Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство


Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”



страница6/28
Дата22.08.2016
Размер3.62 Mb.
#7028
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28

4.3. Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”


Защитената зона обхваща акваторията на Бургаското езеро (ез. Вая) и прилежащите му обрасли с тръстика площи и рибарниците в западната му част. Бургаското езеро е плитководно бракично крайбрежно езеро –открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз. В езерото преобладава откритата водна площ, която достига до 1,3м дълбочина. Солеността на водата е около 10,58 промили и е със значителни сезонни и годишни колебания. Бреговете, са обрасли с ивица водолюбива растителност, главно тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia) и др., които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Около езерото са разположени влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества (с доминиране на свит изворник (Puccinellia convoluta), мезоксеротермна тревна растителност (предимно луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др.), обработваеми земи и пасища (Бондев, 1991; Янков, 1993, 2007).

Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското Черноморско крайбрежие. В района на езерото са установени 245 вида, 71 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 26 вида, в SPEC3 -69 вида. Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните (Pelecaniformes), гъскоподобните (Anseriformes), дъждосвирцоподобните (Charadriiformes) и чапловите (Ardeidae) птици.

Езерото е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия пеликан, (Pelecanus crispus) и розовия пеликан, (Pеlecanus onocrotalus), малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex).

Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан (Phlacrocorax pygmeus), големия корморан (Phlacrocorax carbo), пойния лебед (Cygnus cygnus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), кафявоглавата потапница (Aythya ferina) и качулатата потапница (Aythya fuligula). Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). През зимата са наблюдавани световно застрашенте къдроглав пеликан (Pеlecanus crispus) и червеногуша гъска (Branta ruficollis). Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящигнездящия тук малък воден бик (Ixobrychus minutus).

Бургаското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите на влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото е подложено на замърсяване с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Каналът, свързващ езерото с морето е в по-голямата си част затлачен и свободното предвижване на риба през него ограничено. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.

На този етап 12% от територията на Бургаското езеро е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Защитената местност „Вая” обхваща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото и е обяена за опазването на застрашени видове птици. През 2003 г. Бургаското езеро е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1989г езерото е обявено от BirdLife International за орнитологично важно място. През1998г езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.



Съгласно заповедта на МОСВ защитената зона се обявява с цел:

1. Опазване и подържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

2. Възстановяване на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Съгласно Заповед № РД -769/28.10. 2008 г. на МОСВ за обявяване на ЗЗ „Бургаско езеро” в границите на защитената зона се забранява:

1. Залесяването наливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

2. Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

3. Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

4. Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.



В стандартния формуляр на защитената зона са включени следните типове природни местообитания и животински видове:

Типове обитания (2 типа):

1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени



1410 Средиземноморски солени ливади

Птици (121 вида):

По чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР (65 вида)

Вид

Вид

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Малък сокол (Falco columbarius)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Сокол скитник (Falco peregrinus)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Средна пъструшка (Porzana parva)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Кокилобегач (Himantopus himantopus)

Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Кафяв. огърличник (Glareola prat incola)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

М. дъждосвирец (Charadrius alexandrinus)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Бойник (Philomachus pugnax)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Лопатарка (Platalea leucorodia)

Тънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus)

Тундров лебед (Cygnus bewickii)

М. черногл. чайка (Larus melanocephalus)

Поен лебед (Cygnus cygnus)

Малка чайка (Larus minutus)

Малка белочела гъска (Anser erythropus)

Дългоклюна чайка (Larus genei)

Белоока потапница (Aythya nyroca)

Дебелокл. рибарка (Gelochelidon nilotica)

Малък нирец (Mergus albellus)

Каспийска рибарка (Sterna caspia)

Трънооп. патица (Oxyura leucocephala)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Морски орел (Haliaeetus albicilla)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Блатна сова (Asio flammeus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Синявица Coracias garrulous

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Сир. пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Голям креслив орел (Aquila clanga)

Горска чучлига (Lullula arborea)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Муст. шаварче (Acrocephalus melanopogon)

Белошипа ветрушка (Falco naumanni)




По чл. 6, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (56 вида)

Вид

Вид

  1. Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

  1. Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Лиска (Fulica atra)

  1. Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

Стридояд (Haematopus ostralegus)

  1. Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius),

  1. Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Пяс. дъждосвирец (Charadrius hiaticula)

  1. Сива чапла (Ardea cinerea)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

  1. Ням лебед (Cygnus olor)

Малък брегобегач (Calidris minuta)

  1. Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea)

  1. Сива гъска (Anser anser)

Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina)

  1. Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Плоскокл. блатобегач (Limicola falcinellus)

  1. Фиш (Anas penelope)

Малка бекасина (Lymnocryptes minimus)

  1. Сива патица (Anas strepera)

Средна бекасина (Gallinago gallinago)

  1. Зимно бърне (Anas crecca)

Чернооп. Крайбр- бекас (Limosa limosa)

  1. Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Малък свирец (Numenius phaeopus)

  1. Шилоопашата патица (Anas acuta)

Голям свирец (Numenius arquata)

  1. Лятно бърне (Anas querquedula)

Голям червен. водобегач (Tringa erythropus)

  1. Клопач (Anas clypeata)

Малък червен. водобегач (Tringa totanus)

  1. Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Малък зелен. водобегач (Tringa stagnatilis)

  1. Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Голям зелен. водобегач (Tringa nebularia)

  1. Качулата потапница (Aythya fuligula)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

  1. Звънарка (Bucephala clangula)

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos)

  1. Среден нирец (Mergus serrator)

Речна чайка (Larus ridibundus)

  1. Голям нирец (Mergus merganser)

Чайка буревестница (Larus canus)

  1. Малък ястреб (Accipiter nisus)

Малка черногърба чайка (Larus fuscus)

  1. Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus)

  1. Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

  1. Орко (Falco subbuteo)

Пчелояд (Merops apiaster)

  1. Воден дърдавец (Rallus aquaticus)

Брегова лястовица (Riparia riparia)

Бозайници (3 вида):

Видра (Lutra lutra)

Mишевиден сънливец (Myomimus roachi)

Пъстър пор (Vormela peregusna)



Земноводни и влечуги (6 вида):

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Риби (2 вида):

Уклей (брияна, облез) (Chalcalburnus chalcoides)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeusarus)

Безгръбначни (1 вид)

Водното конче Coenagrion ornatum

ЗЗ „Бургаско езеро” е разположена на повече от 12 km на югоизток от местата в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и отеделена от от тях чрез обработваеми и необработваеми земи, пътища, удвоената ж п линия Бургас София, гр. Българово, с. Свобода, кв. Долно Езерово на гр. Бургас и производствените инсталации на Лукойл, при което въздействията по време на строително монтажните дейности и експлоатацията на ветрогенераторите ще бъдат недоловими в нея.

При установената посока на миграцията е видно, че прелетелите над землището на гр. Българово птици не прелитат над ЗМ „Вая”, и не спират за почивка в нея, тъй като защитената зона е разположена на 5 km на изток от трасето на прелитащите над землището на гр. Българово птици по време на сезонните им миграции.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница