Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на план програма „пуп – прз за изграждане на два броя вилни сгради в поземлен имот №00878. 503. 259,местност „Лозята”

Делфинът муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) и афалата (Tursion truncatus) са редки обитатели на откритите морски пространства с които реализрането на инвестиционното предложение не е свързано. Дейности поради реализирането на плана в откритите морски пространства не се предвиждат, поради което въздействия върху тях не се очакват. Отдалечеността на имота от Черно море е на около 1 километър.

Наличието на множество пещери, минни галери и запустели сгради в обезлюделите селища в Странджа я определят като място от съществено значение за хранене, разможаване и зимуване на прилепите. Характерни за тази част на България са Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям нощник (Myotis myotis), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) обитаващи тази част на страната.

Местообитанията с които е свързан жизненият цикъл на прилепите се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология:

убежища (roosts) – местообитания в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножението, отглеждането на малки и копулацията.

хранителни (ловни местообитания) (foraging habitats) -местообитания в които ловуват

летателни пътища (flayways)-местообитания по които прилепите преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и или по пътя от едно убежище към друго по време на сезонните миграции (migratory flyways)

По отношение на убежищата видовете прилепи в България са разделени на две големи групи (по Иванова 2005)

1. Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви -целогодишно обитават само подземни убежища и факултативно пещеролюбиви -размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в други убежища (най-често различен тип постройки)

2. Не-пещеролюбиви: характерно е, че един вид използва различен тип убежища през различните сезони: скални- през лятото обитават цепки в скалите, данни за зимуването им почти липсват Често и синантропни; горски през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища; синантропни- през лятото обитават различен тип постройки, зимуват най-често в подземни убежища.

В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи по отношение на убежищата.

З зимно

Р размножително.

От представените в таблицата данни могат да се направят следните заключение по отношение на убежищата на прилепите предмет на опазване в защитената зона.

Най-известните подземни убещища в Страндажа са по-големите пещери „Еленина дупка“, „Чепра“, „Осморката“ и „Вълчата яма“, край с. Бяла вода, „Калето“, „Леярниците“, „Брежанка“, „Малката пропаст“, „Прохода“ и „Младежка пропаст“, „Голямата въпа“ край с. Стоилово и „Братановата пещера“ край с. Бръшлян. Пещерите са разположени на разстояние по-голямо от 20км и преки въздействия върху пещерната фауна по време на хабернация, размножение и почивка през деня не се очакват.

Факултативно пещеролюбивите прилепи използват като размножителни и летни убежища постройки (подпокривни пространства и стари необитаеми постройки). Такива представляват подпокривните пространства на необитаемите сгради в близките селища. С реализирането на плана с изграждането на сградите възможностите за заселване на ниши и подпокривни пространства от ползващите постройки за летни убежища прилепи ще се увеличат.

Реализирането на плана не е предвижда дейности, водещи до унищожаването на скални образования с цепки ползвани като летни убежища на Barbastella barbastellus и Myotis bechsteini.

Предпочитани ловни местообитания (foraging habitats) на защитените прилепи, обитаващи района на имота за който се изготвя плана за всички видове са открити водоеми (вкл бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, покрайнини на гори, самите гори и за синантропните видове синантропни структури -паркове и градини.

Реализирането на плана не е свързано с унищожаването на такива структури, тъй като същият се изготвя за урбанизирана територия и въздействието върху ловните местообитания на прилепите предмет на опазване в защитената зона ще бъде незначително.

По отношение на летателните коридори както на включените в стандартния формуляр прилепи така и за останалите видове проучвания почти не са правени и механизмът на ориентиране и какви летателни коридори използват за да достигнат до ловните си територии или алтернативните убежища не е изяснен. Предполага се, че ориентири могат да бъдат естествени или изкуствени линейни елементи на ладшафта като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и др.

Реализирането на плана не е свързано със значителни изменения на ландшафта на местността и въздействието върху летателните коридори на прилепите ще бъде незначително. Като линеен елемент от ландшафта в района се определя пътя Ахтопол- Синеморец, чието трасе ще остане незасегнато от плана.
Прогнози за въздействията върху прилепната фауна.

Потенциално засегнат вид	Численост в ЗЗ	Очаквана численост след реализиране на ИП	Местообитание на вида	Вид на въздействията
				Намаляване площта на местообитанията	Фрагментация на популацията	Унищожаване на убежища	Смъртност на индивиди
Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)	наличен	наличен	подземни убежища постройки	не	не	не	не
Голям нощник (Myotis myotis)	2000- 5000i	≥2000- 5000i	подземни убежища постройки	не	не	не	не
Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)	2000- 5000i	≥2000- 5000i	подземни убежища постройки	не	не	не	не
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)	1000- 4000i	≥1000- 4000i	подземни убежища пещери	не	не	не	не
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)	2000- 4000i	≥ 2000- 4000i	подземни убежища	не	не	не	не
Дългоух нощник (Myotis bechsteini)	2000 -5000i	≥2000 -5000i	пещери хралупи	не	не	не	не
Остроух нощник (Myotis blythii)	1000- 5000i	≥ 1000- 5000i	подземни убежища постройки	не	не	не	не
Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)	P наличен	P наличен	подземни убежища пещери	не	не	не	не
Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)	500 -1500i	≥500 -1500i	подземни убежища пещери	не	не	не	не
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)	100 -2000i	≥100 -2000i	подземни убежища постройки	не	не	не	не
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)	500 -1500i	≥500 -1500i	пещери хралупи	не	не	не	не
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)	500 -2500i	≥500 -2500i	подземни убежища пещери	не	не	не	не

Обща оценка: Реализирането на ИП ще бъде с назначителни въздействия за всички представители на прилепите (Chiroptera).

.

Клас Влечуги (Reptilia). Характерът на територията която е урбанизирана не предполага наличието на местообитания и представители от видове характерен за югоизточна България, а и обитаването и от влечуги е несъвместимо с предназначението и.

Обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis). Този вид костенурки са постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си.

Имотът за който се изготвя плана е отдалечен от стоящи и бавнотечащи водни басейни местообитания на обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), като най-близкото от тях - долното течение на р. Велека е отдалечено на около 3,1 км на юг. Не се предвиждат дейности свързани със заустване на непречистени отпадни води в такива басейни или пресушаването им поради което въздействията върху вида ще бъдат незначителни.

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni),и Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

Характерът на растителността в съседните на имота за който се изготвя плана площи – гори, храсталаци и горски поляни ги прави подходящи местообитания на сухоземните костенурки (Testudo hermanni (Eurotestudo hermanni), Testudo gracea).

С реализирането на плана, който се изготвя за имот урбанизирана територия не се очакват въздействия върху двата вида сухоземни костенурки и местообитанията им тъй като с реализирането на плана ще бъдат изградени две вилни сгради. Движението на хора ще бъде основно по пътя Ахтопол- Синеморец по посока на гр Ахтопол а на запад към площите в които могат да бъдат намерени представители на сухоземните костенурки ще бъде ограничено. Сухоземните костенурки са с примитивна нервна система, слабо са чувствителни към шумови въздействия, наблюдавани са отделни екземпляри в градини дворове в малките селища в района. Самото човешко присъствие не е фактор за оцеляването им, а унищожаването на обитанията им чрез пожари, подмяна на състава на растителността и превръщането на необработваемите земи в обработваеми, застрояване с висока плътност на територии в които е установено обитаването им, реализиране на трудно преодолими за тях инфраструктурни проекти и директното им улавяне и унищожаване. В случая местообитанията им са фрагментирани от пътя Ахтопол – Синеморец и ново фрагментиране с реализирането на плана няма да има.

Като се има предвид, че планът се изготвя за урбанизирана територия и по-горе изложеното може да се направи заключение, че въздействията от реализирането му върху двата вида сухоземни костенурки и местообитанията им ще бъдат незначителни..

Обект на защита в „Странджа“ BG0001007 е ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata) включен в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС и като други значими видове са включени и смокът синурник (Coluber caspius), сивата водна змия (Natrix tesselata), медянката (Coronella austriaca) и пепелянката (Vipera ammodites) с мотивацията, че сa защитени от международни конвенции - категория (С). Смокът синурник (Coluber caspius) и сивата водна змия (Natrix tesselata) са широко разпрстранени (С) в защитената зона.

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata). Обитава скалисти терени, обрасли с тревна и храстова растителност, каквито не се засягат с реализирането на плана. В Стандартният Натура формуляр, видът е отбелязан като рядък „R”. По литературни данни, видът е типичен за Струмската долина. За южното Черноморско крайбрежие е характерен пъстрия смок (Elaphe sauromates), който е самостоятелен вид, но според по- старата класификация е подвид на ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata sauromates – Ковачев (1912). Подходящи за него обитания в защитената зона са сухите скалисти места със сухи тревни съобщества в землището на гр. Ахтопол.

Катери се добре по дърветата и в горски местообитания прекарва голяма част от времето в короните на дърветата. Активен е от април до октомври. През пролетта и есента е активен и през деня, но през горещите летни дни през деня се крие в дупки на гризачи, хралупи и под камъните. В храната му преобладават гризачи, птици и яйцата им и по-рядко гущери. Видът не е установяван в периода на проучването и няма данни за това.

Поради бързото придвижване на змиите след долавяне на вибрациите по земната повърхност от приближаващите хора и машини те бързо ще се отдалечат от източника който може да бъде заплаха за тях и скрият в близките храсталаци или високи треви. В случай на строителни дейности през есенно-зимния перод въздействие върху тях не се очаква.

Планът се изготвя за имот който е урбанизирана територия, а в близките имоти вече е реализирано ново строителство поради което с реализирането му не се очакват значителни въздействия върху представителите на змиите. Очакваните въздействия в случая върху змиите при реализирането на плана ще бъдат краткотрайни по време на строителството и незначителни при експлоатацията.

Клас Земноводни (Amphibia)

С реализирането на плана не се предвижда заустване на поток непречистени битовофекални води, които биха застрашили местообитанията на червенокоремната бумка (Bombina bombina), голямия гребенест тритон (Triturus karelinii) които са застрашени в по голяма степен в местата за размножаването им.

В България е разпространена в ниските части на страната до около 250 m н.в., в Дунавската равнина, Тракийската низина, Северното Черноморие и отделни находища по Южното Черноморие.

Обитава естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и наводнени коловози. Предпочита водоеми с обилна растителност. От водоемите се отдалечава на малки разстояния, като следва влажни местообитания. Най-близкото и местообитание в защитената зона са мочурливите места покрай р. Велека.

Активна е денем и привечер, но през брачния период и през голямата част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни животни. Размножителният период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Хибернацията е от ноември до март-април.

Видът е разпространен в границите на защитената зона, като се среща във влажни места покрай реките Велека, Резовска и Силистар Ропотамо с прилежащите към тях мучурливи места с малки локви в малък радиус от тези локви, като размерът на територията в която се срещат се определя от влажността на субстрата.

Не се среща на територията на имота за който се изготвя плана. Въздействията от реализирането на плана върху нея и местообитанията и ще бъдат незначителни.

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)- Среща се почти в цялата страна до около 1500 m н.в. Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци. Обитава застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Сухоземната фаза обитава окрайнини на гори и храсталаци в близост до водоемите за размножаване (до около 300 m от тях в зависимост от влажността на субстрата). Възможни обитания са налични в поречията на реките Велека и Резовска. Във водата се храни с ларви на комари и други насекоми, дребни ракообразни, тубифекс и др. На сушата яде дъждовни червеи, голи охлюви, бавноподвижни членестоноги и техните ларви. Копулацията е от март до май. Оплодените яйца се залепват по подводните растения. Инкубацията е около две седмици. Метаморфозата настъпва след около три месеца. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите). В стандартния формуляр на защитената зона е отбелязан като типичен. Не се среща на територията на имота за който се изготвя плана, поради отдалчеността му от възможни местообитания на вида. Въздействията от реализирането на плана върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни