Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Изтегляне 2.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- При унищожаемостта се плащат само негативни вреди, но не и позитивни такива
| Проф. Павлова смята, че са унищожаеми и сделките, които малолетните сключват за задоволяване на всекидневните си нужди. Но такава сделка ще бъде нищожна, а не унищожаема.
Смята се, че онези сделки, които недееспособните са сключили без да разбират значението и съдържанието на правните последици, са нищожни. Когато обаче, при сключването на сделка, за която лицето притежава дееспособността да я сключи това няма да важи. Но, ако лицето временно не може да ръководи и да разбира действията си, сделките, които сключва в такова състояние ще бъдат унищожаеми. ІІ.Грешката като основание за унищожаване на сделките 27 ЗЗД визира и грешката като основание за унищожаването на сделката, а 28, ал. 1 конкретизира положението за някои видове грешка (напр. основания за унищожаване са грешката в предмета, грешката в лицето).cdxlvi 43 ЗН също урежда грешката като основание за унищожаване на завещанието.cdxlvii При грешката се касае за едно неосъзнато несъответствие между волята и нейното обективиране. Грешката като юридически факт притежава следните характеристики: а) у автора на волеизявлението трябва да е формирана определена представа за сделката, която сключва, но тази представа е невярна – или представата за това, което смята да договаря не отговаря на онова, което действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка съществува; б) волеизявлението трябва да е направено именно под въздействието на такава грешка; До унищожаване на сделката би се стигнало, когато лицето, при наличието на други представи не би сключил сделката. Трябва да се отбележи, че грешката в мотива е правно ирелевантна, ако не е довела до грешка в предмета/обекта. Грешката в изгодността на сделката също е правно ирелевантна. Релевантна е обаче грешката в начина на извършване на волеизявлението – напр., когато едно лице състави частен документ, а не си дава сметка за правните последици, които ще настъпят от него. Грешка има и когато тя засяга съдържанието на волеизявлението – 28 ЗЗД, който въздига грешката в предмета или в лицето като основание за унищожаемост на сделката. 1.Грешка в предмета на сделката – тук се има предвид грешка в обекта на сделката, защото грешката ще бъде релевантна, когато е грешка относно съществените качества на обекта, за който се сключва сделката. А критерият за определяне качествата на обекта е обективен – това са онези качества, които определят годността или стойността на обекта. Това обуславя един конкретен подход за преценката, в който се държи сметка и за клаузите, които страната, намираща се в грешка, е включила в договора. Напр. определени изисквания към вещта, които в общия случай са без значение. 2.Грешка в лицето – грешката в лицето е основание за унищожаване на сделката само тогава, когато даденото (поетото) задължение от насрещната страна е intuitu personae, т.е. само, когато личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключването на сделката. Грешка може да има и в количеството, но няма грешка в пресмятането, тъй като тя би могла да се поправи. Трябва да се направи уточнението, че случаите на грешка при продажбата на недвижим имот са подчинени на друг режим – това е т.нар. чрезмерна увреда, уредена от 210 ЗЗД, който предвижда отново като санкция унищожаването на сделката, но не поради грешка, а поради неизпълнение на задължението да се изпълни точно. Тук се има предвид една значима грешка, ако пространството, което трябва да се престира на приобретателя е с 1/10 по-голяма или по-малка от указаното в договора.cdxlviii От друга страна, един неправомерен юридически факт, какъвто е продажбата на чужда вещ, може да се изтълкува едновременно и като грешка, и като неизпълнение на договора. Така, освен поради грешка, 189 ЗЗД предвижда договора да може да бъде развален и въз основа на още едно специално основание – когато продадената вещ принадлежи изцяло на едно трето лице, то тогава купувачът може да развали договора поради неизпълнение и да иска продавача да му върне платената цена и да му изплати разноските по договора, както и необходимите и полезните разноски по вещта.cdxlix Но правните последици и при унищожаването на договора поради грешка, и при неговото разваляне поради неизпълнение, са почти едни и същи – връща се даденото. Когато една сделка е унищожена поради грешка, страната, която е действала в грешка дължи, съгласно 28, ал. 3 ЗЗД обезщетение за негативни вреди на другата страна, освен, ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или другата страна е знаела за грешката.cdl Тъй като става дума за една пред договорна отговорност, това обезщетение, което ще плати страната, изпаднала в грешка, ще бъде по-малко в сравнение с развалянето на един договор поради продажба на чужда вещ. При унищожаемостта се плащат само негативни вреди, но не и позитивни такива – това е причината. 3.Грешка в съдържанието на волеизявлението – такава грешка е налице тогава, когато страните по една сделка наричат едни и същи неща с различни правно-технически термини. Грешката би могла да засяга и волеизявленията на двете страни – тогава всяка от страните може да иска унищожаването на сделката. ІІІ.Измамата като основание за унищожаване на сделката Измамата като основание за унищожаване на сделката е визирана в 27 и 29 ЗЗД.cdli Измама е налице, когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Става въпрос за несъзнавано несъответствие с действителността, за което причините биха могли да бъдат различни. За да е налице измама, е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки: а) едната страна по сделката да е в заблуда; б) тя да е умишлено въведена в заблуда от другата страна или от трето лице било чрез укриване на факти от действителността, било чрез тяхното изопачаване; Измама има и тогава, когато едно лице е формирало грешна представа за действителността, а насрещната страна поддържа тази представа. От друга страна обаче, формирането на невярната представа за действителността/нейното поддържане трябва да е умишлено. Ето защо небрежността на насрещната страна или само погрешно възприемане на действителността не е достатъчно, за да е налице измама. Допълнителен фактор, който трябва да присъства, за да има измама, когато трето лице въвежда в измама, е, че насрещната страна трябва да е знаела със сигурност за въвеждането в измама от страна на третото лице или насрещната страна да не е могла да знае за измамата. В резултат на тази заблуда от третото лице, страната-автор на волеизявлението сключва договора. Ако авторът на волеизявлението би сключил договора, дори и да знае за измамата, то тогава порок в сделката няма. Тук критерият за това, дали страната е заблудена, е субективен – съобразяват се личните качества на заблудената страна. Т.е. преценява се, дали лицето е опитно в житейски аспект или не е, от което излиза, че едни и същи действия в някои случаи са измама, а в други – не съставляват порок. Не е еднозначен въпросът и за вредите, които трябва да са настъпили от измамата – приема се, че, за да е налице измама, не е необходимо да са настъпили вреди, тъй като в този случай просто няма да се търсят вреди, а само връщане на даденото. На последно място трябва да се каже, че унищожаема е и сделката, сключена от лице, което е умишлено поставено в състояние да не разбира действията си от насрещната страна или от трето лице. Напр., за да сключи сделката, насрещната страна сипва опиат в питието на другата страна. Въпр. 48 Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл. 31 ЗЗД. Крайната нужда като основание за недействителност. Заплашването е уредено в 30 ЗЗД. Заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице, чрез възбуждането на основателен страх, да сключи договора.cdlii При заплашването има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране. Във фактическия състав на заплашването е необходимо да са включени следните елементи: а) страната да е под влияние на определени страхови представи; б) тези страхови представи трябва да са предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице. Допуска се източникът на заплахата да е анонимен. Специфичното е, че когато страховите представи са породени от трето лице, не е необходимо другата страна по сделката да знае за тях. в) настъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки действия; г) необходимо е да има причинно-следствена връзка между волеизявлението и наличието на представите, предизвикващи страх; При заплахата всъщност става въпрос за това, че върху волята на лицето се упражнява психическа принуда. По това заплахата се различава от насилието, при което няма психическа, а физическа принуда. При заплашването не е важно как, по какъв начин са предизвикани страховите представи, а релевантно е, че такива са налице, за да бъде принудена страната да сключи определена сделка. Според проф. Мария Павлова, критерият за това, дали е предизвикан основателен страх, е конкретен и трябва да се преценява конкретно, поотделно за всяко лице. Не е необходимо заплахата да се отнася до извършването на неправомерни действия – заплахата може да се изразява и в поначало правомерни действия, с които обаче се цели постигането на неправомерен резултат. Напр. при едно злепоставяне, където неправомерния характер на поведението на злепоставящия се изразява в упражняването на психическа принуда. Невъзможност да се ръководят и да се разбират действията като основание за унищожаване на сделките Това основание е уредено в 31 ЗЗД. Става въпрос за лице, което не е поставено под запрещение, което е дееспособно и поначало е годно да извършва определен правен акт. Опороченият юридически факт тук се изразява в това, че лицето прави волеизявление в такова състояние, което изключва в конкретния момент съзнателните му действия.cdliii Без значение е каква е причината за изпадането му в такова състояние. Важното е лицето субективно да не е поставено под запрещение, тъй като тогава ще има нищожност на сделката, поради липса на воля. Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|