Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на план програма „пуп – прз за изграждане на два броя вилни сгради в поземлен имот №00878. 503. 259,местност „Лозята”

Изпълнението на плана ПУП във времето протича при следните етапи:

-Изработка на ПУП за поземления имот;

-Преминаване през процедурата изискваща се от ЗООС;

-Съгласуване с РЗИ-Бургас за местоположение;

-Одобряване от общинския експертен съвет на ПУП;

-Проектиране, строителство, експлоатация на обекта.

Обхватът на територията, предмет на плана включва терен от Урбанизираната територия за ниско застрояване(10м) на град Ахтопол, община Царево, област Бургас, местност „Лозята”.

Територията на ПИ с идентификатор 00878.503.259, местността „Лозята”

предмет на плана е 1883 кв.м.

ПИ е с граници:

-северозапад:полски път;

-североизток:полски път;

-югоизток ПИ №258;

-югозапад ПИ №256.

Съгласно действащия ОУП на община Царево имота попада в рекреационна устройствена зона за вилен отдих Ов.

Основната цел на устройственото планиране на територията на ПИ с идентификатор 00878.503.259, попадаща в рекреационна устройствена зона Ов за вилен отдих, урбанизирана територия на гр. Ахтопол, местността „Лозята” е свързана с намерението на собственика на ПИ да използва имота си съобразно изискванията на устройственото планиране на територията като устройствена вилна зона-„Ов”, с устройствени показатели: Пзастр.-макс. 40%, Кинт.-макс.8,0, П озел.-мин.50%, к.к.-макс.-7м, к.б.-макс.10м.

В тази връзка ПУП-ПРЗ цели:

-използване на имота за застрояване на две вилни сгради за отдих и курорт за до 20 обитатели.;

-съобразяване на капацитета на вилните сгради с капацитета на Черноморското крайбрежие в района на гр. Ахтопол;

-максимално запазване и оптимално използване на природните дадености на района: Пзастр.-макс. 40%, П озел.-мин.50%;

-опазване на околната среда е съобразяване с основните цели на защитените зони и ПП”Странджа”.

Потенциалните въздействия от елементите на плана, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи могат да се класифицират като преки въздействия върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ „Странджа”, BG 0001007 и ЗЗ „Странджа” BG 0002040 (физическо унищожаване, безпокойство), нарушения на целостта на защитена зона, намаляване на площта на типове обитания или намаляване на площта на обитания на видове вписани като защитени в стандартните формуляри на зоните.

Потенциалните въздействия от реализирането на плана, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения може да окажат отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитените зони са представени в следващата таблица:

Функциите на сградите, които ще бъдат построени при реализиране на плана не са свързани с емитирането на значителни емисии, които водят до влошаване качеството на атмосферния въздух, замърсяване на водоприемници, източници на шум и други вредни въздействия.

При строителството на вилните сгради в имота въздействията от строителните машини ще бъдат сведени до краткотрайни в границите на застрояваната площ.

4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана.

Теренът предвиден за реализацията на плана попада на:

-територията на защитена зона „Странджа” BG 0002040 за опазване на дивите птици, определена по чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие. Общата площ на територията е 116389.43ха.

-защитена зона „Странджа” BG 0001007 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с обща площ 118225.03ха(територия 115928.68ха, акватория 2296.35ха).

- природен парк „Странджа, най-голямата защитена територия в страната с площ 116068.5 ха.

4.1 Описание на местообитанията, видовете и целите на управление на ЗЗ „Странджа“ BG0001007

ЗЗ „Странджа“ BG0001007 включва дялове от Странджа планина и нейните покрайнини, спускащи се в Черно море. Цялата сухоземна територия е включена в състава на природен парк „Странджа“.

Крайбрежната територия е частично фрагментирана от 3 населени места, но по-голямата част от нея е дива и опазена от силно човешко въздействие. Обхванати са устията на две реки. Преобладаващата дължина на крайбрежната ивица е заета от скали. Териториите с дюни са малко и основно в близост до речните устия. Вътрешността е силно облесена. Преобладават буковите и дъбовите гори. През зоната преминават две плитки речни долини - на р. Резовска и р. Велека. Някои части на тези реки са напълно диви, без пътища или друга инфраструктура. В защитената зона са представени добре запазени скални местообитания. Мястото е важно за съхранението на безгръбначната фауна. В ЗЗ „Странджа“ BG0001007 много добре са съхранени хабитати от дъбови гори, съчетани с естуари и стръмни скали и важни места за хранене и размножаване на прилепите и други дребни бозайници.

Зоната включва значителни територии гори - 91MO, 91S0, 91F0, 91E0. Това е най-важната зона за опазването на типа природно местообитание 91S0. Зоната е важна по отношение на географската кохерентност за устията (1130), белите дюни (2120) и сивите дюни (2130). Дюните (кодове 2120 и 2130) са под формата на тясна ивица край плажовете - основно в близост до устията на реките. В зоната има 2 големи и 2 малки устия (1130). По- голямата част от крайбрежната ивица е заета от местообитание тип 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium. По-голямата част от вътрешността на зоната е заета от гори. Земеделските земи са разпръснати в някои от долините и около селата. Това е най-важното място, на което се среща Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) в Черноморския район. В зоната са включени важни местообитания на влечуги и земноводни като Emys orbicularis, Bombina bombina и Lutra lutra, Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe quatorlineata sauromates, Vormela peregusna. Последните 4 обитават територии с не гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища или обработваеми земи, синори в земите с екстензивно земеделие.

Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които се срещат размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки на брегови местообитания.

Зоната включва нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само маргинално представен, като зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида.

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

1130 Естуари

1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода

1160 Обширни плитки заливи

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове)

1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества

5210 Храсталаци с Juniperus spp

6110^* Отворени калцифилни или базифилни съобщества от Alysso-Sedion albi

6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

6510 Низинни сенокосни ливади

7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicio dillenii

8310 Неблагоустроени пещери

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

9180^*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склоновe

91AA* Източни гори от космат дъб

91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гoри

91S0 Западнопонтийски букови гори

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Рис (Lynx lynx)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Мишевиден сънливец (Myomimus roachi)

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Дългоух нощник (Myotis bechsteini)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Голям нощник (Myotis myotis)

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Афала (Tursiops truncatus)

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Черноморско азовска селда (Alosa immaculata)

Маришка мряна (Barbus plebejus)

Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Резовски карагьоз (Alosa tanaica)

Средиземноморска селда (Alosa agone)

Распер (Aspius aspius)

Ручеен рак (Austropotamobius torrentium)

Обикновен паракалоптeнус (Paracaloptenus caloptenoides)

Ценагрион (Ручейно пъстриче) (Coenagrion ornatum)

Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia)

Пеперуди (Lepidoptera)

Еуфидриас (Euphydryas aurinia)

Тигров молец на Джърси (*Callimorpha quadripunctaria)

Лицена (Lycaena dispar)

Твърдокрили (Coleoptera)

Еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis)

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Morimus funereus)

Миризлив отшелник (Osmoderma eremita)

Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

За осъществяваяне целите за постигането на които е обявена защитената зона в стандартния и формуляр са предвидени следните забрани:

Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5%. При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртвата дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч на 1ха трябва да се оставят по минимум 15м³ мъртва и суха маса – в тип местообитания 91S0, 91F0 и 91AA.

Забрана за внасяне на неместни произходи и видове при воденето на краткосрочно постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване в тип местообитания 91AA и 91S0.

Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години. Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване тип местообитание 91S0.

Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните в тип местообитание 91S0.

Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи с изключение на изборните при високостъблени насаждения в тип местообитание 91S0.

Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи в тип местообитание 91F0.

Забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитания 92A0 и 91E0.

Забрана за водене на голи сечи и краткосрочно-постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години в тип местообитание 91AA.

Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим в тип местообитания 92A0, 91F0 и 91E0.

Забрана за всякаква човешка дейност свързана с промяна на местообитанието и неговите характеристики в тип местообитание 4030.

Забрана за добив на листников фураж в тип местообитания 91F0 и 91S0.

Забрана за ограждане, включително за бази за интензивно развъждане на дивеча в тип местообитание 91F0.

Забрана за паша на кози в тип местообитания 91S0 и 91AA.

Забрана за паша в тип местообитание 91F0.

Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепененобществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 91E0, 91F0, 92A0 и 91S0

Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 91AA и 91M0.

За постигане на целите за които е обявена защитената зона се предвижда:

Задължително провеждане на отгледни сечи в тип местообитания 91M0, 91F0, 91S0 и 91AA.

Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н. в тип местообитания 91AA, 91F0 и 91S0.

Увеличаване на турнуса на сеч с 20 години в тип местообитание 91S0.

Планът е изготвен за имот , който е урбанизирана територия, поради което не се предвиждат сечи на дървесна растителност в площи които са заети от типове местообитания предмет на опазване в защитената зона.

В имота не се предвижда отглеждане на домашни животни с цел задоволяване на нужди от месо, мляко и вълна, поради което паша на домашни животни и сечи на листников фураж в площи заети от типове обитания за които се предвиждат забрани за паша и добив на листников фураж не се предвижда.

Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до по-интензивния дърводобив и до безпокойство на птиците в недостъпни преди това райони. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност.

Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания за птиците. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местобитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите. Такива са скалното катерене, делта- и парапланеризма, иманярството, както и туристически дейности през гнездовия период. Развитието на инфраструктурата в района не винаги е съобразено с екологичните изисквания на поставените под защита екосистеми и може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания.

Територията е обявена за природен парк през 1995 г. с цел дългосрочното опазване на уникална природа във водосборните басейни на реките Велека и Резовска и устойчиво социално-икономическо развитие на региона. Природният парк включва 25 защитени територии със собствен статут – 5 строги резервата с буферни зони, един поддържан резерват, 12 защитени местности и 7 природни забележителности.

Точните граници, списъкът с имотите влизащи в тях, предмета на опазване, наложените забрани и ограничения, както и списъкът с имотите с наложени ограничения върху тях са описани в заповедта на Министъра на МОСВ РД 802 от 04.08 2008г ДВ бр 62 /2009г за обявяване на зщитената зона.

Предмет на опазване в зоната са следните видове птици: