Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство

5.1.1. Върху типовете местообитания

Териториите, близки по състава на растителната покривка до местообитания 6220 – Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea и 6240 – Субпанонски степни тревни съобщества са представени по обезлесените билни части на Айтоска планина и подножията на склоновете и.

Местообитание 1530 – панонски солени степи и солени блата се намира в най- южната част на pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ между разклона на път II-906 Бургас – Каблешково и пътя за с. Рудник и източната граница на землището на с. Рудник, под трасето на желзопътната линия Бургас – Варна, която е останала недовършена.

Типовете природни местообитания 91AA източни гори от космат дъб и 91M0 балкано-панонски церово-горунови гори са по склоновете на Айтоска планина и са отдалечени на разстояние по-голямо от 5 km от района на инвестиционното предложение.

С реализирането на инвестиционното предложение няма да бъде намалена площта на нито един от типовете местообитания, които се опазват в защитената зона нито ще бъде увредено по някакъв начин някое от тях поради отдалечеността им от местата в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и преминават кабелните трасета. Инвестиционното предложение изцяло ще се реализира на територия разположена извън границиите на защитената зона.

5.1.2. Въздействия върху птиците предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“

Предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ са местообитанията на общо 117 вида птици (62 вида, включени в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС и 55 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС).

Със строителството се очакват следните въздействия върху птиците на местата, в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите (Langston & Pullan, ХХХХ):

• 
  Смущения в поведението на птиците водещи до напускане на заеманата от тях територия и бариерен ефект;
  
• 
  Риск от смъртност поради сблъсък с ветроенергийните съоръжения и електропреносната мрежа;
  
• 
  Трайна загуба на местообитания.
  

В изготвените изготвените от Европейската комисия Насоки за развитието на вятърната енергия в съответствие с характера на законодателството на ЕС т. 5 Оценка на въздействията от ветроенергийни паркове върху Натура 2000 зони (EU, 2010) е отбелязано, че смъртността от ветрогенератори е спорадична и зависи от различни обстоятелства като сезон, местоположение на ветрогенераторния парк, вида на птиците и пр. Изследванията на Общността (Wolsink, 2000; Simon, 1996) показват, че въздействията върху птиците от вятърните паркове са слаби, но в екологични райони със застрашени или уязвими видове, въздействията от ветрогенераторни паркове върху птиците и местообитанията им могат да генерират опозиция от екологични или с друг обществен интерес групи с местно значение.

Очакванията са за незначителни въздействия върху орнитофауната в границите на площадките в които ще бъдат разположени ветрогенераторите и кабелните трасета по време на строителните дейности от началото на изкопните дейности до рекултивацията на строителните площадки. Всички отрицателни въздействия могат да бъдат намалени в значителна степен в резултат на прилагане на смекчаващи мерки, като стартирането на строителните дейности преди размножителния период на птиците, използване на съществуващи полски пътища, изготвяне на инструкции за опазване на животинските видове в обхвата на инвестиционното предложение, използване на съоръжения за ранно предупреждение и изключване при приближаване на големи птичи ята и оптимизиране на организацията на строително монтажните дейности за приключването им в най-кратък срок.

Границите на защитената зона преминават на около 4 km на север и 1,5 km на изток от местата в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите.

Прогнозирането на въздействието върху птиците се базира на сравнителния метод и направените наблюдения по време на миграциите на птиците в района и в обхвата на въздействията на подобни реализирани инвестиционни намерения – вече монтираните ветроенергийни съоръжения в местността „Пирамидата край” с. Дрянковец, край с. Зетьово община Айтос и между с. Вресово и с. Зайчар и край с. Сини рид, община Руен, ветроенергийния парк Свети Никола, край Калиакра и ВЕП Черна вода в Румъния. Сравнителният метод и извършването на наблюдения във вече построени ветроенергийни паркове се препоръчват от подготвения от Европейската комисия документ „Насоки за развитие на енергията от вятъра съгласно законодателството на Европейския съюз по околна среда на Европейската комисия „Развитието на вятърната енергия и Натура 2000”(EU 2010).

По отношение на преки въздействия (смъртност поради сблъсък с ветроенергийни съоръжения и електропреносната мрежа) са ползвани даните относно вида и броя на загиналите в резултат на сблъсъци с ветроенергийни съоръжения птици от оценката за съвместимост на Националния план за действие за енергията от възобновяеми енергийни източници (НПДЕВИ).

Прогнозите се основават и на публикации от направените наблюдения във ветрогенераторни паркове в чужбина.

В поместената в Приложение 1 към ДОС таблица са предоставени данни за птичата смъртност в различни ВЕП по света. При сравняване на резултатите се вижда, че най-малка смъртност е отбелязана в парковете, които са построени в открити хълмисти места и обработваеми площи и най-голяма близо до крайбрежието. В случая от решаващо значение е правилния избор на мястото за изграждане на ветрогенераторен парк. В парковете, които са построени в открити хълмисти места и обработваеми площи подобни на района в който ще бъдат монтирани ветрогенераторите места смъртността е незначителна - един малък червеноног водобегач, в парк със 70 ветрогенератора в Швеция или нулева смъртност в парк с 22 генератора във Великобритания. Видовете които са показали чувствителност и за които има доказана смъртност не обитават тази част от землището на гр. Българово и местата в които ще бъдат монтирани ветрогенератори. В изследванията си Erickson (2003) е стигнал до заключението, че броят на загиналите птици от сблъсъци с ветрогенератори е значително много по-малък от загиналите от моторни превозни средства, стъклени витрини и прозорци на сгради, радиорелейни кули и електроразпределителната мрежа. Изследванията на Erickson (2003) са правени в прохода Алтмант в район на висока концентрация на птици, в парк с по-висока плътност на ветрогенераторите на единица площ и остарели конструкции турбини. При подходящо разполагане на ветрогенераторите на места с по малък брой на мигриращите птици, при по-голямо разстояние между ветрогенераторите и по-ново поколение турбини отчетената смъртност може значително да бъде снижена и сведена до нулевата. По време на изследванията на Erickson са преобладавали турбини с решетъчни конструкции на кулите и с мощност 250 kW и скорост на въртене на пропелера 30- 60об/мин което е една от причините за отчетената по висока смъртност. Изследванията на Howell (1997) и Hunt (2002) отчитат по-висока смъртност за Турбините Kenetch 56-100k каквито са монтирани в Altamonth Pass. В други райони на САЩ и други страни е отчетена много по-малка смъртност включително и нулева. В паркове с турбини с мощност от 600 kW до 1,5mW е отчетена от 3 до 7 пъти по малка смъртност от колкото в Алтамонт (Таблица 5.1.3.1-1).