МАЙКА ПОМАГА СИНЪТ Й ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ЗАТВОРА

13. МАЙКА ПОМАГА СИНЪТ Й ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ЗАТВОРА

Проповядвах в Ешланд, Вирджиния. Един ден, когато отивах към главната зала, един черен мъж, висок 180 см внезапно скочи от едно дърво и ме сграбчи. Не можех да се освободя от хватката му. Той попита: “Ти ли си Шамбак?” За първи път в живота си не знаех дали да кажа истината, така че дипломатично попитах: “Защо?” Той каза: “Ако си ти, значи си помогнал, за да се спася.” Отговорих: “Аз съм Шамбак, братко!” Той ми разказа една от най-прекрасните истории. Той каза: “Брат Шамбак, имам две доживотни присъди, които ми висят на врата. Бях пуснат под гаранция за други десет години, но се провалих. Моята майка стояла на молитвената линия в твоята палатка. Аз бях черен мюсюлманин. Мразех проповедниците, особено белите проповедници. Моята майка е дошла на твоята ходатайствена служба и се е молила за мен.”

Той ми каза, че е бил на път да извърши грабеж, когато майка му е била на молитва. Но той каза: “Слава на Бога, че ченгетата ме хванаха и арестуваха. Ако не го бяха направили, щях да умра и да отида в ада. В затвора майка ми ми даде Библия. Аз я разкъсах на парчета и я изхвърлих в тоалетната. Мразех всичко, което носеше думата “християнско” върху себе си. Тя ми изпрати радио. Когато си в затвора слушаш каквото и да е. Бях свикнал да слушам хубава музика, но един проповедник на име Шамбак влезе в ефир. Мислех си, че той е черен. Свикнах да те слушам по радиото. Толкова много ме ядосваше, че веднъж скачах върху радиото, докато го счупих. Майка ми ми изпрати друго радио.” Не е ли това пример за истинска майка? Майките никога не се предават.

Той продължи: “Стоях непрекъснато в килията. Когато си в килия и няма къде другаде да отидеш, ще слушаш каквото и да е. Слушах те всяка нощ. Бог започна да променя сърцето ми. Паднах на колене и се покаях за греховете си. Бог ме спаси и изпълни със Святия Дух. Писах до твоя офис и ти ми изпрати литература и Библия. Започнах да давам библейски уроци точно там, в затвора.”

Дошло съживление. Осъдени се спасявали и изпълвали със Святия Дух. Пазачът дошъл и казал: “Управителният съвет иска да те види.”

Той казал: “О, не мен. Аз не подлежа на пускане под гаранция най-малко още десет години.”

“Може и така да е, но там те викат - му казал пазачът. - И не само управителният съвет, но там ще е и управителят.”

Той отишъл и управителят го попитал: “Какво вършиш в този затвор?”

Той отговорил: “Провеждам служби.”

Управителят казал: “Освен това, другото, което вършиш е, че ремонтираш затворниците. Добре, както и да е, за теб има пълно помилване. Правителството ни дава хиляди долари за превъзпитаване, а ние нищо не можем да направим със затворниците. Ти не взимаш никакви пари, а ги превъзпитаваш. Така че аз ти давам пълно помилване.” Младият мъж казал: “Управителю, има две пълни помилвания в моя живот. Едното ми даде Исус, а ти ми даде другото.”

Управителят го погледнал и казал: “Да, но това помилване е условно. Има едно условие, прикрепено към него. Ще трябва да се връщаш тук два пъти седмично и да проповядваш за този Исус, докато Той се върне.”

Не е ли чудесно? Някои от моите приятели, които са бизнесмени, са ходили в този затвор заедно с него. Съживление дошло. Когато младият мъж бил помилван, един от бизнесмените, християнски шивач, му ушил четири чисто нови костюма! С наближаването края на историята, бях започнал почти да викам. Той каза: “Брат Шамбак, този костюм не ми струва никакви пари. Един от бизнесмените, които ти изпрати в затвора, е предприемач и ми даде работа. Другият е строител на жилища. Той ми даде безплатен апартамент. Не трябва да плащам наем.” Погледнах го и казах: “Вдигни ме и нека танцуваме, братко!”

Всичко това се случило, защото този мъж имал майка, която не го предала. Не се предавайте! Не се предавайте! Не се предавайте!

14. ЧУДОТО С НОВОТО ОКО НА ШАРЪН

Съпругата ми и аз бяхме пастори на една църква в началото на петдесетте. Един човек, който по-късно ми стана скъп приятел, водеше шест-годишната си дъщеричка на неделното училище. Той просто я зарязваше и аз винаги се чудех кои са родителите й. Той никога не идваше на неделното училище. Никога не идваше на църква. Един ден аз изскочих пред колата му, за да го спра. Исках да поговоря с него. Но той знаеше кой съм и това беше последният път, когато изскачах пред колата му. Той смени скоростта и натисна педала на газта до край. Приземих се в храстите. Той не искаше да говори с проповедник. Реших да преследвам “тази голяма риба”. Харесваше ми малкото му момиченце да идва на неделно училище, но аз исках и бащата да идва. Както и да е, той нямаше да дойде на църква. Знаех, че е грешник. Грешниците не обичат да ходят на църква. Един ден аз и съпругата ми бяхме на почивка при нейната майка във Филаделфия. Потърсиха ме по телефона много от далеч.

Чух странен глас от другата страна. Човекът почти плачеше. Той попита: “Брат Шамбак?” Аз казах: “Кой се обажда?” Беше бащата на малкото момиченце. “О, нещо лошо трябва да се е случило. Вие ме наричате “брат”. Последния път, когато се срещнахме, се опитахте да ме прегазите. Какво се е случило?” Той каза: “Аз съм в Мак Каспорт, Пенсилвания.” - “Какво ви е? - попитах. - Какво се е случило?” - “Нищо ми няма. Става въпрос за дъщеричката ми.” Тази дъщеричка беше зеницата на татковото си око. Той ми каза, че техни роднини им били на гости. Докато децата си играели в задния двор, братовчедът на момичето взел един ръждясал пирон и го хвърлил. Станало случайно, но пиронът ударил окото на дъщеричката му и раздробил очната ябълка. Лекарите искали да извадят окото.

“Добре - казах аз - нека я оперират. Какво искате да направя?” Исках да го смажа на място. Той каза: “Тя ми каза да ви се обадя! Иска вие да дойдете и да донесете шишенце с миро. Тя смята, че ако вие се молите за нея, всичко ще бъде наред.” Децата имат вяра! “Добре - казах. - Благодарен съм, че тя иска да дойда. Аз съм неин пастор. А вие?” Той каза: “Моля ви, елате!” Аз отговорих: “Тръгвам. Не позволявайте на лекарите да оперират. Не им позволявайте да правят каквото и да е, докато пристигна.”

Взех следващия самолет. Всъщност, в миналото бях посещавал тази болница всеки ден. Лекарите там ме познаваха. Бях проповядвал и служил на болните. Двама от младите стажант-лекари ме посрещнаха на входа. Те казаха: “Побързайте и си свършете работата. Инфекцията се разпространява. Трябва да я отведем в операционната и да й извадим окото.” Аз казах: “Чакайте малко, приятели. Кое ви кара да мислите, че след като си свърша моята работа, вие трябва да вършите вашата? Затова ме повикаха. Това момиченце очаква чудо!” Децата вярват в Бога. Предпочитам да полагам ръце на деца, отколкото на възрастни. Именно с възрастните имам проблеми. Децата вярват всичко, каквото им кажете. Възрастните, обаче се занимават с логика през цялото време. Те искат да знаят защо нещо действа. Те искат логично да си го представят. Ето защо възрастните често не получават нищо от Бога. Детето просто казва: “Моли се за мен и аз ще бъда добре.” Стажант-лекарите казаха: “Няма да спорим с вас. Влезте в стаята.” Не влязох в стаята. Отправих се към чакалнята, защото знаех, че бащата ще бъде там. Нямах намерение просто да вляза и да се моля за момиченцето. Преди това исках този мъж.

Вече никога нямаше да връхлети върху мен. Той беше там. Плачеше. Неговата дъщеричка страдаше. Аз казах: “Най-после ви хванах. Падайте на колене. Сега е време за молитва.” Двамата лекари влязоха и казаха: “Бихте ли дошли с нас, моля. Проблемът не е тук, а вътре.” Аз им отговорих: “Точно затова вие сте лекар, а не проповедник. Вие дори не знаете къде е проблемът. Аз преследвам този човек от около девет месеца. Този път няма да позволя на тази “риба” да се изплъзне. Коленичи, братко! Ще се помиряваме с Бога!!!” Не трябваше да го моля. Той падна по лице. Той се моли и ние се докоснахме до Бога. Бог го спаси и извърши чудо в живота му. След като Бог го промени, аз казах: “Сега да тръгваме.” Отправихме се към стаята на Шарън. Никога няма да я забравя.

Тя беше хубаво, русичко момиче. Лежеше на леглото с превръзка на едното си око. Когато влязох, тя се обърна към мен и се усмихна. “Знаех, че ще дойдете - каза тя меко. - Сега вече всичко е наред.” Извадих шишенцето с мирото и отидох при нея. До мен стояха двамата лекари. Те казаха: “Какво правиш?” Извадих шишенцето и я помазах. Те гледаха мирото и казаха: “Може ли да го погледнем? Какво е това? Свято масло?” Аз казах: “Не, взех го от кухнята на съпругата си. Тя пържи пилета с него. Купих го от А&Р. Няма нищо свято в маслото. Маслото не може да изцери. Може да влезеш да плуваш в масло и то няма да те изцери.” “И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.” (Яков 5:5).

Има нещо в детето, което просто вярва в Бога. Не исках да отговарям на всичките тези въпроси, затова казах на лекарите: “Моля ви, изчакайте навън. Изчакайте докато свърша. Вие не ме допускате във вашата операционна, така че моля ви, излезте от моята.”

Те излязоха. Дори не се интересувах как изглежда окото. Не ми трябваше да го гледам. Не бях лекар. Положих ръце и казах една проста молитва: “Отче, в името на Исус, извърши чудото и й дай ново око.” Това бе всичко, което казах. Обърнах се към вратата и видях двамата лекари. Те казаха: “Можем ли сега да я поемем, реверанд?” Те ми се подиграваха. Никога преди не ме бяха наричали реверанд (обръщение към служители - б. на пр.). Аз казах: “Какво ще правите с нея?” - “Ами, казахме ти, че окото е инфектирано. Ще трябва да го извадим.” Аз казах: “То вече не е инфектирано.”

“За какво говориш?”

“Не ми ли казахте, че окото е раздробено на стотици парченца? Вие казахте това. аз никога дори не съм го поглеждал.”

“Разбира се, затова и трябва да го оперираме.” Аз казах: “Вие не трябва вече да я водите в операционната. Бог току-що извърши чудо.” Аз знаех, че това малко момиченце има вяра. Знаех, че Бог няма да разочарова тази вяра. Той никога няма да разочарова вяра. Те казаха: “Какво имаш предвид?”

“Погледнете окото.” Те отидоха, махнаха превръзката и хвърлиха поглед върху него. “Не можем да повярваме!” - възкликнаха те. “Това е причината, поради която ви казах да стоите навън. Не можете да вярвате дори, когато го гледате.” Исус каза: “И блажена е тая, която е повярвала, че ще й се сбъдне казаното й от Господа.” Бог търси мъже и жени, които ще стъпят на Неговото Слово и ще вярват, че щом Той е казал, ще го направи и че щом го е говорил, ще го извърши. Бог трябва да ви изведе извън човешкото царство, за да извърши нещо свръхестествено.