ЧУДОТО С КИСЛОРОДНАТА МАСКА

21. ЧУДОТО С КИСЛОРОДНАТА МАСКА

Младо 17-годишно момиче умираше от туберкулоза в Ню Йорк. Единият бял дроб беше изнемощял. Другата половина вече не съществуваше. Тя беше под кислородна маска. Момичето посещаваше една деноминационна църква. Хората от нейната църква обичаха Бога и бяха спасени. Въпреки това, не вярваха в Божественото изцеление.

Разбира се, не вярата в Божественото изцеление ни прави християни. Кръвта на Исус ни прави християни, защото Той плати цената за нас на Голгота.

Това младо момиче умираше. Нейният лекар, който бил християнин й казал: “Ти умираш, нищо не можем да направим. Туберкулозата се е разпространила. Единият бял дроб си е отишъл. Другият е на път да си отиде. Ще те изпратя вкъщи, така че да можеш да прекараш последните си дни със семейството си.”

Тя дишала чист кислород. Лежала под кислородната маска, чакайки смъртта - само 17-годишна, стопена до 30 килограма. Тя била прекрасна млада дама, но повяхвала. Само не ми казвайте, че Бог прави това на хората. Не бих служил на Бог, Който прави това. Бог е добър Бог. Той е обещал да ни даде красота над пепелта. “Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10).

Лекарят изпратил момичето у дома, за да чака смъртта. Тя лежала там с повдигната глава, за да може да чете Библията. Примирила се с факта, че ще умре. Това е, което си мислила. Вие сте това, което си мислите, че сте. Затова трябва да сте внимателни каква църква посещавате. Момичето лежало в тази позиция, четейки Първото Послание на Петър: “Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата...” (І Петрово 2:24). Когато прочела тези думи, тя оставила настрана Библията си и започнала да хвали Бога.

Като прочела това, тя казала: “О, Господи, толкова ще се радвам да Те видя. Зная, че ще умра. Лекарите не могат да направят нищо повече за мен. Но аз Ти благодаря за това, че си ме спасил. Благодаря Ти, че си ме измил с кръвта.” Тя хвалила и благодарила на Бога за спасението и се върнала да прочете същия стих, който току-що била прочела в Библията. “Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте.” (І Петрово 2:24). Но тя не спряла до тук този път. Тя продължила със същия стих... “с чиито рани ние се изцелихме.” Думите блеснали като неонова светлина. Тя казала: “О, виж какво открих.”

Нямало проповедник, който да й проповядва. Никой не бил там, освен Словото. Тя казала: “О, Господи, тъкмо свърших да Те хваля за първата част, сега ще Те хваля за втората. Ти вече си ме изцелил. Исусе, съжалявам, че няма да Те видя точно сега. Планирам да поостана тук за известно време.” Не е ли това великолепна вяра? Алилуя! “Аз няма да дойда, както планирах - казала тя. - Промених си решението, защото току-що открих една истина - а истината е тази, която ни освобождава.” Тя започнала да хвали Бога за съвършено изцеление. Не възвърнала теглото си веднага. Тя все още тежала 30 кг. Разкопчала кислородната маска и извикала майка си: “Мамо, ела бързо!” Майка й помислила, че този е денят, в който дъщеря й ще умре. Тя се изкачила несигурно по стълбите. “Какво има, скъпа? Какво има?”

“О, мамо, виж какво открих. Прочети това.” Майка й промърморила думите, след това казала: “Прочетох го. Лягай сега в леглото.” Дъщерята казала: “О, но ти не го прочете правилно. Няма ли да го прочетеш? Мамо, то казва, че съм излекувана. Преди 2000 години Исус ме е излекувал.” Не е ли странно как някои хора могат да го прочетат и да не разберат нищо от него? Майката се взряла в дъщеря си и започнала да плаче.

“Какво не е наред, мамо? Защо плачеш?”

“Лекарят ми каза, че в деня, в който ще умреш, ще изгубиш ума си.”

Не е ли странно, че когато искаш да уповаваш на Бога, хората си мислят, че си си изгубил ума? Когато нямаш нищо против да умреш, си нормален. “Няма нищо лошо в това да бъдеш религиозен, но не бива да отиваш толкова далеч. Не бъди фанатичен.” Не бива да вярвате това. Майка й отново я настанила в леглото, но момичето казало: “Мамо, аз няма да умра. Иди долу и ми направи закуска. Искам бекон с яйца, портокалов сок, препечен хляб и кафе.” Майката казала: “Сега вече знам, че си се побъркала. В продължение на 10 месеца не си яла нищо.” Тя казала: “В продължение на 10 месеца не бях чула толкова мощна истина. Отиди долу и ми направи закуската, аз идвам след малко.” Майка й я настанила обратно в леглото и се измъкнала от стаята. Веднага след като тя затворила вратата, момичето разкопчало кислородната маска. Тя измъкнала мършавите си крака от леглото и накуцвайки се отправила към гардероба. Взела една от роклите, които носила, когато била 55 килограма. Сега тя й стояла като наметало. Сложила си чехлите и заслизала по стълбите.

Отишла към кухнята, отворила вратата и попитала: “Готови ли са беконът и яйцата ми?” Седнала да закусва и казала: “Господи, благослови тази храна за моето съвсем ново тяло. Аз няма да умра, аз ще живея.” На следващия ден тя отишла при своя лекар. Рентгенът показал съвсем нов бял дроб, без следи от туберкулоза. Сега тя живее в Ню Йорк, омъжена е и има 4 деца. Продължава да бъде силна, защото знае истината.

Хората казват: “Моята църква не вярва в това.” Нито пък нейната. Дори майка й не повярвала. Вие нямате нужда от одобрението на другите. Всичко, от което се нуждаете е Словото на Бога. Стойте на това Слово!

22. ЕДИН МЪЖ, УВИТ В ЧАРШАФ

Проповядвах в Хюстън, Тексас, когато една жена с чаршаф през рамо влезе в събранието. Зачудих се какво ли носи в този чаршаф. Не мина много време докато разбера, защото тя дойде при мен по централната пътека и го строполи в краката ми. Аз проповядвах - тя объркваше моето събрание! Когато раз-гъна чаршафа, се оказа, че в него е увит мъж - нейният съпруг. Той тежеше 26 кг. Тя каза: “Моят съпруг тежеше 90 кг.” Сега той приличаше на скелет. Зловонието от болестта на този мъж почти ме изхвърли назад. Жената ме погледна и каза: “Отне ми цяла нощ, докато стигна до тук, проповеднико. Сега направи това, за което Бог те е призовал. Изцели този човек!”

Тези са ситуациите, които ти помагат да разбереш дали си призован и изпратен, или не си. Вярвате ли, че Бог ще разочарова такава вяра? Не положих ръце. Библията казва да не полагаме внезапно ръце на никой. Исках да чуя повече за този човек.

Жената каза: “Идвам от Ню Орлеанс. Вчера лекарят ми каза, че на съпруга ми му остават още само 72 часа живот. Единият от тези дни вече изтече. Това означава, че ни остават още 49 часа. Когато лекарят ми каза това, аз му отговорих, че ще доведа съпруга си в Хюстън. Той мислеше, че искам да го доведа тук при специалист по ракови заболявания - и добави, че ще ми кажат същото - моят съпруг ще умре. Аз просто казах на лекаря: “Това е, което вие си мислите.” Това е истината относно вярата, нали?

Понякога ще се наложи да останете сам. Лекарят казал, че няма да позволи да премества пациента, но тя отвърнала: “Той е мой съпруг. Аз ще го отпиша.”

Това е жената, която трябва да имате. Повечето съпруги ще се опитат да се отърват от “стария негодник”. Но тя казала: “Той е моят съпруг. Няма да позволя на дявола да го притежава.” Лекарят й казал: “Тези специалисти ще поставят абсолютно същата диагноза като моята.” Тя казала: “Аз няма да го водя при специалист. Аз ще го заведа при един служител на Бога.” Той попитал: “При кого?”

“Служител на Бога.”

“Не вярвам в това.” Тя казала: “Не е необходимо. Той е мой съпруг. Аз вярвам в това.” Нека всеки човек, всеки дявол, да бъде счетен за лъжец, а Бог за праведен! Ако Той го е казал, Той ще го извърши, и ако Той го е изговорил, ще го доведе в съществуване! Тя казала: “Ще го изпиша.” Лекарят отговорил: “Ще скрия дрехите.”

Тя казала: “Ще открадна чаршаф.” Погледнах чаршафа и той наистина носеше името на болницата. Тя го бе откраднала! Вярата никога не се предава. Вярата ще намери начин. Вярата ще настоява. Вярата ще получи отговор от Бога. Вярата никога не седи на църковната скамейка. Вярата стъпва върху водата. Вярата стъпва на Словото. Вярата казва: “Да, Господи, аз ще получа отговора.” Бог не може да лъже. Аз вярвам това, което Той е казал. Тя каза: “Брат Шамбак, нека спрем да говорим. Положи ръце върху него.”

Не можех да издържа да го гледам, защото зловонието му ме удряше право в лицето. Трябваше да обърна лицето си, но го докоснах и казах: “Ти, гнусен дяволе, аз те проклинам в името на Исус и ти заповядвам да умреш и да си отидеш от тялото на този мъж.” Този мъж беше на около 50 г. Дяволът убива хората преди тяхното време. Крадецът идва да открадне, да убие и да погуби. Можех да видя отпечатъците на дявола върху тялото на този мъж, но аз отказах да позволя на дявола да го притежава. Аз казах: “В името на Исус, аз изговарям пълна промяна.” Той не се изправи и не започна да ходи. Той тежеше само 26 килограма - кожа и кости. Жената го вдигна, сложи го обратно на рамото си и тръгна да излиза. Дори не остана за дарението. На половината път тя се обърна и каза: “Довиждане, брат Шамбак, ще се видим, когато стигнете в Ню Орлеанс.”

Шест месеца по-късно ние опънахме палатката си в Ню Орлеанс. По време на първата вечер видях един голям мъж да влиза. Беше 180 см висок и тежеше 90 кг. Носеше съвсем нов син костюм. Не го познавах. Той се качи на рампата и аз се чудех защо моите хора му позволяват това. Святият Дух трябва да ги е накарал да замръзнат по местата си. Ние не допускахме никой на платформата. Внезапно този мъж ме сграбчи и ме повдигна от земята. Аз казах: “Пуснете ме долу.” Той каза: “Аз съм мъжът, който беше увит в чаршафа.” Аз казах: “Вдигнете ме отново. Нека потанцуваме!”

Не е ли прекрасно? Шест месеца по-късно той беше възвърнал нормалното си тегло. Той дори не знаел, че съпругата му го завела в Хюстън. Той почти си бил отишъл.

Оставали му само още 48 часа живот. Когато тя го върнала отново на лекаря, те го прегледали и не успели никъде да намерят следа от рак. Когато говорих на рака, аз изговорих възкресенски живот в неговото тяло. Аз говорих на планината. Аз говорих във вяра, вярвайки, че Бог ще го извърши. Аз го изговорих съвършено. Ако Бог казва, че Той е изцерителят, аз имам правото да го изговоря изцелен. Изговорих го в съществуване в името на Исус! “Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:12).

“Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; а неприятелите ви ще падат пред вас от нож.” (Левит 26:8).

“Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.” (І Йоан 4:4).

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 0.69 Mb.

Сподели с приятели: