СМЪРТТА НА НЕПОКОРНИЯ ТИНЕЙДЖЪР

20. МЪКИТЕ ЗАРАДИ НЕИЗПЛАТЕНИЯ ЗАЕМ

Една вечер, на молитвено събрание, една жена дойде по пътеката от голямата зала. Сълзи се стичаха по лицето й. Тя държеше дълъг документ.

Имаше от 1500 до 2000 човека и всеки един от тях беше благословен, с изключение на нея. Тя плачеше отчаяно, скърбеше така дълбоко, че болката й се предаде на цялото събрание. Тя каза: “Брат Шамбак, те ще ме изхвърлят от къщата ми. Четири месеца изоставам с наема си. Тя вдигна документа. “Това е документа за изгонването ми. Утре сутринта в 10 часа те ще изнесат всичко на тротоара.” Скочих от платформата и казах: “Жено, дяволът е лъжец. Те няма да те изхвърлят на тротоара. Ти си дете на Бога.” Тя каза: “Ами този документ?” Аз го взех, скъсах го и го хвърлих на платформата. “Ето това е твоят проблем. Ти гледаш на обстоятелствата. Ако продължаваш да правиш това, ти няма да имаш вяра. Трябва да гледаш в Библията.” - “А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.” (Фил. 4:19). Причината болни хора да не се изцеляват е, че те са прекалено заети да гледат на болестите си. Колкото повече гледат на тях, толкова по-зле се чувстват. Трябва да държим очите си на Словото. Направих каквото можах, за да окуража вярата на тази жена. Тя плачеше неудържимо.

Тя каза: “Брат Шамбак, моята сляпа майка живее с мен и всичко, което мога да видя е как сляпата ми майка седи на стълбите.” Аз казах: “Я, да млъкваш! Сега ще ме слушаш мен. Дяволът няма да те изхвърли на тротоара. Сядай на първия ред и слушай проповедта ми.” Никога не съм виждал толкова разтревожен човек. Имах подготвена проповед, но не я проповядвах. Аз забравих всички присъстващи, скочих от платформата долу и проповядвах на тази жена цял час. Тя имаше нужда от това. аз дори не събрах дарението преди да свърша да проповядвам. След това отидох при нея и казах: “Време е да съберем дарението.” Тя за малко не припадна. Погледна ме и каза: “Не ме ли помните? Аз имам нужда от пари.” Аз казах: “Знам това. Къде е портмонето ви?” Тя каза: “Но аз имам...” Знаех, че има нужда от пари. Аз съм добър служител. Тя ми каза, че 4 месеца изостава с рентата. Тя също каза: “Дадох на човека 50 долара, но той ми ги върна обратно, защото съвсем не бяха достатъчно.” Бях чул тази част. Знаех, че има 50 долара. Попитах я: “Къде ви е чантата?” Тя каза: “У мама е.” Нейната сляпа майка беше на службата. Аз казах: “Вземете я. Сега дайте нещо на Бога.” Тя ми се ядоса. Можете да познаете кога хората се ядосват. Но аз останах любезен, защото знаех, че тя отново ще бъде щастлива. Показах й пътя към освобождението, а тя не го разпознаваше. “Нямаме много време. Десет часа вечерта е. В 10 часа сутринта те ще дойдат да ви изгонят. Ще правите каквото аз ви кажа да правите, госпожо!”

Можех да взема пари от църковната каса и да платя наема й. Но тогава тя щеше да има дълг към Бога, защото това бяха Божии пари. Помислих си: “Защо просто не си сложиш вярата в действие и не й позволиш да получи благословението? Когато Бог я благослови, тя ще си дава десятъка и тогава всички ще бъдат благословени.” Ето така работи Бог! Жената се изправи намусена и отиде отзад, за да си вземе чантата. Видях я да се връща и като държах кофичката, й обърнах гръб. Не знаех дали ще ме удари с чантата си, или ще направи нещо друго. Дори не исках да видя какво пуска вътре.

Но аз я предизвиках да даде и тя даде. Когато дойде време за молитва, аз казах: “Искам твоята сляпа майка да застане първа в редицата.” Нейната сляпа майка застана първа в редицата. Казах на жената: “Застани зад нея.” Тази вечер положих ръце на 500-600 души, сред които беше и сляпата жена. Смъмрих слепия дух. Нейните очи не се отвориха моментално. Понякога Бог го прави моментално, веднага, на минутата, но понякога изцелението е постепенно. Въпреки това в моя дух знаех, че Бог я е изцелил. Казах й: “Майко, ще направиш ли това, което аз ти кажа да направиш?” Тя каза: “Всичко, каквото кажеш, ще направя.” Каква разлика между нея и дъщеря й.

Аз казах: “Майко, искам, когато тази вечер се прибереш вкъщи, да кажеш само това: “Благодаря Ти, Исусе, че ми даваш съвършено зрение.” Продължавай да Му благодариш, докато заспиш. Ще се събудиш със съвършено зрение.”

Тя каза: “Ще го направя.” Тръгна надолу по рампата и каза: “Дяволе, ти си лъжец. Аз вече не съм сляпа. Аз благодаря на Исус за съвършеното зрение.”

Аз казах: “Продължавай, майко, по целия път до вкъщи!”

Беше време да се моля за жената. Положих и на нея ръце. Молих се със съвсем проста молитва. Аз казах: “Господи, не знам как ще свърши това.” Аз също така не знам как Той изцелява хората. Това, което знам е, че Той го прави. Така че аз се молих: “Моля Те да извършиш чудо и да платиш дълговете на тази жена.” След това казах на жената: “Погледни ме! В името на Исус, аз ти заповядвам да се прибереш вкъщи и да разопаковаш всичкия си багаж!” Тя каза: “От къде знаеш, че съм си опаковала багажа?” Аз казах: “От начина, по който ми говориш, се учудвам как все още не си се преместила.”

Тя каза: “Другата половина от къщата е на брат ми.”

“Добре, върни си я. Няма къде другаде да отиваш.” Това стана в неделя вечерта. В понеделник вечер се подготвях да проповядвам, когато задната врата на църквата се отвори. Тази жена не влезе вътре, тя влетя вътре. Носеше се 6 стъпки над земята. Беше на половината на пътеката, когато я спрях. “Не ме ли помните?” - попита тя.

Казах: “Зная коя сте. Но не бих се отказал да проповядвам заради това. Искам да ви задам един въпрос. Защо не влязохте по този начин в църквата снощи?”

Ние позволяваме на нашите проблеми да ни задушат. Аз казах: “Начина, по който влязохте в тази сграда днес, е начина, по който трябва да влизате в църква, без значение през какви проблеми преминавате. Псалм 100:4 казва: “Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; славословете Го и благославяйте името Му.” Мога да позная, че Бог е извършил нещо само като ви гледам. Елате насам.” Тя каза: “Тази сутрин се събудих от мириса на варено кафе, пържен бекон и домашно печени бисквити. Седнах в леглото си, вдишвайки аромата на тази закуска. Погледнах към леглото на сляпата си майка, но то беше празно. Моята майка приготвяше закуската. Братя и сестри, тя е сляпа от 16 години.”

Попитах: “Мамо, какво правиш?” Нейната майка отвърнала: “Брат Шамбак ми каза, че когато тази сутрин се събудя, ще виждам. И Божият човек беше прав. През всичките тези години ти ми приготвяше закуската - мисля, че сега аз ще ти сервирам най-хубавата закуска, която някога си яла, дъще.” Дъщерята каза: “Това не беше закуска. Това беше църква в 8 часа сутринта, в кухнята. В 10 часа трябваше да пристигне полицая. Погледнах нагоре и казах: “О, Господи, ако Ти можа да отвориш очите на мама, Ти можеш да платиш рентата. Използвай времето, все още имаш 2 часа.” Това е, което аз наричам вяра.

Не знам дали аз бих казал това, ако ми оставаха само 2 часа, но когато Бог прави нещо лично за вас, можете да Му се доверите за следващото препятствие. В 8:30 ч. сутринта дошъл пощальонът. Тя си помислила: “Може би това е начина, по който Бог ще го извърши.” Тя взела и отворила шестте писма, които получила. Знаете ли как се отваря пощата, когато очаквате да получите пари? но нямало никакви пари. Вместо това, получила сметки за плащане. Не е ли това работа на дявола? Сега, когато нейната вяра била силна и тя уповавала на Бога за пари, получила сметки. Но тя просто ги оставила на масата и казала: “Господи, когато плащаш рентата, моля Те, плати и тези сметки!” Станало 9 часа. Телефонът иззвънял. Била жена, чието име тя дори не си спомняла. “Е, би трябвало да си ме запомнила - казала жената. - Преди 14 или 15 години ми дадохте пари на заем.”

“А, да! Сега си спомням.” Но тя никога не си и помислила, че можели да й върнат тези пари. Жената казала: “Скъпа, знам, че не си очаквала да върна заема, но снощи нещо ме сграбчи.” Жената обяснила, че била на пазар в Чикаго, когато свръхестествена сила дошла върху нея и започнала да я тласка надолу по улицата. След малко открила, че се намира пред известно служение, където Били Сънди проповядвал спасение. То все още е отворено и много хора се спасяват в това служение. Но тази жена никога не е била на служба през живота си. Святият Дух я вкарал вътре и тя седнала на последния ред. Един мъж стоял зад амвона и проповядвал. На закриването направил призив за покаяние. Жената се изправила. Същата сила, която я тласкала надолу по улицата, я издърпала по пътечката до амвона. Тя коленичила и се спасила. Убеден съм, че това е най-прекрасната част от историята. Тази жена не само се спасила, но докато била на колене получила второ благословение. Чула гласа на Бога. Бог й казал: “Спомняш ли си жената, която ти даде пари на заем преди 14 години?” Тя казала: “Да, Господи, помня я.” Бог й казал: “Искам да й върнеш парите.” Тя казала: “Добре, Господи, ще открия къде живее и ще й изпратя чек.”

Бог казал: “Никакъв чек. Тя се нуждае от пари в брой и Аз искам не само да й върнеш това, което й дължиш, но също така да й дадеш 6% лихва за тези 14 години.” Бог е просто Бог, нали? Тя казала: “Но, Господи, аз не знам как да се свържа с нея.”

Бог й дал телефонния номер! Бог знае дори телефонния ви номер. Той знае фаталния срок и къде да ви срещне преди него. Той казал: “Тя се нуждае от парите до 10 часа сутринта.” Жената, която почти била изхвърлена на улицата, отишла в къщата на старата си приятелка, взела парите и се върнала няколко минути преди 10 часа. Полицаят бил там. Тя сложила на масата парите за заема - за 4 месеца назад и за 4 месеца напред. Полицаят скъсал документа за изгонването. Когато жената свърши историята си, аз имах само един въпрос към нея: “Не сте ли щастлива, че се доверихте на Бог?” Алилуя! Вие нямате никакви проблеми. Всичко, от което се нуждаете е вяра в Бога!