Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство

2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти /инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони

От така представените данни може да се заключи, че на площ от 314 km² около бъдещия ветропарк са разположени и проектирани 67 ветрогенератора или 0,21 ветроген./km².

При сравнение с ветропаркове от Североизточна България (ВЕП „Царевец” с 0,45 ветрогенератора/km², ВЕП „Камен бряг” с 0,78 ветроген./km², ВЕП „Житен” с 0,68 ветроген./km², ВЕП „Добрин” с 0,52 ветроген./km², се вижда, че плътността на ветрогенераторите от разглежданото ИП е с най-ниски стойности.

Б. Бариерен ефект върху фронта на миграция

Бариерният ефект се проявява при препятствия (бариери) с голяма височина по пътя на мигриращите птици. Тези бариери имат естествен произход (планински вериги, големи акватории) или антропогенен характер (телевизионни и радиокули, небостъргачи, далекопроводи, а напоследък и ветрогенератори). Бариерният ефект се измерва с количеството енергия, която мигрантите изразходват допълнително, за да избягнат препятствията по техния път. Засега няма утвърдена методика за оценка на бариерния ефект от ветрогенератори. Не съществуват и ефикасни мерки за намаляването му. Някои експерти препоръчват оформянето на въздушни коридори, свободни от ветрогенератори и разположени успоредно на миграционното трасе и основното направление на прелета.

За решаването на този проблем тук предлагаме нов подход. Той е основан на механизма на полета при реещите се птици по време на миграция. Известно е, че за изминаване на големите разстояния между местата за размножаване и зимовищата в Африка реещите се птици използват възходящи потоци от топъл въздух (термики, термали), които се образуват над терени с по-тъмен цвят – угари, вулканични скали, стърнища, пасища и пр. С тяхна помощ птиците набират с реещ полет височина до 1000-1500 m, след което с планиращ полет достигат до следващата термика. В зависимост от теглото на тялото, размера и формата на крилата, при различните видове птици ъгълът на планиране е различен, което определя изминатото разстояние (Pennickuick, 1969).

Същността на нашия подход за редуциране на бариерния ефект е в отреждането на терени с условия за образуването на термики, които да са разположени непосредствено северно и южно от територията на проектирания ветропарк (Фиг. 2-2). На тези терени летящите във въздушното пространство между 50 и 200 m реещи се птици ще може да набират височина, за да „прескочат“ създадената от човека бариера. Това определя голямото значение на термиките за предпазване от сблъсъци, поради което те трябва да станат задължителна част от елементите на всеки ветропарк.

За намаляването на бариерния ефект в настоящата оценка са използвани следните данни: форма, местоположение и ширина на проектирания ветропарк в посока, перпендикулярна на основното направление на миграцията, броят на установените мигранти във въздушното пространство между 0 и 200 m и най-вече начинът на използването на земята на териториите, които заобикалят проектирания ветропарк. В конкретния случай това са ниви, над които обикновено се образуват термики.

Ширината на проектираните и построени ветропаркове в посока запад – изток при гр. Българово е около 8,5 km или 14,1% от ширината на миграционния фронт (около 60 km) в тази част на Via Pontica. Нивите, които заобикалят терена на ИП ще смомагат до голяма степен за преодоляването на бариерния ефект.

Кумулативният и бариерен ефект са разгледани и при отделните защитени зони в следните раздели:

За pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“: раздел 5.1.5 и 5.1.6.

SPABG0000270 „Атанасовско езеро”раздел 5.2.5 и 5.2.6.

pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”.раздел 5.3.7 и 5.3.8.

В заключение на този раздел следва да подчертаем, че тъй като терените на ИП не попадат в защитени територии по смисъла на ЗЗТ и в защитена зона по ЗБР със сигурност може да се твърди, че реализирането на ИП няма да увеличи кумулативния ефект в защитените зони. То няма да окаже и отрицателно въздействие върху структурата и функционирането им. Чрез посочените по-горе смекчаващи мерки бариерния ефект върху тях ще бъде намален значително.