзобновяване.
Представени са на малки площи, в които все още се среща някогашната ливадно-степна растителност. Голямата част от тях в момента е заета от изоставени земеделски ниви и антропогенизирани територии.
Представени са от ландшафт „аквален речен”, включващ водните течения на преминаващите през котловината реки Очушница, Марица, Бистрица, Куртдере, Стара река, Рибница и многобройните им по-малки притоци. Областта е известна и с наличието на топли минерални извори.
Антропогенните ландшафти са представени от ландшафт “антропогенен селищен”. Ландшафтът е формиран в резултат на урбанизиране на част от котловината. Територията му е разпокъсъна от намиращите се в близост до инвестиционното предложение - населените места Костенец, Долна Баня и Пчелин. В близост да инвестиционното предложение се среща и ландшафт “антропогенен комуникационен”. Заема териториите, в които са изградени всички съществуващи категории пътища, включително и полските, както и електропроводите. Изводи: 1.Територията на инвестиционното предложение “Реконструкция и модернизация на инсталация за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави” представлява „антропогенен индустриален” ландшафт. В неговата структура участват антропогенни елементи, а обликът му се определя от технологичните сгради и съоръжения, свързани с работата на оловната фабрика. Устойчивостта на ландшафта от територията на инвестиционното предложение е ниска. Неговото съществуване се определя от човешката дейност. 2. В териториите съседни на площадката на инвестиционното предложение се срещат още видовете –“аграрен”, “горски”, “ливаден”, “аквален” и “антропогенен”. |