Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на SPABG0000270 „Атанасовско езеро”

4.2. Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на SPABG0000270 „Атанасовско езеро”

Тази защитена зона обхваща акваторията на Атанасовско езеро и прилежащата територия между покрайнините на гр. Бургас на юг, главния път Бургас-София на югозапад, част от землищата на селата Ветрен, Банево и Рудник на север, общинския път Бургас -с. Рудник на североизток и пътя Бургас Каблешково на изток. Защитената зона включва значително разнообразие от местообитания.

Атанасовското езеро е свръх солено езеро с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Разположено е северно от гр. Бургас непосредствено до морския бряг, като през него минава пътя Бургас Варна. Езерото е разделено с диги на плитки соленоводни басейни без висша растителност и други участъци свободни от растителност или обрасли в различна степен с европейска солянка (Salicornia europea). На места площите са заети с характерна за сладководните водоеми водолюбива растителност с преобладаване на теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia), тръстика (Phragmites australis) и др. Около езерото съществуват малки сладководни блата, мочурливи ливади и система от обрасли с блатна растителност канали и сухи терени с преобладаване на полски пелин (Artemisia campestris), луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium pirenne), и др (Бондев 1991; Янков, 2007 1993). В съседство на север се разполагат обширни обработваеми площи, а на юг са разположени гробищния парк и жилищните квартали на гр. Бургас.

В района на Атанасовското езеро са установени 306 вида водолюбиви птици (Mihev et al., 2004), от които 84 вида включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 127 са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirthLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 19 вида, а като застрашени в Европа SPEC2 28 вида и в SPEC3 80 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания на 105 вида включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие за които се изискват специални мерки за защита. От тях 103 вида са включени в Приложение I на Директива 79/409 на ЕЕС. В езерото гнезди преобладващата част от българската популация на блеклюна (Recurvirostra avosetta), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis) и морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), поради което е най-важното място за тези видове. Атанасовското езеро се намира на прелетния път Via Pontica и е типично „място с тесен фронт на миграция” за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. Над зоната по време на есенната миграция ежегодно прелитат до 240 000 щъркела и 60 000 грабливи птици. Атанасовското езеро е място с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), тръстиковия блатар (Circus aeroginosus), вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел (Aquila pomarina). Заедно с останалите Бургаски езера е едно от най- благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора. Редовно през зимния период в значителни количества тук се срещат малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) и лопатарката (Platela leucorodia). По време на прелет е устаноявяван и изключително редкият световно застрашен вид тънкоклюният свирец (Nimenius tenuirostris). Тъй като не замръзва през зимата, езерото е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици, сред които къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), червеногушата гъска (Branta ruficollis), белият ангъч (Tаdorna tadorna), саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) и др.

1. Опазване и подържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

2. Възстановяване на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Съгласно Заповед №РД-839 от 17 ноември 2008 г. на МОСВ за обявяване на ЗЗ „Атанасовско езеро” в границите на защитената зона се забранява:

1. Премахване на характеристиките на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;

2. Залесяването наливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

3. Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

4. Извършването на дейности, свързани с отводняване или пресушаване на водни обекти, освен за целите на солодобива;

5. Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;

6. Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

7. Изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра с изключение на такива, които към датата на обнародването на заповедта в Държавен вестник са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда.

В стандартния формуляр на защитената зона са включени следните типове природни местообитания и животински видове:

Типове обитания (6 типа):

1150*Крайбрежни лагуни

1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени

1410 Средиземноморски солени ливади (Juncetalia maritimi)

1530*Панонски солени степи и солени блата

2110 Зараждащи се подвижни дюни

Видра (Lutra lutra)

Maлък подковонос (Rinolophus hipposideros)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Земноводни и влечуги (6 вида)::

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Безгръбначни (1 вид):

Бисерна мида (Unio crassus)