Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство



страница4/28
Дата22.08.2016
Размер3.62 Mb.
#7028
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28

3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи


Инвестиционното предложение се състои от следните елементи:

  • Фундаменти със закрепени посредством фланци ветрогенератори. Всеки един от тях се състои от кула, ротор, гондола и системи за контрол.

  • Кула -поддържа гондолата и ротора. Нейната конструкция може да бъде от тръбна стомана или бетон. Височината на кулата за този инвестиционен проект се предвижда да бъде до максимум 110 m.

  • Ротор - преобразува силата на вятъра във въртеливо движение. Включва главина и 3 перки. Перките поемат движението на вятъра и предават неговата сила към главината, която е свързана с вал с ниска скорост. Този вал на свой ред е свързан с мултипликатор или кутия с предавки. С развитието на технологиите през последните години се предлагат конструкции с низко шумящи перки изработени от стъкловлакна пропити с полиестерни или други смоли. Замяната на металните перки с такива от стъклопласт е свързана и с преодотвратяването на генерирането на магнитни полета и превантивни мерки срещу евентуални въздействия в района на ветрогенераторите.

  • Гондола – в нея се монтира електрически генератор, който трансформира енергията на въртене в електрическа енергия, мултипликатор или кутия с предавки, който увеличава скоростта на въртене и останалите спомагателни системи и механизми; Тъй като при работата на вятърния генератор се произвежда голямо количество топлина, в гондолата се инсталира система за охлаждане, която използва за целта предимно вятъра.

  • Системи за хидравличен контрол, ориентация и спиране - използва се предимно активна система за ориентация, т.е. един механизъм от електромотори и мултипликатори, който поддържа ротора ориентиран в оптималната посока срещу вятъра във всеки един момент. Механизмът за ориентиране получава сигнали от електронен контролер, свързан с ветропоказател, разположен в задната част на гондолата. Ветропоказателят отчита скоростта и посоката на вятъра. Рамата или гондолата включва също така хидравлична част, която задвижва системата за повиване на перките, и спирачна система.

  • Трансформатор – предназначението му е да повиши генерираното от ветрогенератора напрежение до стойноста на напрежението по кабела за пренос. В случая се предвижда полгането на подземен кабел за напрежение 33kV. В някои от моделите трансформаторът се монтира в гонолата, а в други се разполага на земята в основата на кулата. Най-често се използват трансформаторни клетки за които се изисква площ за разполагане около 3 m2.

  • Електропреносна линия – Предвижда се произведената мощност да бъде до 33mW, като свързването на всеки един от генераторите да се осъществи чрез общ подземен електропреносен кабел 33kV към ОРУ на новопостроена подстанция в землището на с. Дрянковец. Кабелът ще бъде с положен на дъбочина 1м в сервитута на полските пътища, към местностите Караяна и Ташлъците и ще продължи към ОРУ на новопостроената подстанция в землището на с. Дрянковец, съгласно приложенията схема. Поради изисквания за безопасност и предотвратяване на свличания, провеждането на изкопни работи и полагането на кабела ще се извършва поетапно в участъци от 100 m. При използване на компактен багер и при необходимост булдозер продължителността на въздействията във всеки 100 метров участък ще бъде 3-4 дни. След засипване на кабела съществуващата тревна растителност напълно ще се самовъзстанови през следващия вегетационен сезон. Тъй като се предвижда полагането на кабела да се извърши в сервитута на път в който появилата се дървесна и храстова растителност задължително подлежи на премахване полагането на кабела няма да бъде свързано с допълнително унищожаване на растителност.

По отношение на очакваните въздействия от елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху близките защитени зони или техните елементи, потенциалните въздействия са смъртност на индивиди от видове, предмет на опазване в тях, увреждане на местообитание или място за контакт и генетичен обмен на видове от фауната представляващи трофична база за част от видовете срещащи се в района, фрагментация на местообитания и бариерен ефект.

Задача на доклада за ОС върху най-близките защитени зони е подробно и задълбочено да изясни очакваните въздействия, тъй като информацията внесена от възложителя не е достатъчна за вземане на решение.


4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана за инвестиционното предложение


Най близко разположените до площадките за монтиране на ветрогенераторите са следните защитени зони от националната екологична мрежа: pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCIBG0000273 „Бургаско езеро“. За тях РИОСВ Бургас е постановил да се изготви оценка на съвместимост спрямо целите и предмета им на опазване.

4.1. Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“


Границите, предмета и целите на опазване в тази защитена зона са представени в нейното досие, включващо Натура 2000 Стандартен формуляр за специални защитени зони (pSCI) за проекто – територии от значение за общността и за специални консервационни зони (SPA), описание на предмета и целите на опазване (съгласно чл. 8. ал.1, т. 2 на ЗБР), в които са представени целите на зоните, списък на типовете местообитания от Приложение 1 на ЗБР, животинските и растителни видове предмет на опазване и режимите на опазване със забраните на дейностите в защитените зони

Защитената зона pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“ представлява хълмиста територия, покрита от вторични широколистни гори. Има няколко микроязовира, които се използват за поддържане на гнездещите двойки червения ангъч (Tadorna ferruginea). Голям процент от площта на мястото е заета от орни земи и полета, обрасли с храсти. Друга част от мястото е покрита с широколистни гори с преобладаваща дървесна растителност от род Quercus. Защитената зона е част от миграционния път на прелетните птици Via Pontica и е подходящо местообитание за размножаване на царския орел (Aquila heliaca). Площта се използва за гнездене от червения ангъч (Tadorna feruginea). Важно място за почивка на прелетните птици.

Характерните за зоната широколистни гори обхващат южните склонове на Айтоска Стара планина достигащи на запад до селата Съдиево, Миролюбово и Ветрен, а на юг до м.с Черно море, Лъка и гр. Каблешково и на изток-източните склонове, западно от пътя Каблешково, Медово, Порой и Гълъбец.

Целите на създаване на pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“ са:


  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

В pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ предмет на опазване са следните типове местообитания:

1530 – Панонски солени степи и солени блата

6110* - Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

6220 – Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

62A0 - Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

6430 – Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 – Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo dlbi-Veronicion dillenii

91AA* - Източни гори от космат дъб

91MO – Балкано-панонски церово-горунови гори

От тях само хабитат код 91МО е под режим на забрана за промяна на предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер.



Птици (117 вида):

Птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC (62 вида)

Вид

Вид

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Белоока потапница (Aythya nyroca)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Малък сокол (Falco columbarius)

Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Белочела сврачка (Lanius nubicus)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Бойник (Philomachus pugnax)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Бухал (Bubo bubo)

Осояд (Pernis apivorus)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Планински кеклик (Alectoris graeca)

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus)

Поен лебед (Cygnus cygnus)

Голям воден бик (Botaurus stellaris)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Голям креслив орел (Aquila clanga)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Г. маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Полубел. мухоловка (Ficedula semitorquata)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Ръждив aнгъч (Tadorna ferruginea)

Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

Сив жерав (Grus grus)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Синявица (Coracias garrulus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Козодой (Caprimulgus europaeus)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Сокол скитник (Falco peregrinus )

Къс. чучулига (Calandrella brachydactyla)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Степен блатар (Circus macrourus )

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)

Малка белочела гъска (Anser erythropus)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Малка чайка (Larus minutus)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Черна каня (Milvus migrans)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC (55 вида)

Вид

Вид

Бел. рибарка (Chlidonias leucopterus)

Малък свирец (Numenius phaeopus)

Брегова лястовица (Riparia riparia)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Ням лебед (Cygnus olor)

Въртошийка (Jynx torquilla)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Обикновен пчелояд (Merops apiaster)

Г. горски водобегач (Tringa ochropus)

Обикн. калугерица (Vanellus vanellus)

Г. зеленоног водобегач (Tringa nebularia)

Орко (Falco subbuteo)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Полска чучулига (Alauda arvensis)

Голям свирец (Numenius arquata)

Посевна гъска (Anser fabalis)

Г. червеноног водобегач (Tringa erythropus)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Сив брегобегач (Calidris temminckii)

Звънарка (Bucephala clangula)

Сива гъска (Anser anser)

Зеленогл. патица (Anas platyrhynchos)

Сива овесарка (Emberiza calandra)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Сива патица (Anas strepera)

Зимно бърне (Anas crecca)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Сребриста булка (Pluvialis squatarola)

Качулата потапница (Aythya fuligula)

Средна бекасина (Gallinago gallinago)

Клопач (Anas clypeata)

Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina)

Крещалец (Rallus aquaticus)

Фиш (Anas penelope)

Крив. брегобегач (Calidris ferruginea)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Лиска (Fulica atra)

Черноопашат крайбр. бекас (Limosa limosa)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)

Малък брегобегач (Calidris minuta)

Чухал (Otus scops)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Шилоопашата патица (Anas acuta)

Малък зелен. водобегач (Tringa stagnatilis)

Южен славей (Luscinia megarhynchos)

Малък червен. водобегач (Tringa totanus)




Бозайници: от Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС (7 вида)

Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni)


Мишевиден сънливец (Myomimus roachi)

Дългоух нощник (Myotis bechsteini)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Пъстър пор (Vormela peregusna)



Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC(8 вида)

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)


Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)


Други значими видове, земноводни и влечуги (10 вида)

Зелена крастава жаба (Bufо viridis)

Жаба дървесница (Hyla arborea)

Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina)

Смок стрелец (синурник) (Coluber caspius)

Сива водна змия (Natrix tesselata)


Пепелянка (Vipera ammodites)

Ивичест гущер (Lacerta trilineata)

Зелен гущер (Lacerta viridis)

Степен гущер (Podarcis muralis)

Кримски гущер (Podarcis taurica)


Риби (2 вида)

Обикновен щипок (Cobitis taenia)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Безгръбначни (7 вида)

Бисерна мида (Unio crassus)

Вертиго (Vertigo angustior)

Водно конче Ценагрион орнатум (Coenagrion ornatum)


Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Murimus funereus)

*Алпийска розалиа (Rosalia alpina)



Растения включени като други значими видове (8 вида)

Оливиеров минзухар (Crocus olivieri)

Пролетно ботурче (Cyclamen coum)

Фибигия (Fibigia clypeata)

Черноморска ведрица (Fritilaria pontica)



Елвезиево кокиче (Galanthus elwesii)

Бяла змийска трева (Goniolimon collinum)

Недоразвит лимодорум (Limodorum abortiwum)

Широколистен опопанакс (Opopanax bulgaricum)



Защитената зона е разположена на около 4 km на север и 1,5 km на изток от площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите. Реализирането на инвестиционното предложение не е в противоречие с целите за постигането на които е обявена pSCIBG0002044 „Айтоска планина”. Площадките на които ще бъдат издигнати ветроенергийните кули са разположени извън границите на защитената зона, поради което реализирането на ИП не е свързано с отнемане на площи предствляващи типове местообитания, предмет на опазване в защитените зони, или увреждане на местообитания на видове предмет на опазване в защитените зони.

Тъй като не се предвиждат никакви дейности в защитената зона, а въздействията от дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат недоловими в която и да е точка от защитената зона- няма да могат да бъдат регистрирани визуално или посредством замервания същите могат да бъдат класифицирани като незначителни.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница