Основен и специфичен подход използван при изготвянето на ДОВОС

5.2.2. Атмосферен въздух

• 
  Анализ на територията на обекта на базата на карти и оглед на района на място.
  
• 
  Преглед и анализ на съществуващата информация.
  
• 
  Набиране и систематизиране на статистическата информация за транспортните средства – вид и количество на моторните превозни средства. Изчисляване на емисиите от транспорта по утвърдени от МОСВ методики.
  
• 
  Изчисляване на емисиите от дейности, свързани с добив и първична преработка на рудата по методики на Европейската Агенция по околна среда и Американската агенция по околна среда.
  
• 
  Анализ и оценка на наличната база от данни за емисиите на вредни вещества, получени от собствени или контролни замервания, както и по утвърдени изчислителни методи. За оценка на емисиите от организираните източници се използват норми за допустими емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници, утвърдени с Наредба № 2 от 1997 г. и Наредба № 1 от 2005 г.
  
• 
  Набиране на информация за други значими неорганизирани източници на емисии.
  
• 
  Набиране и систематизиране на информация за състоянието на атмосферния въздух в региона на инвестиционното намерение. Анализ и оценка на събраната база от данни за качеството на атмосферния въздух.
  
• 
  При необходимост (ако липсват такива проучвания) се провежда замерване на концентрацията на атмосферни замърсители в избрани пунктове. Измерваните показатели се избират съобразно данните за емисиите на вредни вещества в района. Пунктовете се избират в зависимост от разположението на източниците на емисии, розата на вятъра и релефа. Методите, по които се извършват измерванията на атмосферните замърсители са по БДС или утвърдени от МОСВ.
  

За оценка качеството на атмосферния въздух се използват норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух, регламентирани с Наредба № 12 от 2010 г. (Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух), Наредба № 13 от 2003 г. (Защита на работещите от рискове, свързани с експозици на химични агенти при работа) и Наредба № 14 от 1997 г. (Норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места).

5.2.3. Води

• 
  Обща характеристика на повърхностните и подземните води– идентифициране, представителни периоди;
  
• 
  Анализ на съществуващата информация относно влиянието на физико-географски и геоложки фактори върху хидроложката обособеност на подземните води в разглеждания район;
  
• 
  Почвени характеристики като фактор за формиране на повърхностния отток;
  
• 
  Климатични фактори, влияещи върху формиране на оттока и изменението на водния баланс;
  
• 
  Сезонен и годишен ход на оттока на водните обекти на територията на разглеждания район – оценка на екстремните и средни стойности;
  
• 
  Характеристики на речния отток, свързан и с производствената дейност, определяне на водния баланс;
  
• 
  Ерозионна интензивност на водосбора;
  

• 
  Фоново състояние на повърхностните и подземните води;
  
• 
  Съществуващи източници на замърсяване на речните течения;
  
• 
  Използване и оценка на съществуващия информационен масив за качеството на водите;
  
• 
  Влияние на водното количество върху качествените параметри;
  
• 
  Предложения за пунктове на бъдещ мониторинг за качеството на водите;
  
• 
  Връзка и влияние на подземните води върху качествените характеристики;
  
• 
  Възможни източници на замърсяване на повърхностни води – производствени, битови, дъждовни;
  
• 
  Ползване на информационни масиви в държавни и други информационни центрове (МОСВ, ИАОС, частни и др.) свързани с качествата на водите;
  
• 
  Посочване на препоръки и мерки, които да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху земите и почвите при осъществяване на инвестиционното предложение;
  

5.2.4. Почви

• 
  Системно-екологичен анализ и синтез на данни, факти и литература по проблема.
  
• 
  Обобщението на данни и заключенията са направени на основата на съществуващите нормативни документи, закони, наредби и правилници.
  
• 
  Посещение и теренно проучване;
  
• 
  Анализ на карти и схеми, документация;
  
• 
  Анализ на научна литература;
  
• 
  Сравнителен анализ на данни и факти с нормативните документи;
  
• 
  Синтезиране на резултатите от анализите и съставяне на експертна оценка.
  
• 
  Сравнителен анализ на получените и съществуващите данни за почвите на обекта по отношение на литературните, във връзка с плодородието им и категорията на земеделските земи;
  
• 
  Посочване на препоръки и мерки, които да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху земите и почвите при осъществяване на инвестиционното предложение;
  
• 
  Предложение за план за изпълнение на мерките за намаляване на въздействието върху земите и почвите;
  
• 
  Анализ на известната публикувана литература, като:
  

• 
  Йолевски, М., А. Хаджиянакиев, Ив. Кабакчиев (1982): Агропроизводствено групиране на почвите. В: География на България, Издателство на БАН
  
• 
  Йолевски, М., А. Хаджиянакиев, Я. Георгиева, Ив. Кабакчиев (1980): Карта на аграекологичните райони на България
  
• 
  Кабакчиев, Ив. (1982): Азонални почви. В: География на България, Издателство на БАН
  
• 
  Кабакчиев, Ив. (1982): Бонитет на селскостопанските земи по агропроизводствени групи. В: География на България, Издателство на БАН
  
• 
  Койновр В. и кол. Почвена карта на България в М 1:400 000р1968 г.
  
• 
  Нинов, Н. (1982): Почвено-географски райони, стр. 399-400. В: География на България, Издателство на БАН
  
• 
  Нинов, Н. (1997): Почви, стр. 226-257. В: География на България, Академично издателство “Проф. М. Дринов”
  
• 
  Петров, Е., Ив. Кабакчиев, П. Божинова, Я. Георгиева, Е. Хершкович (1988): Методика за работа по кадастъра на селскостопанските земи в България.
  
• 
  Почвено-географско райониране на Бългрия, Институт „Н. Пушкаров”,1974, Изд-во на БАН под редакцията на чл. кор. проф. д-р В. Койнов, проф. Г. Гюров, ст. н. с. Ем. Фотакиева.