Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

3.9.2 Фауна

Най-долните части на средногорските склонове, между пътя и горските масиви, са заети от пасища с единични дървета и храсти.

Долнобанската котловина е оградена от склоновете на планините Средна гора, Рила и местността Шумнатица. Върху Средногорските склонове в близост района на обекта, над пасищата се заемат от естествени гори и горски култури - широколистна ксеротермна горска растителност с издънков произход (благун, цер и зимен дъб) и иглолистни горски култури (бял бор, черен бор, лиственица и дуглазка).

Фаунистичното разнообразие в района на общината се определя от факта, че повече от 50% от територията й е заета от гори, както и от включения в нея резерват “Ибър”. Запазени са множество редки и защитени видове животни.

Като характерни и типични за района могат да бъдат посочени: таралеж (Erinaceus concolor), див заек (Lepus capensis), широко разпространените катерица (Sciurus vulgaris), кафявата горска полевка (Clethrionomys glareolus), подземна полевка (Microtus subterraneus), обикновена полевка (Microtus arvalis), горските мишки–малката горска мишка (Sylvaemus uralensis), горска мишка (Sylvaemus sylvaticus) жълтогърла горската мишка (Sylvaemus flavicollis), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), голяма белозъбка (Crocidura leucodon); горски сънливец (Dryomys nitedula), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), и други.

От хищниците се срещат всички видове с изключение на степния пор (Mustela eversmanni). Особено характерни за района с добре запазени популации са тези на вълкът (Canis lupus), лисицата (Vulpes vulpes), чакалът (Canis aureus), язовецът (Meles meles), белката (Martes foina). По-рядко се срещат златката (Martes martes) черният пор (Mustela putorius), невестулката (Mustela nivalis) и дивата котка (Felis silvestris). Не на последно място е и популацията на кафявата мечка (Ursus arctos). Мечката като висш бозайник със специфични изисквания за разнообразна храна и определени места за живеене, представлява своебразен показател за екологично равновесие. Тя е беглец от цивилизацията и индикатор за дива природа.- срещана в Рила, Ихтиманска Средна гора.

Бозайниците са представени от сърна (Capreolus capreolus), елен (Cervus elaphus) и др. Типичен обитател е дивата свиня (Sus scropha) и пъстър пор (Vormela peregusna).

Районът е местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера (Spermophilus citellus). Природозащитният статус на най-характерните видове бозайници е представен на Таблица 3.9-1.
Таблица 3.9-1 Природозащитен статус на най-характерните видове бозайници

Районът се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване като скален орел (Aquila chrysaetos) и голям ястреб (Accipiter gentilis).

Основната група са евритопни птици и включват: Сойка (Garrulus glandarius), Сива врана (Corvus corone), Обикновен скорец (Sturnus vulgaris), сива овесарка (Emberiza calandra), керкенез (Falco tinnunculus), домашно врабче (Passer domesticus), голям синигер (Parus major), чинка (Fringilla coelebs), кълвачи (Picidae), дроздове (Turdus) и др. В географска близост на района е балканският прелетен път.

Едни от най-ценните птичи видове са сокол скитник (Falco peregrinus), глухар (Tetrao urogallus).

Основната група земноводни и влечуги е представена от планинската жаба (Rana temporaria), дъждовник (Salamandra salamandra), слепок (Anguis fragilis), усойница (Vipera berus), жълтокоремната бумка (Bombina variegata), голяма водна жаба (Rana ridibunda), шипобедрена костенурка (Tetudo greaca), смок – стрелец (Coluber caspius) пепелянка (Vypera ammodytes), зелен гущер (Lacerta viridis), ивичест гущер (Lacerta trilineata) ливаден гущер (Lacerta agilis), кримски гущер (Podarcis taurica), обикновена водна змия (Natrix natrix) и други.

- застрашен вид: смок мишкар (Elaphe longissima) - срещан в цялата страна до 1800 - 2000 м.н.в. Природозащитният статус на най-характерните видове земноводни и влечуги е представен в Таблица 3.9-3.


Таблица 3.9-3 Природозащитен статус на най-характерните видове земноводни и влечуги

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от регионално изследване на Панчаревския пролом са публикувани от Abadjiev (1999). Характерни видове са гъботворка (Limantria cerdo), дъбова листозавивачка (Tortix viridana).

Срещат се 23 целеви вида някои от които са Carterocephalus palaemon, Lycaena dispar, Apatura iris, Apatura ilia, Limenitis populi, Neptis rivularis и Melitaea aurelia.

От твърдокрилите насекоми се срещат: голям сечко (Cerambix cerdo), бръмбар - рогач (Lucanus cervus), правокрили насекоми: зелен скакалец (Tettigonia viridissima); горски скакалец (Isophya tenuicerca) и др. Природозащитният статус на най-характерните видове безгръбначни животни е представен на Таблица 3.9-4.

В зоографско разпространение тя се отнася към северноегейския участък. Срещат се бяла мряна (Barbus barbus) и маришка мряна (Barbus cyclolepis), речен кефал (Leuciscus cephalus), балканска кротушка (Gobio kesslerii), скобар (Chondrostoma nasus) и др. В близост до с. Пчелин (по пътя за Костенец) има рибарници. Природозащитният статус на най-често срещаните видове риби е представен на Таблица 3.9-5.