Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на план програма „пуп – прз за изграждане на два броя вилни сгради в поземлен имот №00878. 503. 259,местност „Лозята”

Реализирането на плана не е свързано с пресушаването или замърсяването на воден обект, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. Водните басейни, местообитания на представителите на ихтиофауната са отдалечени на разстояние по-голямо от 5км и няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение.

Бисерната мида (Unio crassus) е представител на клас миди (Bivalvia) обитаващ дълбоки течещи водоеми с пясъчно дъно. Плана не предвижда корекция, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което реализирането му не е свързано с въздействия върху вида.

Поради изискванията за водна среда с определени характеристики Бисерната мида (Unio crassus) не се среща на територията на имота за който се изготвя плана и в тази част на Странджа.

Правокрили (Orthoptera)

Представителят на шипогърдите скакалци обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е обитател на сухи тревисти съобщества. Негативните въздействия върху вида са свързани с възникването на пожари и тотално унищожаване на местообитанията му. Изграждането на две вилни сгради в имота не е от значение за оцеляването на вида и площта на местообитанията му.

Видовете са застрашени както от употребта на инсектициди, така и от унищожаване на местообитанията за размножение и развитие на ларвите им - малки водоеми. Пресушаване и замърсяване след реализирането на плана на такива не се очаква.

Останалите три вида твърдокрили обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) са видове чиито ларви се хранят изключително с изгнила дървесина от мъртви дървета. Местообитанията на тези видове са влажни букови гори, които са отдалечени от тази част на землището на гр. Ахтопол. Буковите гори в Странджа заемат площи по северни склонове и влажни долове и не се срещат по Черноморското крайбрежие. Имотът за който се изготвя плана е урбанизирана територия, и по тези причини отрицателни въздействия от реализирането на плана върху тези видове и местообитанията им няма да има.

Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), средният корморан (Phalacrocorax aristotelis) и големият корморан (Phalacrocorax carbo), малкият гмурец (Tachybaptus ruficollis), големият гмурец (Podiceps cristatus), червеногушият гмурец (Podiceps grisegena), черногушият гмурец (Podiceps nigricollis) и средният нирец (Mergus serrator), са видове, които не гнездят в района, а се срещат само като зимуващи видове птици. От значение за тях са откритите водни площи с достатъчно количество риба, каквато е акваторията на Черно море и скалите на които излизат да си сушат крилете. Тъй като не се срещат в имота за който се изготвя плана и съседните на него въздействията върху тях от реализирането на плана ще бъдат незначителни.

Черногушият гмуркач (Gavia arctica) е неразмножаващ се в България вид, обитаващ водемите в северна Европа и блатата в тундрата. Пристига за зимуване у нас след като водоемите на север замръзнат. Мигрира на широк фронт и рядко през зимата се срещат малки ята- до 20 птици в ято. Въздействията върху вида, местообитанията му и местата за зимуване ще бъдат незначителни, тъй като местата в които могат да бъдат видяни по време на зимуване са отдалечени от имота за който се изготвя плана. Тъй като черногушият гмуркач (Gavia arctica) е само зимуващ вид по време на курортния сезон, когато вилните сгради ще бъдат максимално запълнена птиците ще бъдат в размножителните си райони- Северна Европа.

Малката черноглава чайка (Larus melanocephalus), малката чайка (Larus minutus), дългоклюната чайка (Larus genei), каспийската рибарка (Sterna caspia), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), речната рибарка (Sterna hirundo), белочелата рибарка (Sterna albifrons), белобузата рибарка (Chlidonias hybridus), и черната рибарка (Chlidonias niger) са птици, които се срещат предимно преди началото и след приключването на курортния сезон в пясъчната ивица край Черно море и въздушното пространство над тях. Тъй като тези птици се срещат предимно извън активния курортен сезон увеличаването на броя на плажуващите в района също ще бъде без негативни въздействия върху тях.

Жълтокраката чайка (Larus cachinans) е повсеместно разпространен вид и гнездящ върху покривите на сградите в обитатели на населените места по Черноморското крайбрежие и урбанизацията ще бъде с благоприятни въздействия за нея.

Червеноклюната потапница (Netta rufina), кафявоглавата потапница (Aythya ferina) и качулатата потапница (Aythya fuligula),) са видове, които не гнездят, а се срещат само по време на миграции и зимуване. Като зимуващи видове се срещат в крайморските езера, където съчетанието от обширни водни площи с блатна растителност позволяваща укриване е благоприятно за струпването на по-голям брой птици по време на зимуване. Понякога могат да бъдат наблюдавани отделни птици в лимана на р. Велека, който е отдалечен на повече от 3 км. от имота за който се изготвя плана. Въздействията от изграждането на вилните сгради и експлоатацията им върху тези птици ще бъдат незначителни. Сградите ще бъдат максимално запълнени през летния сезон, когато тези птици ще са напуснали района и отлетели в местата в които гнездят.

Малък брегобегач (Calidris minuta), сив брегобегач (Calidris temminckii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina) – тези видове птици не гнездят в България, а пристигат само като зимуващи видове, когато водоемите в северна Европа замръзнат. Реализирането на плана ще бъде без отрицателни въздействия върху тях, тъй като те не се срещат в имота за който се изготвя плана, а през летния сезон, когато сградите ще са максимално запълнени тези птици ще са отлетели в местата в които се размножават.

Двата вида пеликани розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) обитават водоеми с по-големи открити водни площи и достатъчно риба за изхранването им. Такива водоеми няма в защитената зона поради което се срещат само като прелитащи видове по- време на миграции и зимуване.

Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия и за двата вида.

Представителите на чаплите се задържат за по дълго време в различните сезони на годината, като срещат скитащи и ювенилни птици за които влажните зони в защитената зона са от значение като места за търсене на храна, почивка и зимуване, но не гнездят в тях. От местата в които се срещат представители на чаплите най близкото е лимана на р. Велека, на около повече от 3 км на юг, като птиците се задържат в откритите водни площи и тези с ниска влаголюбива растителност. На това разстояние въздействията от реализирането на плана ще бъдат недоловими за тях.

Голям воден бик (Botaurus stellaris) и малък воден бик (Ixobrychus minutus) – Най-близкото подходящо местообитани за тях в защитената зона са обрастванията с хигрофилна растителност в долното течение на р. Велека. Двата вида са птици които водят скрит начин на живот, през деня са в обрастванията с водолюбива растителност и са трудно откриваеми. Безпокойство на птиците е от хора не е възможно тъй като те са доста предпазливи и недопущат хора на малко разстояние При дочуване на шум или забелязване на човек се укриват в тръстиката и стават незабележими, поради което е трудно даже и фотографирането им. Единствената възможност за безпокойство е чрез провеждане на стрелби и взривни дейности, като поради невъзможността за доближаване на птиците от хора и изключването на възможността за провеждане на стрелби и взривни дейности безпокойство на птиците не се очаква. Заплаха за двата вида са прякото им унищожаване чрез отстрелване или по друг начин и унищожаване на местообитанията му чрез пресушаване, опожаряване на крайбрежната растителност или замърсяване на водоемите. Подобни дейности не се предвиждат с реализирането на плана поради което въздействията върху вида от реализирането му ще бъдат незначителни.

Обикновеният буревестник (Puffinus yelkouan) е зимващ вид, който не гнезди и не се среща в гнездовия период в България. Среща се над открити водни площи и над Черно море и скали непосредствено на морския бряг. Имотът за който се изготвя плана не е сред местата в които видът може да бъде видян по време на зимуване. Тъй като рядко само отделни зимуващи птици могат да бъдат видяни извън курортния сезон въздействията по време на експлоатацията на сградите които ще бъдат построени ще бъдат незначителни.

Сив жерав (Grus grus) – Видът не гнезди в България и може да бъде видян само по време на миграции. Поради глобалното затопляне местата на зимуването му са изместени на север и сега изключително рядко прелита над източна България. (Профиров). Не е наблюдаван на територията на имота за който се изготвя плана Негативни въздействия върху вида от реализирането на плана не се очакват, тъй като се среща само по време на миграция на голямата височина.

Ливаден дърдавец (Crex crex) – Прелетно гнездещ за страната вид Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 3 на ЗБР). Числеността на националната популация е 4000 8800 токуващи мъжки. (Янков).. Обитава влажни ливади с висока трева, а често и места обрасли с ракита. Гнезди и в селскостопански площи, ниви люцерни и детелини. Избягва площи с открити водни пространства. Растителната покривка трябва да е поне 20см висока за да се укрие и не много гъста за да може да се придвижва. Често си сменя местообитанията и през различните години може да бъде забелязан на различни места. Появата му в земеделски земи зависи от сеитбооборота. Води нощен начин на живот. През пролетта долита сравнително късно април-май.

Ливадният дърдавец е сред видовете птици, които линеят. През юли-август маховите пера опадват, птиците изгубват способността си да летят и тогава са най-уязвими.

Заплаха за вида е ранното косенене, механизацията в селското стопанство и несъобразния с биологията им сеитбооборот. В някои страни, които не влизат в Европейската общност видът е ловен обект. В ЗЗ „Странджа” BG0002040 гнездят 1- 2 двойки.

С реализирането на плана не се очаква отрицателно въздействие върху вида и местата в защитената зона в които гнезди и обитава поради отдалчечеността им от имота за който се изготвя плана Веднъж долетели ливадните дърдавци се придържат към местообитанията си особено в периода на линеене, когато повечето време са скрити в тревата и вероятността с реализирането на плана да се предизвика безпокойство и смъртност на птици обитаващи защитената зона е незначителна.

Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида и без загуба на местообитания.

Турилик (Burhinus oedicnemus) - Рядък за България вид с численост на гнездещата популация 160 -360 двойки. Гнезди в открити степни и каменисти райони. Не е регистриран като гнездящ вид в защитената зона по данни от стандартния и формуляр, а е регистриран само като рядък преминаващ вид. Не е наблюдаван в района на имота за който се изготвя плана, а територията му поради извършеното застрояване е неподходяща като обитание за вида. Не се очакват отрицателни въздействия върху вида и местообитанията му.

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola) –Колониално гнездещ вид, с численост на националната популация 100-150 двойки (Далъкиева). Обитава блата, мочурища и други сладководни водоеми, крайбрежни бракични и солени лагуни и солници, поливни площи, орни земи, пасища, покрай водоеми, сезонно заливани селскостопански земи и др. Не гнезди в защитената зона, а се среща само по време на миграции. С реализирането на плана не се очакват отрицателни въздействия върху вида и местообитанията му.

Голяма бекасина (Gallinago media), пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica)- И двата вида не гнездят в защитената зона, а само рядко по време на миграции прелитат отделни птици. В стандартния формуляр на ЗЗ Странджа BG0002040 са включени като преминаващи видове. Обитават блата, мочурища, ливади, разливи и др. Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху двата вида и местата в които се срещат по време на миграции.

Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 3 на ЗБР). Числеността на гнездовата популация в България е 1000 – 2000 двойки. Гнезди в дупки по бреговете на реки. Обитанията му в защитената зона са в долините на реките Велека, Резовска и Силистар и притоците им. Лети ниско над водата или стои кацнало неподвижно на клонче, надвесено ниско над водата или по камъните от където дебне жертвите си. Храни се с малки рибки, които лови по водната повърхност, водни насекоми, ларвите им мекотели и дребни земноводни. Рядко напуска обитанията си или имигрира в други водни басейни. Не се среща и не е наблюдавано на територията на имота за който се изготвя плана поради липсата на водни обекти и няма да бъде засегнато поради биологичните особености и поведението на вида.

Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни.

Повечето от останалите водолюбиви птици са ловни обекти, за които от съществено значение е опазването на местообитанията им, а числеността им се подържа висока посредством регулационни мерки предивдени чрез прилагането на закона за лова и дивеча.

Черен щъркел (Ciconia nigra)- видът се среща само по време на миграция. Отделни птици се задържат през пролетта в откритите площи между с. Варвара и гр. Ахтопол. Гнезденето на вида който се храни предимно с риба в местността Лозята не е установено.

Бял щъркел (Ciconia ciconia) - среща се предимно като преминаващ видът по време на миграция. Мястото в което се задържат щъркелови ята по време на миграции са ливадите м еж ду гр. Ахтопол и с. Варвара и западно от с. Резово. Видът е синантропен и гнезди в южната част на гр. Ахтопол в която е регистрирано едно гнездо. Реализирането на плана ще бъде без негативни въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона.

Блатна сова (Asio flammeus)- не гнезди в защитената зона, като рядко се срещат отделни преминаващи индивиди. Води нощен начин на живот и през деня не може да бъде видяна в района на имота за който се изготвя плана. Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия за нея и местата в които ловува.

Орел рибар (Pandion haliaetus) За България е гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Размерът на гнездещата популация в България се оценява на 3-6 двойки (Янков). Гнезди винаги близо до водоеми в които има достатъчно риба с която се храни. В миналото е бил чест вид в поречието на р. Дунав. Гнездата са отдалечни на разстояние 3-5км от водни басейни, но има случаи, когато гнезди и на дървета сред блата и езера. Ловува във водоемите край които гнезди. Не гнезди на територията на ЗЗ „Странджа” BG 0002040, като е регистриран само като рядко преминващ вид – с численост 3 индивида. Очакваните въздействия върху вида поради реализирането на плана ще бъдат незначителни тъй като не се среща в имота за който се изготвя плана и съседните на него.

Не се очаква промяна на числеността на преминаващите през защитената зона птици.

Осояд (Pernis apivorus) - Според данни от стандартния формуляр в защитената зона гнездят 10 - 12 двойки. Не гнезди в разглеждания имот. Най често може да бъде видян в района на голяма височина по време на миграция, когато прелита над всички селища по Черноморското крайбрежие. Счита се за доста толерантен към човека вид (Roberts et al., 1999). Въздействията поради реализирането на плана върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Черна каня (Milvus migrans) и червена каня (Milvus milvus)

И давата вида не гнездят в защитената зона. Срещат се рядко по време на миграция, след приключване на туристическия сезон, когато рйонът е обитаван само от местни жители и ползващи пристана риболовци. Броят на гнездещите двойки черна каня (Milvus migrans) в България е 140-160, като основният гнездови район е между Източните Родопи и Странджа (Янков). Местата на гнездене са отдалечени на повече от 50km от тази част на землището на гр. Ахтопол. Червената каня (Milvus milvus) е вид който не гнезди в България. Въздействията върху двата вида и местообитанията им поради реализирането на плана ще бъдат незначителни.

Морски орел (Haliaeetus albicilla) - според данните от стандартния формуляр видът не гнезди в защитената зона, а рядко 1-2 индивида прелитат по време на миграции. Подходящо местообитание за него са алувиалните гори в поречието на р. Велека. В имота за който се изготвя плана видът не се среща. Въздействията върху него и местообитанията му от реализирането на плана ще бъдат незначителни.

Египетски лешояд (Neophron percnopterus) –По данни от стандартния формуляр в защитената зона гнездят 0-4 двойки. В миналото една двойка гнездеше между с. Звездец и изчезналото село Моряне, близо до западната граница на ЗЗ „Странаджа” BG0002048, която напусна гнездото и вече не гнезди в района. Много рядко рядко може да бъде видян извън туристиеския сезон по време на миграция. Въздействията върху него и местообитанията му поради реализирането на плана ще бъдат незначителни.

Белоглав лешояд (Gyps fulvus) и Черен лешояд (Aegypius monachus) – и двата вида не гнездят в защитената зона и много рядко единични птици могат да се видят високо над имота по време на миграция. Въздействията върху тях и местообитанията им поради реализирането на плана ще бъдат незначителни.

Орел змияр (Circaetus gallicus)- според данните от стандартния формуляр в защитената зона гнездят 0-4 двойки и рядко прелита по време на миграции. Подходящо място за гнездене са алувиалните гори в поречията на реките Резовска и Велека, а за ловуване сухите тревни местообитания на обезлесени места в Странджа. Над имота за който се изготвя плана и съседните на него може да бъде видян само по време на миграция. Въздействията върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Представителите на блатарите - тръстиков блатар (Cyrcus aeruginosus) полски блатар (Cyrcus cyaneus) и ливаден блатар (Cyrcus pygargus) не гнездят в района, в който преобладават широколистните гори, а степният и полският блатар не гнездят и на територията на страната.

В стандартния формуляр на ЗЗ „Странджа” BG0002040 са регистрирани само като прелетни и преминаващи видове. По време на миграции отделни птици нощуват близо до обрастванията с тръстика в долното течение на р. Велека, на места извън обхвата на въздействията в имота и извън курортния сезон, когато в района човешкото присъствия е минимално, поради което въздействията върху блатарите ще бъдат незначителни.

Скален орел (Aquila chrysaetos) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България е 150-170 двойки (Янков) Скалният орел води оседнал начин на живот. Само птиците обитаващи най-северните части на Европа мигрират н юг, като не се отдалечават на големи разстояния от гнездовите си обитания. Най-често мигрират младите, като възрастните по-рядко напускат териториите си. Гнезди по скали и скални стени и по-рядко по високи дървета. Почти всички находища са в долини или скални комплекси близо до открити склонове в които птиците ловуват. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници като сърни диви кози и др. На територията на ЗЗ „Странджа” BG 0002040 гнездят 5-7 двойки. Предполагаемите места за гнездене са отдалечени на разстояние по-голямо от 20км от местността Лозята.

С реализирането на плана не се очаква отрицателно въздействие върху числеността на вида в защитената зона, както и на местообитанията му в нея.

Царски орел (Aquila heliaca) –Предполагаемият размер на популацията в България е 25-30дв. В страната са установени 17гнезда, като 14 са между реките Тунджа, Марица и Западна Странджа. От 17 те известни в България гнезда 13 са на тополи. Не гнезди на територията на защитената зона, а е регистриран само като преминаващ вид. Възможна е появата му в района, но същата ще бъде епизодична и без значение за жизнения му цикъл. Поради малката честота на срещаемост и липсата на гнездяща двойка в района въздействията върху вида от реализирането на плана ще бъдат незначителни

Малък орел (Hieraaetus pennatus) - Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 140-200 двойки (Янков). Гнезди в алувиални или стари гори с изобилие от стари дървета. Не е установен като гнездящ вид в района. По данни от стандартния формуляр на територията на защитената зона гнездят 3-5 двойки. Подходящите места за гнездене са в поречията на реките Велека и Резовска и са отдалечени на разстояние по-голямо от 10км от местността Лозята. Негативни въздействия върху вида и местообитанията му от реализирането на плана не се очакват тъй като имоттът за който се изготвя плана и съседните на него не са част от местообитанията му.

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - Прелетногнездещ вид с численост на националната популация 650-750 двойки (Янков). До първата половина на 20 век се считал за прелетно скиташ вид за България, като след това започва да разширява гнездовите си обитания включително и сред суходолията на Добруджа. Гнезди на земята, по скали, и по стълбовете на електропреносната мрежа в гнезда на свраки или прави собствени. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (електропреносната мрежа е предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет. Храни се предимно с дребни бозайници (много от белоопашатите мишелови предпочитат лова на мишки, полевки и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. В района на имота за който се изготвя плана е наблюдаван епизодично само по време на миграция. Видът не гнезди на територията на ЗЗ „Странджа” BG0002040, а се среща само като преминаващ вид. Очакваните въздействия от реализирането на плана върху вида ще бъдат незначителни, поради отдалечеността на имота за който се изготвя от местообитанията му.

Обикновен мишелов (Buteo buteo) – Среща се често през зимата покрай преминаващите през защитената зона пътища. Броят на гнездещите двойки според стандартния формуляр на защитената зона е до 50 двойки. Не е установен като гнездещ вид на територията на имота и съседните на него поради започналата още през миналия век урбанизация. Прогнозата е за незначителни въздействия върху разпространението и числеността на вида в България поради реализирането на плана.

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)- Видът е с много малка плътност на популацията. Съобщават се случаи на гнездене по Черноморското крайбрежие, но не гнезди в планинската част на Странджа. В стандартния формуляр на ЗЗ „Странджа“ BG0002040 числеността и е отбелязана като 2 двойки. Негативни въздействия върху представителите на соколовите от реализирането на ИП не се очакват.

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Предпочита по-влажни терени и обикновено местообитанията му не съвпадат с тези на другите два вида ястреби. Обитава гористи местности в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. Не е регистриран като гнездящ вид в защитената зона по данни от стандартния и формуляр. Среща се рядко по време на миграция извън туристическия сезон. Въздействията върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Малък ястреб (Accipiter nisus) - Резидентен и гнездещ за България вид, като обитаващите северните части на континента мигрират и зимуват на юг. Гнезди в широколистни гори, но също така и в населени места паркове, градини и индустриални зони. Числеността на гнездещата му популация е България е 1500 2000 двойки. Местните птици ловуват в покрайнините на гората, но прелетните могат да бъдат наблюдавани в различни местообитания, и близо до населени места. За разлика от соколите които дебнат жертвата си от въздуха малкият ясреб ловува дебнейки от засада, кацнал на някой клон. В стандартния формуляр на ЗЗ „Странджа” BG 0002040 е отбелязан като преминаващ вид. Видът не гнезди в разглеждания имот.

Не се очаква отрицателно въздействие върху вида и местообитанията му вследствие реализирането на плана.

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) - колониално гнездещ прелетен вид. Често гнезди в изоставени гнезда от посевна врана, на колонии в изкуствено създадени горски площи от акация, топола и гледичия Храни се предимно с едри насекоми, скакалци, водни кончета, но при липса на достатъчно насекоми улавя гушери, мишки и жаби. Над България прелита през април и май, а максимума на есенния и прелет е през август. По време на прелет може да бъде видяна почиваща на електропроводи, край пътища и ж п линии. У нас е рядък вид. Гнездовата и популация наброява 26 гнездещи двойки (Тодоров 2006г). Гнездене на територията на защитената зона не е устаноено и е отбелязана в стандартния като преминаващ вид. Регистрирана е да прелита само рядко при миграции. Негативни въздействия на вида от реализирането на плана не се очакват, тъй като е с ниска честота на прелет, среща се само по време на миграция, а промяната на начина на застрояване в имота не е от значение за числеността на прелитащите по врема на миграция птици.

Малък сокол (Falco columbarius) – зимуващ вид който се среща рядко над откритите площи и храсталаците. Въздействията от реализирането на плана върху него и местата в които зимува ще бъдат незначителни. Средиземноморски сокол (Falco eleonorae)- Видът не гнезди на територията на защитената зона в стндартния формуляр на която е включен само като рядко преминаващ вид. Гнезди почти единствено в средиземноморските острови и някои острови в Антлантическия океан близо до северна Африка, като повечето представители на вида зимуват на остров Мадагаскар. Въздействията от реализирането на плана върху вида ще бъдат незначителни.

Сокол скитник – (Falco peregrinus) - Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 120-180 двойки (Янков). Местата на гнездене са раположени на скални места, проломи и плата с голяма денивелация и разположени в съседство с открити терени, понякога и по високи сгради в населени места. В северен Рейн- Вестфалиа 80% от гнездата са съобщавани за градска среда (Kramer). Ловува като следи жертвата си от голяма височина понякога километър. Не гнезди на територията на защитената в стандартния формуляр на която е включен като преминаващ по време на миграция вид.

Ловен сокол (Falco cherrug) Видът не гнезди в имота за който се изготя плана и съседните на него. Не е потвърдено гнезденето в защитената зона и броят на гнездещите двойки в стандартния формуляр е отбелязан 0-1. Въздействията от реализирането на плана върху вида ще бъдат незначителни.

С реализирането на плана не се очаква отрицателно въздействие върху вида поради относително ниското му демографско изобилие и отдалечеността на гнездовите му и ловни обитания от границите на защитената зона.

Козодой (Caprimulgus europaeus)- По данни от стандартния формуляр на защитената зона широколистните гори в нея се обитават от 100 до 400 двойки. През нощта се среща и в населените места, предимно, обори, торища и сметища, където търси насекоми. Поради нощният му начин на живот няма да бъде подложен на отрицателни въздействия от дейности свързани с реализирането на плана.

Бухал (Bubo bubo)- В защитената зона гнездят 7-9 двойки бухали (Bubo bubo). Видът гнезди по стари дървета и изоставени кариери, понякога съвсем близо до населени места. Увеличаването на броя на гнездещите двойки често се дължи на благоприятни за него човешки дейности, прокарване на пътища, разкриване на кариери и нарушения на ландшафта. Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия за вида, тъй като не гнезди в имота за който се изготвя плана.

Синявица (Coracias garrulus) Включена е в Световния червен списък под категория “Полузастрашен” (NT). В страната видът се среща през гнездовия сезон и по време на миграция. Гнездовата популация в Европа е оценена на 53000-110000 двойки, като за България е 2500-5500 двойки. Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета, като често каца по електропроводите от където наблюдава периметъра в който си намира храна. В защитената зона гнездят 2-18 двойки. Мигрира в края на август-началото на септември и в края на април- май. С реализирането на плана няма да бъдат увредени местообитанията и -местата за гнездене и хранене в защитената зона. Реализирането на плана няма да доведе до намаляване на числеността и в защитената зона. По тези причини въздействията върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Сивият кълвач (Picus canus) е по-рядък вид, обитаващ широколистни гори и поради оскъдната дървесна растителност много рядко долита непосредствено в имота за който се изготвя плана. Дейностите в бъдещите сгради ще бъдат с незначителни въздействия върху него и местообитаният му тъй като се среща и в населени места, паркове и градини. Въздействията, които са негативни и водят до прогонването му са изсичането на горите и сечите на хралупати дървета, каквито не се предвиждат с реализирането на плана.

Черен кълвач (Dryocopus martius) В защитената зона гнездят 13 двойки. Освен в горите се среща и в населените места, може да бъде видян в парковете и градините на големи населени места като Варна и Бургас. Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия за вида.

Сирийският пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) е често срещащ се вид от кълвачите в защитената зона. Среща се предимно в населените места и по-рядко в ивици от дървета и групи дървета извън населените места. Тъй като в защитената зона броят на урбанизираните места е незначителен предполагаемият брой на гнездещите в защитената зона двойки е от 68 до 340. Реализирането на плана ще бъде благоприятно за вида тъй като ще доведе до увеличение на площта на местообитанията му.

Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) -Предпочита стари гори с мъртви дървета с изгнила дървесина обитавана от личинки на бръмбарите с които се храни. В защитената зона гнездят 60 -200 двойки. Дървесната растителност в имота за който се изготвя плана е представена от незначителен брой дървета, предимно декоративни. Реализирането на плана ще бъде с незначителни въздействия за вида.

Средният пъстър кълвач (Dendrocopos medius) е най-разпространения от кълвачите. Среща се в широколистни гори, паркове и градини, като гнезди в хралупи издълбани в стари дървета. Предполагаемият брой на гнездещите двойки в защитената зона е 470 - 1100. Представителите на кълвачите не показват чувствителност към човешкото присъствие, срещат се в урбанизирани територии и при запазване на дървсната растителност и подходящо парково озеленяаване въздействията върху тях ще бъдат незначителни.

Горска чучулига (Lullula arborea)- В защитената зона гнездят 396- 1584 двойки. Обитава смесени, широколистни закелевели горички, храсталаци и изкуствени борови насаждения. Малочислен вид през гнездовия период и по време на миграция в откритите части и храсталаците в землището на гр. Ахтопол. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. Имотът за който се изготвя планът е урбанизирана територия, която не е част от местообитанията и. Реализирането на плана не е свързано с дейности предизвикващи безпокойство и прогонване на вида от местообитанията и.

Полска бъбрица (Anthus campestris) -–Прелетногнездещ за България вид с численост на националната популация 1200-3500двойки (Янков). Обитава топли и припечни места, степни сухолюбиви съобщества, пустеещи места, пясъчни дюни, просеки в горите, кариери, открити рудници, като избягва обработваемите земи. В защитената зона е рядка (7-34 гнездещи двойки). Не е регистрирана като гнездящ вид на територията на имота за който се изготвя плана Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни поради ниското относително изобилие

Очакванията са за запазване на числеността на вида в защитената зона, а местообитанията му в нея ще се запазят тъй като не се предвиждат дейности на територията на площи, които са част от обитанията и.

Не са установени като гнездещи видове в имота за който се изготвя плана. При подходящо озеленявяане е възможно гнездене в зелените площи на имота за който се изготвя плана. Очакваните въздействия след реализирането на плана ще бъдат незначителни тъй като промяната на начина на застрояване на имота не води до намаляване на местообитанията на тези видове.

обикновен мишелов (Buteo buteo).