Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”

4.3. Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”

Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското Черноморско крайбрежие. В района на езерото са установени 245 вида, 71 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 26 вида, в SPEC3 -69 вида. Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните (Pelecaniformes), гъскоподобните (Anseriformes), дъждосвирцоподобните (Charadriiformes) и чапловите (Ardeidae) птици.

Езерото е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия пеликан, (Pelecanus crispus) и розовия пеликан, (Pеlecanus onocrotalus), малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex).

Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан (Phlacrocorax pygmeus), големия корморан (Phlacrocorax carbo), пойния лебед (Cygnus cygnus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), кафявоглавата потапница (Aythya ferina) и качулатата потапница (Aythya fuligula). Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). През зимата са наблюдавани световно застрашенте къдроглав пеликан (Pеlecanus crispus) и червеногуша гъска (Branta ruficollis). Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящигнездящия тук малък воден бик (Ixobrychus minutus).

Бургаското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите на влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото е подложено на замърсяване с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Каналът, свързващ езерото с морето е в по-голямата си част затлачен и свободното предвижване на риба през него ограничено. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.

На този етап 12% от територията на Бургаското езеро е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Защитената местност „Вая” обхваща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото и е обяена за опазването на застрашени видове птици. През 2003 г. Бургаското езеро е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1989г езерото е обявено от BirdLife International за орнитологично важно място. През1998г езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.

1. Опазване и подържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

2. Възстановяване на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Съгласно Заповед № РД -769/28.10. 2008 г. на МОСВ за обявяване на ЗЗ „Бургаско езеро” в границите на защитената зона се забранява:

1. Залесяването наливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

2. Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

3. Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

4. Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.

1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени

Видра (Lutra lutra)

Mишевиден сънливец (Myomimus roachi)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Риби (2 вида):

Уклей (брияна, облез) (Chalcalburnus chalcoides)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeusarus)

Безгръбначни (1 вид)

Водното конче Coenagrion ornatum

ЗЗ „Бургаско езеро” е разположена на повече от 12 km на югоизток от местата в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и отеделена от от тях чрез обработваеми и необработваеми земи, пътища, удвоената ж п линия Бургас София, гр. Българово, с. Свобода, кв. Долно Езерово на гр. Бургас и производствените инсталации на Лукойл, при което въздействията по време на строително монтажните дейности и експлоатацията на ветрогенераторите ще бъдат недоловими в нея.

При установената посока на миграцията е видно, че прелетелите над землището на гр. Българово птици не прелитат над ЗМ „Вая”, и не спират за почивка в нея, тъй като защитената зона е разположена на 5 km на изток от трасето на прелитащите над землището на гр. Българово птици по време на сезонните им миграции.